Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 02 април 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 84/2019 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия А. Л. А. срещу решение № 385 от 18.10.2018год. по внохд №215/2018год. по описа на Апелативен съд-София. В нея се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В подкрепа на соченото основание се излага довод, че при индивидуализиране на наказанието въззивната инстанция не е съобразила в необходимата степен наличните множество смекчаващи вината обстоятелства – утежнено семейно положение, липсата на тежки последици от извършеното деяние и изрядното му процесуално поведение, които определят ниската му степен на обществена опасност и възможността целите на наказанието да бъдат постигнати и чрез по-малка по размер наказателна репресия.
Излага се и довод, че първоинстанционният съд е постановил присъдата при липсата на категорични доказателства подсъдимият да е извършител на деянието предмет на обвинението и на осъждането му. Това твърдение не е формулирано изрично в жалбата като незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, но съдържанието му води до извод, че е налице основание за проверка и по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което следва да получи надлежен отговор в настоящото решение.
Пред касационната инстанция, редовно призован, подсъдимият не се явява без да сочи уважителни причини.
Защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея основания и доводи и моли за изменяване на обжалвания съдебен акт, като определеното на касатора наказание по размер се намали при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 4820 от 25.09.2017год. по нохд № 83/2017год. на Благоевградския окръжен съд подсъдимият А. Л. А. е признат за виновен в това, че на 29.01.2017 г. около 16.00 часа в местността „име”, находяща се в землището на [населено място], е отнел чужди движими вещи- черно дамско портмоне от „еко” кожа на стойност 1,50 лв., собственост и от владението на М. Х. М. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, и деянието представлява опасен рецидив, поради което на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание 2/две/ години „лишаване от свобода”, като го е признал за невиновен да е извършил грабежа на сумата от 95/деветдесет и пет/лв. и лична карта на М. и го оправдал по повдигнатото обвинение в тази му част.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наказанието е приспаднато времето, през което А. е бил задържан, в периода от 30.01.2017г.- 09.05.2017г.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначално „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
С присъдата предявеният от М. Х. М. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 95/деветдесет и пет / лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно с лихвата, считано от 29.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП-Благоевград с доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост, като е направено искане за утежняване наказателноправното положение на подсъдимия и увеличаване размера на наложеното му наказание.
Срещу присъдата е подадена и бланкетна въззивна жалба от името на подсъдимия с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и за несправедливост, поради което искането е било за оправдаването му.
На основание чл. 337, ал.2, т.1, вр.с чл.334, т.3 от НПК Софийският апелативен съд е изменил присъдата, в частта относно размера на наложеното на подсъдимия А. А. наказание, като го е увеличил от 2 /две/ години, на 5 /пет години/ лишаване от свобода, определено при условията на чл. 54 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваната присъда, обсъдил е поотделно събраните по делото доказателства и е приел за установена приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Всички относими факти, свързани с датата, мястото и ситуацията, при които се е осъществило престъпното посегателство, съдът е счел за непротиворечиво обективирани по делото, като преди това е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства. В тази си дейност втората решаваща по фактите инстанция е отхвърлила защитната теза на подсъдимия, който не е отрекъл да е автор на инкриминираното физическо нападение, а е оспорил вмененото му престъпно отнемане на движими вещи от владението на пострадалата, с твърдението за наличие на личен мотив за проявената от него реакция на насилие, предизвикана от неправомерно поведение на последната.
Първоинстанционният съд прецизно е обсъдил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, въз основа на което и Софийския апелативен съд е приел за безспорно установено и доказано по несъмнен начин, че именно подсъдимият е осъществил противоправно нападение спрямо 75-годишната М. М., като е употребил сила с достатъчен интензитет, за да преодолее съпротивата на възрастната жена, да отнеме държаната от нея вещ – портмоне и да запази владението си върху вещта, докато се отдалечи. Намерението на дееца да свои отнетата вещ – портмонето от „еко” кожа е изведено от установения факт, че след преустановяване на нападението, спрямо пострадалата жена, подсъдимият е избягал от мястото на деянието и непосредствено преди залавянето му е изхвърлил отнетото портмоне на място, което сам впоследствие е посочил на полицейските служители.
