О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 26 октомври 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н. дело № 2615/2011 година.
Производството по чл. 43, т. 1 НПК пред ВКС е образувано по искане от съдията-докладчик К. С. за възлагане разглеждането на нохд № 30345/2011 год. по описа на РС-Монтана от друг, еднакъв по степен съд.
В разпореждането на докладчика от 03.11.2009 год. е направена констатацията, че преобладаващата част от свидетелите посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт живеят в гр.Вършец-съдебния район на РС-Берковица. Изложени са съображения, че призоваването на въпросните свидетели пред Монтанския районен съд би довело до сериозни затруднения за тях, свързани с разноски и пътуване; до затруднения за съда по призоваването им и до евентуална опасност за нарушаване на закрепения в чл. 22, ал. 1 НПК принцип за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането следва да се уважи, тъй като е налице соченото в него основание за промяна на местната подсъдност.
Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Монтанския районен съд.
С чл. 36, ал. 1, 2 и 3 НПК е установен принципът, че делата се разглеждат по правилата на местната подсъдност от съда, в района на който е извършено или довършено престъплението, а когато това не може да се определи, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Изключенията на този принцип са дефинирани при хипотезите на чл. 43 НПК. При първата от тях е дадена възможност Върховният съд да измени тези правила, като реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, но само когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд.
Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 НПК инкриминираното с обвинителния акт деяние на подсъдимата Т. И. М. по чл. 211 предл. 1, във вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК е довършено и вредоносните му последици са настъпили на територията на РС-Монтана, което определя местната подсъдност на делото.
С термина „много“, употребен в чл. 43, т. 1 НПК, законът поставя изискването не каква да е част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд, а техният брой значително да преобладава и да създава затруднения за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна. Само тогава делото може да се изпрати от Върховния съд за разглеждане от друг съд, различен от съда, който е компетентен по правилата на местната подсъдност. В случая, това изискване не е налице.
От материалите по него е видно, че седемнадесет свидетели от общо двадесет и седемте свидетели, посочени в списъка към обвинителния акт, живеят в съдебния район на РС-Берковица, четирима от оставалите свидетели-в съдебния район на РС-Лом, по двама-на обслужваните от РС-Монтана и гр.София районни съдилища и по един от свидетелите живеят на териториите на РС – Добрич и Ботевград. Двете назначени по делото вещи лица са от гр.Монтана, подсъдимата М. е с адрес за призоваване от гр.София, а втория подсъдим-Г. И. Ж.-от гр.Варна.
При това положение е очевидно, че не са налице условията на чл. 43, т. 1 НПК, защото лицата, посочени в списъка към обвинителния акт, следва да се призовават за разглеждане на делото от различни съдебни райони, което, като сочено в разпореждането на съдията-докладчик затруднение за Монтанския районен съд в подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, ще се яви затруднение и за другия, еднакъв по степен съд, който се иска да бъде определен, още повече, че досъдебното производство срещу подсъдимите за престъпна дейност развила се в района на различни съдилища е завършено в района на РС-Монтана.
Евентуална промяна в подсъдността няма да доведе до процесуална и материална икономии, а принципът залегнал в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НПК няма да бъде нарушен, ако се предприемат своевременни организационни мерки по призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт, от съда, чиято подсъдност е делото.
Ето защо, като намира искането за промяна на местната подсъдност на делото за неоснователно, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик по нохд № 30345/2011 год. на Монтанския районен съд за възлагане разглеждането на делото на друг, еднакъв по степен съд.
ВРЪЩА делото на РС-Монтана за насрочване и разглеждането му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: