Определение №71 от 19.5.2010 по ч.пр. дело №305/305 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№ 71
 
 
гр.София, 19 май  2010 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ     
                              ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА                                          
                                                  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
                                                                                                                                             
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 305/2010 година.
 
Производството пред ВКС е инициирано по частна жалба на И. Д. срещу разпореждане на съдия-докладчик при ОС-Габрово, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК за връщане на касационната му жалба против въззивно решение от 23.06.2009г., по ВНОХД №87/2009г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Дряновски РС.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на атакувания съдебен акт.
В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за неоснователност на жалбата и липсата на законови условия, предпоставящи уважаването й.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба на И. Д. срещу разпореждане от 06.04.2010 година на Габровски ОС, в рамките на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна.
В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната във връзка със задължителните предписания, регламентирани в чл.334 – чл.338 от НПК обосновават извода, че решенията постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция, с изключение на тези, посочени в чл.334, ал.1, т.4 НПК, с които за пръв път се прекратява наказателното производство при разглеждане на делото от въззивния съдебен състав, не са включени в обхвата на касационната проверка. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики – неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412, ал.2, т.1, вр.чл.346 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem – чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/.
Логическа последица от това е заключението, че атакуваното решение №92/23.06.2009г., с което е потвърдена обявената по НОХД№16/2009г. присъда на РС-Дряново от 17.03.2009г., не е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция. Съдебният акт не може да бъде предмет на разглеждане и по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила присъди и решения, регламентиран в глава 33 /тридесет и трета/ от НПК-възобновяване на наказателни дела, поради преклудиране на процесуалната възможност на осъдения за депозиране на искане по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, с изтичане на предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразно атакуваното разпореждане на Габровски ОС, постановено на 06.04.2010 година, с което е прието че въззивно решение от 23.06.2009г., по ВНОХД №87/2009г., по описа на съда, не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на И. Д. , като процесуално недопустима. Констатираните фактически данни корелират на установените в разпоредбата на чл.351, ал. 4, т.3 НПК законови изисквания, поради което и последната правилно е приложена – обстоятелство, обуславящо неоснователност на подадената частна жалба, която следва да бъде оставена без уважение .
Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр. ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. П. Д. срещу разпореждане на съдия-докладчик при ОС-Габрово от 06.04.2010г. за връщане на касационната жалба против решение №92/23.06.2009г., постановено по ВНОХД №87/2009г., по описа на съда.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top