При така установените фактически положения деянието на А. А. правилно е квалифицирано от решаващите по фактите съдебни инстанции като осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 от НК, извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.”а” и б. „б“ от НК/съобразно влезлите по отношение на него в сила присъди, посочени в мотивите на обжалваното решение/.
При проверката за правилността на присъдата по отношение индивидуализацията на наказанието въззивният съд е констатирал, че в тази част Благоевградският окръжен съд е нарушил материалния закон, тъй като погрешно е посочил, че предвиденият за това престъпление минимален размер на наказанието лишаване от свобода е три години /вместо пет години/, под който размер на основание чл. 55, ал. 1 от НК е снижил наложеното наказание до 2 години.
На следващо място, въззивната инстанция не е възприела изводите на първоинстанционния съд, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, изразяващи се в младата възраст на дееца, ниската стойност на отнетото имущество, възникналата размяна на остри реплики с пострадалата и „всички обстоятелства, свързани с причините за извършване на престъплението“, каквито, според първия съд, се явявали и нездравословната семейна среда, липсата на дом и семейство и други възпиращи го социално икономически фактори по отношение липсата на доходи и подслон. Така изброените обстоятелства въззивния съд е противопоставил с високата степен на обществена опасност на извършеното – грабеж на възрастен човек с намалени способности за съпротива; дързостта и бруталността на действията на подсъдимия, осъществени спрямо жертвата чрез събарянето й на земята, при очевиден и значителен физически превес и надмощие, последващото унизително за жената претърсване за държани вещи /които тя е държала в долното си бельо/, както и предишните осъждания на дееца, които нямат отношение към правната квалификация на деянието, но го обрисуват като лице със завишена степен на обществена опасност.
Въззивният съд отбелязва, че преди да пристъпи към индивидуализиране на наказанието, още при проведеното обсъждане дали случаят се явява маловажен, първостепенният съдебен състав правилно е подчертал наличните и установени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които в случая са високата степен на обществена опасност на извършеното при установената дързост и бруталност на действията му насочени спрямо възрастна жена.
От друга страна, въззивният съд е приел, че не е налице нито един факт измежду сочените от окръжния съд, който да може да се приеме за такъв с изключителен характер, или за множество от смекчаващи вината обстоятелства, за да бъде обосновано прилагането на законовата привилегия на чл.55 от НК.
Наличието на смекчаващите обстоятелства при съпоставката им с отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства – многократните осъждания на подсъдимия, извън квалификацията на деянието, високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, фактът, че подсъдимият е извършил престъплението само дванадесет дни след изтърпяване на последното му ефективно наказание и излизането му от затвора, закономерно са повлияли на определяне на наказанието, което е определено на основание чл. 54 от НК при минимума предвиден за престъплението.
Ето защо, Върховният касационен съд намира доводите относно явната несправедливост на отмереното наказание за неоснователни. Упражняването на правомощието по чл.354, ал. 2, т.1 от НПК от касационната инстанция предполага положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В случая, нито една от тези хипотези не е налице. Заявените като смекчаващи отговорността обстоятелства (младата възраст, средата, в която се е формирала личността на подсъдимия; съжалението към извършеното; съдействието, което е оказал при разследването), както бе посочено по-горе, са били предмет на обсъждане и съответно отчетени от въззивната инстанция. В решението си тя е отделила специално внимание в мотивите относно наличието им, което при касационната проверка, не би могло да обуслови допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание. По изложените съображения Върховният касационен състав намира, че жалбата на касатора е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385 от 18.10.2018год. по внохд №215/2018год. по описа на Апелативен съд-София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: