О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 15 юни 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 339/2009 година.
Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на процесуалните представители на В. Т. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Окръжен съд-Пловдив, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 НПК за връщане на касационната жалба на същите против определение №52/18.02.2009 година, по ВНЧД№134/2009г. по описа на съда.
Релевирани са декларативни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, обективиращ отказ от правосъдие.
В писмено становище прокурор от ВКП аргументира позиция за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба срещу разпореждане от 02.04.2009 година на Пловдивски окръжен съд, в рамките на предоставените му от закона правомощия, намира същата за неоснователна.
В процесуалната норма на чл.346НПК е очертан предметът на касационно обжалване чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната във връзка със задължителните предписания на чл.323, ал.2НПК обосновават извода, че определенията на окръжните съдилища, с изключение на постановените по чл.306, ал.1НПК в случаите на нова присъда и на посочените в чл.346, т.4 НПК, с които за първи път при разглеждане на делото от въззивната инстанция се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, не са включени в обхвата на касационната проверка. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики-неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412, ал.2, т.1, вр. чл.346НПК/,задължителност/чл.413НПК/ и изпълнителна сила/чл.412,ал.1 НПК/.
Атакуваното определение №52/18.02.2009 година по ВЧНД№134/2009г., с което е финализирало съдебното производство по чл.323, ал.2НПК и потвърдено разпореждането на Районен съд-Асеновград за връщане на депозираната въззивна жалба, не е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция въззивни съдебни актове, на каквито обстоятелства сочи съдържанието на подадената частна жалба.
Правната природа и юридически стабилитет на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд са предпоставени от съдържанието на разпоредбите на чл.412 ал.2, т.1, вр. чл.346 от процесуалния кодекс, и същите са логическа последица от императивността и задължителната сила на закона, поради което и постановеният съдебен акт не може да бъде предмет на касационен контрол, освен по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила присъди и решения по глава 33 /тридесет и трета/ НПК-възобновяване на наказателни дела. В тази насока заявената в частната жалба алтернативна претенция, при преценка за процесуална недопустимост на депозираната касационна жалба срещу определение №52/18.02.2009 година на Окръжен съд-Пловдив, същата да бъде разгледана като молба за възобновяване, е нормативно неаргументирана. Процедурата по осъществяване на съдебен контрол върху влезли в сила присъди, решения и определения е изчерпателно регламентирана в чл.419-426 НПК. Същата очертава лимитативно процесуалните и материално- правните условия и основания за възобновяване на наказателни дела, процесуалните субекти, оправомощени да направят подобно искане чрез първостепенния съд до компетентния орган-ВКС, и не създава задължения за настоящия съд служебно да инициира подобни съдебни производства, по повод недопустими касационни жалби, депозирани от участвуващите в наказателния процес лица.
По изложените съображения касационен състав намира за законосъобразно атакуваното разпореждане на Окръжен съд-Пловдив, постановено на 02.04.2009 година, с което е прието че въззивно определение №52/18.02.2009година, по ВЧНД№134/2009г. не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на нейните податели, като процесуално недопустима. Констатираните фактически данни, корелират на установените законови изисквания в разпоредбата на чл.351, ал.4, т.3 НПК, поради което и последната правилно и обосновано е приложена от съдията-докладчик. Очертаните изводи обуславят неоснователност на частната жалба на Д. Х. и Ц. Хаджийски, защитници на В. Т. , която следва да бъде оставена без уважение .
Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр. ал.4, т.3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на процесуалните представители на В. Т. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Пловдивски окръжен съд от 02.04.2009година за връщане на касационната жалба против определение №52/18.02.2009 година, постановено по ВЧНД№134/2009г. по описа на съда .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.