О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 20 декември 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 792/2010 година.
Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност между съдия-докладчик при Габровския районен съд и съдия-докладчик при Севлиевския районен съд по направено на основание чл. 19 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ЗОПДИППД/ искане от Директора на ТД на КУИППД-гр. В. за разкриване сведения от регистрите на Ц. депозитар по отношение на поименно посочени в искането десет физически и четири юридически лица.
Прокурорът даде заключение, че по изложените от докладчика при Севлиевския районен съд съображения, компетентен да се произнесе по искането е РС-Габрово.
Върховният касационен съд на РБ, ІІІ-то н.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С постановление от 19.11.2009 год. Г. окръжна прокуратура е образувала досъдебно производство № 197/2009 год. по описа на ОД на МВР-Габрово срещу И. П. П. за извършено в [населено място] престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 253 и чл. 256 от НК. В качеството на обвиняеми са привлечени и участниците на организираната престъпна група, а именно: И. И. П., С. Д. С. и Марио Ю. Евтимов-всички за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 3, във вр. ал. 2 от НК.
За образуваното наказателно производство с писмо изх. № 1-458/2009 год. от 19.02.2010 год. на окръжна прокуратура-Габрово, на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД е уведомен Директора на ТД на КУИППД-гр. В..
За проверка на обстоятелствата при провеждане на производство по ЗОПДИППД, на 03.12.2010 год. Директорът на ТД на КУИППД-гр. В. е съставил и внесъл в РС-Габрово искане на основание чл. 19 от ЗОПДИППД и чл. 133, ал. 5, т. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, във вр. чл. 35, ал. 6, т. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти за разкриване на сведения/ посочени конкретно в искането/ от регистрите на Ц. депозитар по отношение на С. Д. С., М. Х. С., В. С. С., С. С. Панкова, Д. С. П., В. Д. П., Е. Д. П., Р. Д. Д.-всички от [населено място], В. Д. П. от [населено място] и Ясен Д. П. от [населено място], както и спрямо фирмите [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], гр. В..
С определение № 356 от 03.12.2010 год. по образуваното в РС-Габрово чнд № 1085/2010 год. искането по отношение на В. Д. П. от [населено място], Ясен Д. П. от [населено място], [фирма], [фирма]” и [фирма] не е разгледано, а производството е прекратено, като е прието, че на основание чл. 35, ал. 7 от ЗПФИ, компетентни за това са съответно: РС-Троян, РС-Севлиево, РС-София и РС-В.. Спрямо останалите физически и юридически лица искането е уважено.
С разпореждане № 1121 от 10.12.2010 год. по чнд № 583/2010 год. на РС-Севлиево е повдигнат спор за подсъдност, като докладчикът е изразил становище, че изцяло компетентен да се произнесе по искането на Директора на ТД на КУИППД-гр. В. е РС-Габрово. Основното съображение за това на докладчика е, че определяща местната компетентност на съда е постоянният адрес на лицето, срещу което е образувана преписката пред К..
Възражението на съдията-докладчик по повдигнатия от него спор за подсъдност е основателно, но не по изложените в разпореждането доводи. Съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗОПДИППД органите на досъдебното производство са длъжни да уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1 или при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2 от същия. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност: „Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване по НК”.
В нормата са изброени за кои престъпления става дума, като в т. 21 изрично са посочени и тези по чл. 321-321а НК/. Като специализиран държавен орган по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗОПДИППД Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност има правомощия по чл. 18 за извършване на проверка на имуществото на лица, за които са налице условията по чл. 3, за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност и да събират писмени доказателства; да изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи, както и извършването на определени действия във връзка с установяването на произхода и стойността на имуществото; да изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице; да събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото; да извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, когато има достатъчно основания да се предполага, че могат да се открият доказателства и данни, които могат да имат значение за производството по този закон.
В съответствие с правомощията си и по силата на чл. 19 ЗОПДИППД (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти/ЗПФИ/ и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа/ЗППЦК/, когато това е необходимо за целите на този закон.
В чл. 35, ал. 1 от ЗПФИ е отразено и правомощието на Комисията да поиска от съда разкриване на сведенията по ал. 2, като на основание ал. 7 от същия, районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му и определя срока за разкриване на сведенията по ал. 2.
Макар в закона изрично да не е посочено кой съд е компетентен да се произнесе по искането, граматическото и систематическото му тълкуване /допустимо по смисъла на чл. 46 от Закона за нормативните актове/ водят до извода, че съдът, който следва да се произнесе по искането на директори на съответните териториални дирекции на КУИППД, с основания по чл. 19 ЗОПДИППД, във вр. чл. 35, ал. 1 ЗПФИ и чл. 133 от ЗППЦК при уведомяването им по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДИППД от органите на досъдебното производство е съдът, в чийто район срещу същите лица се водят наказателни производства.
В случая, срещу лицата посочени в искането от Директора на ТД на КУИППД-гр. В. е образувано досъдебно производство по обвинение за съвместна престъпна дейност осъществена в съдебния район на РС-Габрово и по аналогия за определяне на подсъдността следва да намери приложение разпоредбата на чл. 36 от НПК, т.е. компетентен да разгледа изцяло искането и да се произнесе по него е Габровския районен съд.
Ето защо, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА чнд № 583/2010 год. по описа на РС-Севлиево за разглеждане от състав на РС-Габрово.
Препис от определението да се изпрати на РС-Севлиево за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: