П Р И С Ъ Д А
№ 143
Гр. София, 20 септември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и в присъствието на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 244/18 год., въз основа на закона и доказателствата по делото
П Р И С Ъ Д И :
На осн. чл.354, ал.5, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ въззивна присъда № 9/18.12.2017 г., на Пловдивски апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 211/2017 г. и потвърдената с нея присъда №84/19.05.2014 г. на Бургаски Окръжен съд по н.о.х.д. № 127/2011 г., в частта относно оправдаването на подсъдимата С. Д. по обвинението по чл.123, ал.1 от НК, вр. с нарушения по чл.5 от Наредба № 25/04.11.1999 г., т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека № 181, т.4.3. Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия и в частта относно разноските, свързани с това обвинение, като вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА подсъдимата С. П. П.- Д., [дата на раждане] , в [населено място], българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, омъжена, живуща в [населено място], [улица], № /номер/, ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на 02.02.2008 г. в [населено място], МБАЛ – /населено място/ АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия – лекар на длъжност „акушер-гинеколог“ в Родилно отделение при МБАЛ – /населено място/ АД, по силата на трудов договор № /дата/, в условията на независимо съпричиняване с д-р А. М., по непредпазливост и в нарушение на чл.5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит / приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на НЗОК – трета част, издадена от УС на НЗОК/, т.4.3. Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г., причинила смъртта на П. Д., настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – /населено място/ АД, поради което и на осн. чл.123, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.2 и 3 от НК я ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата С. Д. / със снета самоличност / ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски пред ВКС в размер на 1000 / хиляда / лв., в полза на съдебната власт по сметка на ВКС.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
Присъдата не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО № 244/2018 год., ВКС, 3-то НО
Производството по делото се разглежда за трети път пред ВКС, който съгласно разпоредбата на чл.354, ал.2 от НПК разполага с правомощията на въззивна инстанция. Образувано е по жалби на частните обвинители Е. Д., И. И. и И. И., чрез техния повереник, адв. С. К. и на упълномощения защитник на подсъдимия А. Г. М., адв. С. К. срещу нова въззивна присъда № 9/18.12.2017 г. на Апелативен съд–гр. Пловдив, постановена по в.н.о.х.д. № 211/2017 г., с която частично е отменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд-гр. Бургас, № 84/19.05.2014 г., по н.о.х.д. № 127/2011 г. относно оправдаването на подсъдимия А. М. по обвинението по чл.123, ал.1 от НК и в частта относно разноските, и с която подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 01.02.2008 г. в [населено място], в приемно отделение на МБАЛ – [населено място], като дежурен хирург, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия – лекар на длъжност „хирург“ в Хирургично отделение с детски съдов сектор при същата болница и като специализант по хирургия в МБАЛ – /населено място/, като не отчел тежкото общо състояние на пациентката П. Д., не й назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания и не могъл да прецени характера и тежестта на заболяването, и не я насочил за хоспитализация в Хирургично отделение за уточняване на диагноза в нарушение на т.4.1.3.3 и т.6 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г. и на чл.26, ал.1, т.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ-/населено място/ АД, във вр. със чл.99, ал.2 и ал.3, т.1 и 2 от Закона за здравето и с чл.4, т.6 от Наредба № 25/04.11.1999 г., чрез бездействие, по непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – /населено място/, поради което и на осн. чл.123, ал.1, вр.чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК е осъден на пробация, включваща мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок, както и на осн. чл.189, ал.3 от НК да заплати направените по делото разноски в размер на 23 259 лв./ при разглеждането на делото от предходните и от последната въззивна инстанция / в полза на държавата и разноски от 4 500 лв., в полза на частните обвинители. С присъдата на апелативния съд е постановено вещественото доказателство, биопсични проби и аутопсионни материали, взети в периода 02.02.-04.02.2008 г. от П. Д. да се върнат в Отделението по Клинична патология при МБАЛ-/населено място/, след влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда е потвърдена присъдата на окръжния съд в останалата част.
Новата въззивна присъда на Апелативен съд-гр. Пловдив, която е предмет на проверка по настоящото касационно производство е постановена след отмяна по касационен ред с решение №432/30.12.2015 г. по н.д. № 1426/15 г., на ВКС, III НО, на въззивно решение на Апелативен съд – гр. Бургас, № 44/30.07.2015 г., по в.н.о.х.д. № 117/2014 г., с което е била потвърдена първоинстанционната изцяло оправдателна присъда № 84/19.05.2014 г., по н.о.х.д. № 127/2011 г., на Окръжен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, за изпълнение на указанията на ВКС.
При новото разглеждане на делото от Апелативен съд – гр. Бургас е било постановено второ по ред въззивно решение №150/12.12.2016 г., по в.н.о.х.д. № 5/2016 г., с което първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Бургас отново е била потвърдена изцяло. Второто въззивно решение на АС – Бургас е било отменено по касационен ред с решение на ВКС № 60/14.03.2017 г., по н.д. № 154/2017 г. на ВКС, I НО и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. На осн. чл.43, т.3 от НПК, ВКС, 1-во НО с определение №62/19.04.2017 г., по ч.н.д. № 411/2017 г. е определил като местно компетентен въззивен съд, който да разгледа делото, Апелативен съд – Пловдив, поради невъзможността Апелативен съд – Бургас да сформира състав относно разглеждането му. С второто отменително решение на ВКС са дадени задължителни за въззивния съд указания относно съвместен разпит на експерти, изготвили наличните по делото експертизи и при необходимост за назначаване, на осн. чл.153 от НПК, на повторна петорна съдебно – медицинска експертиза с определени задачи.
Настоящото касационно производство е трето по ред и се движи по касационните жалби на подсъдимия М. и на частните обвинители Д., И. и И. срещу въззивната присъда на АС – Пловдив, описана по-горе.
В жалбата на частните обвинители се съдържа оплакване за занижен размер на наложеното на подсъдимия М. наказание и се прави искане за неговото увеличаване, както и за неправилно оправдаване на подсъдимата Д., като се иска отмяна на постановената спрямо нея оправдателна присъда и осъждането й по предявеното обвинение с налагане на справедливо наказание. В жалбата по отношение на двамата подсъдими се сочат касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.3 от НПК. В писмено допълнение към жалбата на частните обвинители, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се мотивират направените с жалбата искания за увеличаване на наказанието на подсъдимия М. и за осъждане на подсъдимата Д., като се анализират подробно и критично мотивите на въззивния съд към постановената нова присъда.
В жалбата на защитата на подсъдимия М. се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се твърди, че подсъдимият неправилно е признат за виновен за престъпление, което не е извършил. Навежда се и довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед избирателно ценените доказателства и превратното им тълкуване. Прави се искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаване на подсъдимия. В писмено допълнение към жалбата, по реда на чл.351, ал.4 от НПК, се излагат подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания. Поддържа се тезата за неправилна оценка на доказателствата в насока неназначаването от подсъдимия М. на гинекологична консултация на пострадалата пациентка, при прегледа й в спешния кабинет в МБАЛ- /населено място/. Отделно се навежда довод за избирателен подход спрямо заключенията на медицинските експертизи, като се сочи, че в доказателствената дейност на въззивния съд са използвани само тези части от тях, които подкрепят обвинението. Застъпва се и становище за налични противоречия в експертизите, които не са били отстранени по надлежния процесуален ред.
Нарушението на материалния закон се мотивира с неправилно вменени на подсъдимия задължения, установени в Медицински стандарт по хирургия, за който се сочи, че е бил неприложим при прегледа на пациентката в спешен кабинет, както и с липсата на причинна връзка между поведението му при извършения медицински преглед на 01.02.2008 г. и смъртта на пострадалата. Защитата оспорва новоприетите от въззивния съд фактически положения относно не назначаването на Д. на консултация с гинеколог, като го намира в противоречие със събраните гласни доказателства от разпита на медицинската сестра С. и бащата на пострадалата. Твърди се и неизпълнение в пълен обем на задължителните указания на ВКС, дадени с второто отменително решение. С жалбата се прави искане за повторен разпит на свидетелката С. и за назначаване на повторна арбитражна експертиза.
Към жалбата на адв. К., в срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило и писмено допълнение от упълномощен защитник на подсъдимия М., встъпил в производството пред ВКС, адв. Л., съдържащо подробни съображения в подкрепа на касационната жалба. Нарушението на закона се мотивира с неправилна формулировка на извършените от подсъдимия нарушения на служебните му задължения, с които е запълнена бланкетната норма на чл.123, ал.1 от НК, поради неизяснен статут на актовете, в които се съдържат посочените разпоредби. В частност се оспорва валидността на Медицинския стандарт по хирургия, поради издаването му в нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилника за устройството на МБАЛ- /населено място/, поради вътрешно – организационния му характер, който се счита, че не е източник на правно регламентирани задължения. Отделно от това се сочи, че инкриминираните разпоредби на цитираните актове не съдържат конкретни задължения за подсъдимия, които той да е нарушил при прегледа на пострадалата, а по отношение на Медицинския стандарт по хирургия – че е неотносим към дейността на хирург, извършващ консултация в спешен кабинет. В тази връзка се навежда и довод за неясно и неконкретизирано обвинение, поради общия характер на вменените на М. задължения. Оспорва се и отговорността на подсъдимия в качеството му на консултант в спешен кабинет по отношение диагностицирането на заболяването на пациентката, като се цитират устните разяснения на експертите медици от съдебно заседание. Навежда се и довод за предубеденост и пристрастност на съдебния състав, мотивиран с приетите в мотивите към въззивната присъда съображения за допуснати от подсъдимия нарушения в качеството му на консултант. В същата насока се извежда оплакване за неясни и противоречиви мотиви, които са оценени като израз на пристрастност и предубеденост. Оспорват се и приетите от съда нови фактически положения относно поведението на М., „че само е отметнал необходимостта от консултация с гинеколог“, като едновременно с това не е изпълнил задължението си да назначи такъв преглед, като се твърди неправилна и превратна оценка на относимите по този въпрос доказателства, които се анализират подробно.
В допълнението се съдържа и оплакване за неправилно формулирано обвинение, поради това, че в обвинителния акт не се съдържат факти за лични действия или бездействия на подсъдимия, довели до настъпването на смъртта на пострадалата, както и за това, че М. е признат за виновен относно бездействия, които не са включени в обвинението. В заключение се поддържа искането за пълно оправдаване на подсъдимия и за отмяна на въззивната присъда.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява, че присъдата на въззивният съд е съобразена с доказателствата по делото и с указанията от предходната касационна проверка, поради което следва да бъде оставена в сила, като се отхвърлят жалбите на защитата и частното обвинение срещу същата, като неоснователни.
Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред ВКС. Пред ВКС, повереникът на частните обвинители, адв. К. поддържа касационната жалба с направените искания за осъждане на подсъдимата Д. и за увеличаване на наказанието на подсъдимия М., по изложените в същата съображения.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия М., адв. Л. моли да се уважи жалбата на подзащитния й, като се отмени въззивната присъда и подсъдимият бъде оправдан. Заявява, че поддържа изложените съображения в писменото допълнение на адв. К., като по отношение нарушението на материалния закон акцентира върху доводите от собственото й допълнение към жалбата, че инкриминираните на подзащитния й нарушения не могат да запълнят състава на бланкетната норма по чл.123, ал.1 от НК, поради незадължителния им характер. В подкрепа на тезата си се позовава на практиката на Върховния административен съд относно правното значение на такъв род актове. Едновременно с това поддържа тезата за осъждане на подсъдимия по непредявено надлежно обвинение, като счита, че за да осъди подсъдимия, въззивният съд е запълнил бланкетния състав на нормата с фактически, а не с правни положения, въведени за пръв път с присъдата, което намира за недопустимо. Последното оценява като съществено нарушение на процесуалните правила и израз на предубеденост и пристрастност от страна на въззивния състав.
Относно задълженията на подсъдимия М. като консултант на дежурния лекар в спешен кабинет, счита, че не включват поставяне на диагноза на пациентката Д. или назначаване на гинекологична консултация с друг специалист, / изброените действия определя в изключителната компетентност на д-р А. / поради което намира, че неправилно е бил признат за виновен относно бездействието му в тази връзка. В подкрепа на тезата си се позовава на експертните становища по делото, включително и от повторния разпит на вещите лица пред ВКС, за липса на допуснати нарушения на задълженията му като консултиращ хирург при прегледа на пострадалата, за които сочи, че са в подкрепа на тезата за невиновността на подзащитния й.
Пред ВКС, упълномощеният защитник на подсъдимия М., адв. К., моли да се отмени присъдата по отношение на същия и да се постанови нова изцяло оправдателна присъда, като се присъединява към доводите, изложени от адв. Л..
Подсъдимият М., в право на лична защита пред ВКС поддържа становищата на защитниците, като прави уточнение, че „остър хирургичен корем“ означава отхвърлянето на над 20 вида диагнози в хирургията, които предизвикват спешни състояния. Както и че в работата си като лекар винаги се е водил от целта да спаси пациента.
В последната си дума пред ВКС моли да бъде признат за невиновен и оправдан.
В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на подсъдимата Д., адв. П. моли да се отхвърли жалбата на частните обвинители и да се потвърди оправдателната присъда за подзащитната му по изложените съображения в представени пред ВКС писмени бележки. Акцентира върху обстоятелството, че обвинението за подсъдимата е относно провокиране на септичен шок в организма на пострадалата, от който е настъпила нейната смърт, докато от доказателствата по делото се установява, че към момента на оперативната й намеса, Д. вече е била в такова състояние, което е било необратимо, поради което счита, че не е налице причинна връзка между действията на подсъдимата и настъпилия летален изход. В подкрепа на тезата си се позовава на становищата на експертите, че при екстрахиране на матката на Д., шансовете й за оцеляване са били само теоретични. В представените по делото писмени бележки /с характер на възражение срещу жалбата на частните обвинители, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК / излага съображения, че от доказателствата по делото и заключенията на назначените експертизи, категорично е установено, че преди извършването на процесната операция от подзащитната му, пострадалата се е намирала в състояние на септичен шок и полиорганна недостатъчност, което счита, че опровергава обвинителната теза, съгласно която това състояние е било предизвикано от действията на подсъдимата. Заявява, че споделя изцяло доказателствения анализ в мотивите към въззивната присъда относно вменените на Д. нарушения и застъпената теза, че такива не са допуснати чрез нейни действия и/ или бездействия.
Подсъдимата Д., в лична защита сочи, че задължение за оператора при гинекологична операция е да щади детеродните органи на пациентката, което е извършила на процесната дата, при липсата на категорични данни за инфекция в матката, /в рамките на предприетата екстремна оперативна интервенция/ което намира, че безспорно се установява от материалите по делото. Представя писмени бележки, в които застъпва тезата, че на процесната дата, преди започването на извършената от нея оперативна интервенция, пострадалата е била в състояние на септичен шок с полиорганна недостатъчност. В подкрепа на тезата се си позовава на становища на част от вещите лица, изготвили медицинските експертизи по делото, които цитира, както и на критериите, описани в „Сборник от протоколи за клинично поведение в спешната медицина“, издаден от Министерството на здравеопазването през октомври 2012 г. и съдържащите се в него таблици с клинични параметри за диагностициране на шока.
В последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдана.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след извършване на проверка на атакуваната въззивна присъда, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК и чл.354, ал.5 от НПК, намира за установено следното:
С атакуваната въззивна присъда апелативният съд е приел за установена фактическа обстановка, съгласно която е намерил за доказано авторството на деянието от страна на подсъдимия М. и го е признал за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, за част от инкриминираните нарушения и му е наложил съответно наказание. В останалата част е потвърдил оправдателната присъда на първата инстанция по отношение на подсъдимите Д. и Д..
Настоящият касационен състав намери, че за изясняване на фактическата обстановка по делото следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.5 от НПК и проведе въззивно съдебно следствие с повторен разпит на вещите лица, изготвили арбитражната комплексна съдебно-медицинска експертиза, назначена от въззивния съд, чиято присъда се контролира от настоящият касационен състав.
При описанието на фактическата обстановка въззивният съд е възприел комбинативен подход, като е описал възприетите от първия съд факти и след това е посочил доказателствата, въз основа на които приема за установени различни фактически положения в отделни части.
ВКС, като прецени че за установяване на фактическата обстановка по делото е необходимо да използва правомощията си по чл.354, ал.5 от НПК установи от фактическа страна следното :
Пострадалата П. Д. постъпила за раждане в Родилно отделение при МБАЛ – /населено място/АД на 14.01.2008 г. в 8.00 часа , с приемащ лекар д-р Д.. Приета била по Клинична пътека № 141 „ Раждане независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешаване“. Раждането на Д. било водено от свидетелката Д., акушер – гинеколог в болницата и с участието на избраната от родилката акушерка, свидетелката Н. К.. Протекло нормално с приложена епизиотомия, /срязване на междинницата или т.н. разширяване на родилните пътища чрез срезове на меките тъкани / като плацентата и околоплодните води са били извадени в цялост. Д. родила живо дете от женски пол с нормални родилни показатели. По време на престоя на родилката в родилното отделение на болницата били направени кръвни изследвания / на 15.01.2008 г. / , при които били отчетени повишени нива на левкоцити /16,3/, а на 16.01.2008 г. температурата на пострадалата се повишила на 38,2 градуса по Целзий. Родилката била изписана на 17.01.2008 г. Съгласно изготвената епикриза към ИЗ № 1097/14.01.2008 г., състоянието на пострадалата при изписването било – здрава, без усложнения при раждането, телесната температура била отразена като нормална, 36,6 градуса. В епикризата не са били отразени данните за повишена температура по време на болничния престой след раждането, един ден преди изписването на Д.. Последното не съответствало на предписанията в т.4 от Клинична пътека № 141, съгласно които дехоспитализацията на родилка следва да се извършва само при липса на фебрилитет през последните 48 часа.
След изписването й от болницата, на 17.01.2008 г. вечерта, телесната температура на Д. отново се повишила до 37,5-37,6 градуса, поради което на следващия ден, 18.01.2008 г., в дома на пострадалата била повикана акушерката К., присъствала при раждането, за да я прегледа. След прегледа на родилката К. установила напрегнати от кърмата гърди, с което обяснила повишаването на температурата, тъй като след изцеждането на кърмата, температурата спаднала. На 19.01.2008 г. Д. отново била с повишена температура и по съвет на К. посетила в болничното заведение доктор Д., която на тази дата била дежурна. Свидетелката Д. извършила гинекологичен преглед на пострадалата, при който не установила патологични отклонения в следродилния й статус, които да обясняват повишената температура. Д. прегледала Д. и на видеозон, като помолила свой колега, доктор Р. А., който се намирал в помещението, да се запознае с ехографското изследване и също да прецени дали няма данни за задържана плацентарна част, което и двамата не установили. Д. приела, че състоянието на родилката се дължи на задържането на кърма в гърдите й. Направените прегледи в болничното заведение не били закрепени документално или на друг носител. След този преглед, телесната температура на пострадалата останала повишена, поради което на 21.01.2008 г., Д. отишла на преглед при свидетелката К., акушер – гинеколог, която по време на бременността я била консултирала в частния си кабинет. К. извършила гинекологичен преглед и ехографско изследване, при което не установила аномалии в състоянието на родилката, включително и по отношение на матката, поради което също приела, че повишената температура се дължи на задържането на кърма в млечните й жлези, които били в напрегнато състояние. В тази връзка предписала на пациентката антибиотично лечение и нов медикамент за спиране на кърмата, съвместно с пристягане на гърдите, като предписанията били отразени в т.н. „зелен талон“, медицинско направление. Предписаната терапия не дала резултат до следващия ден, което било съобщено на К. по телефона от съпругът на Д., при което лекарката го уведомила, че резултат следва да се очаква най-рано след три дни. В продължение на една седмица, Д. приемала назначената й терапия, без да има повишена температурата. След приключването на приема на антибиотика, на 29.01.2008 г., телесната температура на пострадалата отново се повишила до 38-39 градуса, което наложило близките й да повикат в дома им тяхна близка, доктор В., специалист по вътрешни и белодробни болести, за медицинска консултация и преглед. При прегледа П. се оплакала и от болки в главата и гърлото, което мотивирало В. да постави диагноза „Остър катар на горните дихателни пътища“ и да й изпише симптоматична терапия за това състояние. Независимо от приема на лекарствата състоянието на пострадалата останало влошено, температурата също била повишена. Бащата на П. уведомил за това В. по телефона, като посочил, че дъщеря му била много отпаднала и лесно се изморявала. По съвет на В. близките на П. взели направление от личния й лекар и на 01.02.2008 г. я посетили в болницата, където работела. При направения от В. преглед тя установила, че състоянието на пострадалата се отличава с изключителна бледност; коремът и бил мек и „разлят“, като едновременно с това била много отпаднала и се наложило да легне на леглото, защото не можела да стои права. Свидетелката В. преценила, че състоянието на Д. изисква консултация с хирург, издала съответно направление и лично я завела при свой колега хирург в същата болница – доктор В. И., като я представила за своя близка. И. направил клиничен преглед на пострадалата, която се оплакала от болки ниско долу в областта на корема, и установил разлят и болезнен корем, повече в долната му част, смутена чревна перисталтика и състояние, което се отличавало със силна бледност. Хирургът назначил на Д. образни и лабораторни изследвания на кръвта. Последните показали нормални стойности на изследваните кръвни показатели, а от направената рентгенография се установили хидроаерични сенки от тънкочревен произход вдясно. Лекарят преценил, че пациентката е за клинично наблюдение и затова издал направление за хоспитализация в приемно отделение в МБАЛ – населено място/, като поставил първоначална диагноза „паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния“ / описано в показанията му като състояние, отличаващо се с пареза на червата, при което перисталтиката не е така отчетлива /, която според него изисквала болнично лечение. За целите на потвърждаване или отхвърляне на тази диагноза преценил, че следва да бъде извършен преглед от хирург в приемно отделение на болнично заведение, тъй като за това състояние винаги имало конкретна причина, която следвало да бъде установена. Непосредствено след това П., придружена от баща си и съпруга си посетила Спешно отделение в МБАЛ-/населено място/, където дежурен лекар бил свидетелят Л. А., а дежурна медицинска сестра, свидетелката П. С.. Пострадалата била прегледана от д-р А., който се запознал с направените от доктор И. изследвания /лабораторни и образно / и издаденото от него направление с поставена първоначална диагноза и преценил, че се налага консултация с дежурен хирург, който да даде становище дали пациентката следва да бъде приета в Хирургично отделение. Действията му били в съответствие с установената практика в болничното заведение, съгласно която след назначаване от дежурен лекар на консултация с хирург, преценката за прием на пациента в Хирургично отделение е по решение на консултиращия хирург. А. като дежурен лекар в спешно отделение нямал право да хоспитализира болни пациенти в Хирургично или Гинекологично отделения, а само във вътрешните отделения на болницата.
Към тази дата дежурен хирург в болничното заведение бил подсъдимият М., който пристигнал в Спешното отделение за назначената консултация в 15.00 часа. Д. била настанена в противошокова зала, където подсъдимият М. я прегледал. Пострадалата го уведомила, че е в състояние след раждане, на 14.01.2008 г., откогато поддържа висока температура, както и че има повръщане, разстройство, лесно се уморява и се чувства отпаднала, както и за проведеното антибиотично лечение за вирусна инфекция и грип. Съобщила му и за болка в областта на корема, ниско долу, над малкия таз. М. се запознал с направените от И. изследвания и преценил, че наличните изследвания и прегледа не дават основание за хоспитализирането й в болницата /според него нямало данни за остър хирургичен корем /ОХК/, както и не се налагала оперативна интервенция /. След прегледа подсъдимият попълнил т.н. „зелен талон“, в който вписал „Двукратно дефекирала днес. Повръща. Фебрилна. Корем мек, неболезнен. Няма данни за ОХК.“ М. съобщил на пострадалата, че поради скорошното й раждане следва да бъде прегледана от гинеколог, в същата болница. Д. заявила, че е преглеждана многократно и не желае да се преглежда в МБАЛ – /населено място/, като предпочита да отиде на преглед при специалист по неин избор.
Подсъдимият не отразил в медицинската документация становището си за необходимост от гинекологичен преглед, както и отказ на пациентката такъв да й бъде направен в МБАЛ – /населено място/.
По време на извършения от М. преглед на Д., в залата не присъствали други лица. Подсъдимият не разговарял с назначилия консултацията д-р А., преди или след прегледа, както и с близките на пострадалата, след което напуснал Спешното отделение. След консултацията с хирурга, пострадалата се върнала обратно при д-р А., който се запознал с попълнения от М. талон и предписал симптоматично лечение с капсули Лопедиум и Биотикс. Казал на Д., че ако състоянието й не се подобри до следващия ден, да го посети отново в болницата, където пак бил дежурен в Спешно отделение. Същата вечер свидетелката В. се информирала по телефона за състоянието на П. от близките й, от които разбрала, че тя не е хоспитализирана, но се чувства много отпаднала и не би могла отново да посети В. за повторен преглед в дома й. На следващия ден, 02.02.2008 г., поради липса на подобрение в състоянието й, пострадалата отново отишла за преглед в Спешно отделение на МБАЛ -/населено място/, при дежурния лекар д-р А., придружена от баща си, свидетеля И.. След като я прегледал, А. назначил повторна консултация с хирург, тъй като намерил състоянието й за непроменено. Хирургичната консултация била извършена в Спешното отделение от дежурен хирург, д-р И. Г., който преценил, че за да постави диагноза на Д. се нуждае от допълнителни изследвания, при което назначил рентгенография на корем в изправено положение и ехография на коремни органи, както и лабораторни изследвания на кръв и урина. След получаването на резултатите от назначените изследвания, които не установили конкретна причина за състоянието на Д., Г. изразил пред дежурния в Спешно отделение А. становище за необходимост от консултация с гинеколог. В тази връзка д-р А. издал „зелен талон“ и изпратил пострадалата за консултация с дежурен гинеколог, който на същата дата била подсъдимата Д.. От гинекологичния преглед на пострадалата, подсъдимата Д. не установила конкретна причина за общо влошеното й състояние, поради което я изпратила обратно в Спешното отделение за повторна консултация с хирург. Междувременно бащата на пострадалата, притеснен от ситуацията, се свързал със свой познат лекар, който настоял пред Г. Д. да бъде хоспитализирана. След като се запознал със становището на гинеколога Д., че не е установила гинекологичен проблем, хирургът Г. преценил, че пациентката следва да бъде хоспитализирана в Хирургично отделение на МБАЛ – /населено място/, с диагноза „субилеус“. При приема в Хирургично отделение, Д. била прегледана от д-р М., хирург с дългогодишен стаж и опит, която оценила общото й състояние като изключително тежко, както и диагностицирала напреднал перитонит, който изисквал незабавна оперативна намеса като животоспасяваща манипулация.
Хирургичната операция започнала в 14.00 часа, при много висок оперативен риск / с оператори хирурзите М. и З./, като била предшествана от консултация с анестезиолог и кардиолог. Състоянието на пострадалата било оценено като силно увредено, с влошени жизнени показатели, с тотален декомпенсиран перитонит без ясно първично огнище, с едем на белите дроб