О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 08 март 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 284/2012 година.
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.
Постъпило е искане във Върховния касационен съд от Председателя на Монтанския окръжен съд за произнасяне по подсъдността на образуваното в същия съд внохд № 14/2012 год.
Прокурорът даде заключение, че искането е основателно. Налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК, изложени и мотивирани в отделните определения на съдиите-докладчици от ОС-Монтана за определянето на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.
Върховният касационен съд на РБ, ІІІ-то н.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по внохд № 14/2012 год. на ОС-Монтана е образувано по въззивни жалби от подсъдимия Д. П. С. и от гражданския ищец и частен обвинител В. Е. В. срещу присъда от 13.12.2011 год. постановена по нохд № 30201/2011 год. на РС-Монтана, с която С. е признат за виновен в извършено на 14/15.06.2008 год. вгр.Монтана престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК по отношение на пострадалия В. Е. В. от с.Расово, обл. Монтана.
Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд.
От данните по делото става ясно, че към настоящия момент всички действащи съдии от ОС – Монтана са се отвели от разглеждането на делото. Изложени са съображения, че по същото наказателно производство част от докладчиците са се произнасяли със съдебни актове по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК. Други, че са постановявали такива актове по същество, които впоследствие са отменявани по реда на инстанционния контрол, а останалите са изложили аргументи, че макар да не са налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК направен в жалбата на подсъдимия, с оглед изразеното от него съмнение за предубеденост пряко или косвено от изхода на делото на целия съдийски състав на ОС-Монтана, се отвели от разглеждането му. Изразеното вътрешно убеждение на докладчиците, че са налице предпоставките по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвод са изводи, които не подлежат на инстанционен контрол. При това положение е очевидно, че ОС-Монтана не може да образува състав, който да се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд. Предвид горните обстоятелства, обезпечаването на обективен наказателен процес налага, с оглед приетото основание за отводи на съдиите от ОС-Монтана, делото да се изпрати за разглеждане и решаване на ОС-Враца, отчитайки разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА внохд № 14/2012 год. по описа на ОС-Монтана за разглеждане на ОС-Враца.
Препис от определението да се изпрати на председателя на ОС-Монтана, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: