Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. София, 23 юли 2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 77 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. П., на защитника му и на гражданските ищци и частни обвинители Ю. Ш., Н. Ш. и А. Д. срещу решение № 218от 17.10.2017 г. на състав на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 474/2016 г.
В жалбата на адв. П., като защитник на подсъдимия и в представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към нея, се поддържа наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и на изменената с него първоинстанционна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
В срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към касационната жалба е представил и новоназначения защитник на подсъдимия – адв. К..
В депозираната лично от подсъдимия касационна жалба са изложени множество възражения, като онези от тях, годни да обосноват касационно основание сред посочените в чл. 348, ал. 1 НПК, са свързани с допуснати при разглеждането на делото съществени процесуални нарушения. Възраженията са съпътствани с искане за връщане на делото за ново разследване.
С жалбата на гражданските ищци и частни обвинители е оспорена справедливостта на наказанието и на присъдения от съдилищата размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115 ННК. Противопоставено е възражение на констатациите на съдилищата относно конкретната причина за възникналата в процесната сутрин конфликтна ситуация между подсъдимия и пострадалия. Направено е искане за увеличаване на размера на наложените на подсъдимия наказания, съответно на 20 години лишаване от свобода – за престъплението по чл. 115 НК и на 6 години лишаване от свобода – за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, както и за присъждане на поисканите обезщетения в пълния им размер.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция повереникът на гражданските ищци и частни обвинители поддържа касационната жалба, която е депозирал, изложените в нея доводи и направените искания. Оспорва жалбата на подсъдимия и защитниците му, като настоява, че са налице достатъчно и безспорни доказателства за връзката на подсъдимия с авторството на престъплението по чл. 115 НК, за механизма, по който е причинена смъртта на Н. Ш. и за използваното средство.
Всеки от гражданските ищци и частни обвинители Ю. Ш. и Н. Ш. поддържа позицията на повереника си, настоява за справедлив изход от делото.
Гражданският ищец и частен обвинител А. Д., редовно призована, не взема лично участие в съдебното заседание.
Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и допълненията към нея, направените искания и аргументите, на които те са основани. Настоява за пълно оневиняване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Като трета алтернатива предлага изменяване на решението и намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като счита, че липсва нарушение на процесуалния регламент при разглеждането на делото, а наложените на подсъдимия наказания, както и присъдените в полза на всеки от гражданските ищци обезщетения – че са справедливи.
Подсъдимият поддържа жалбата, която е депозирал и съображенията, на които е основана. В последната си дума настоява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, прие за установено следното:
С присъда № 13 от 14.07.2016 г., постановена по НОХД № 169/2015 г. състав на Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия П. Ж. П. за виновен в това, че на 06.07.2014 г. в местността „име“ в землището на [населено място], област, умишлено умъртвил Н. Ш. Ш., поради което и на осн. чл. 115 НК и чл. 54 НК го е осъдил на четиринадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда подс. П. е признат за виновен и в това, че на 06.07.2014 г. в бунгало в местността „местност“ в землището на [населено място], област държал огнестрелни оръжия: пневматична пушка с оптичен мерник, кал. 5,55 мм, видоизменена в огнестрелно оръжие и пистолет, представляващ самоделно устройство, пригодено за стрелба с патрони 22-ри калибър, както и боеприпаси – 184бр. патрони, м. „марка.“, 22-ри калибър и 5бр. ловни патрони, м. „модел“, 16-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания и е определил едно общо и най-тежко наказание от 14 години лишаване от свобода, като на осн. чл. 61, т. 2 (отм.) и чл. 60, ал. 1 (изм.) ЗИНЗС е постановил то да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг режим“. Приложил е и чл. 59, ал. 1 НК. С оглед изискването на чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 2/2012 г. на Районен съд- гр. Стара Загора, като е постановил, то да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг режим“.
С тази присъда подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Ю. Ш. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а в полза на всеки от гражданските ищци Н. Н. и А. Д. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лева, ведно със законната лихва, като в останалата им част и до пълния заявен размер от по 200 000 лева исковите претенции са отхвърлени. Извършено е разпореждане с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на направените по воденето на делото разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като е отменена по отношение на определения с нея тип на затворническото заведение, в което следва да бъде изтърпяно всяко от наложените наказания. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Касационните жалби са неоснователни.
Преди всичко, направеното от адв. К. искане за пълно оневиняване на подсъдимия не е съобразено с особеностите на касационния контрол, който е ориентиран към процесуалната и материално-правната законосъобразност на оспорения съдебен акт и изключва възможността на касационния съд да установява нови фактически положения, било то в рамките на събраните от предходните инстанции доказателства или чрез собствена активност по попълване на доказателствени празноти и изясняване на неясноти и противоречия в доказателствата. Изключение в това отношение прави хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, която в случая не е налице. Основните въпроси по делото е възможно да се пререшат от касационния съд единствено и само в рамките на приетата от предходните съдилища фактология. Съответно ВКС би могъл да оправдае подсъдим, ако тази фактология не сочи деянието да е извършено или ако не очертава признаците на престъпление. В случая това условие отсъства, доколкото приетите от въззивния съд факти описват извършено от подсъдимия всяко от вменените му престъпления.
В голямата си част, съдържащото се в жалбите на защитата и на подсъдимия оспорване не третира проблем, по който е възможна касационна проверка, а представя собствените на защитата и на П. оценъчни съждения относно значимостта на доказателствения материал, съответно относно заслужаващите и незаслужаващите доверие доказателствени източници и експертни изводи, относно причините за смъртта на постр. Ш. и обстоятелствата, при които той е получил уврежданията, довели до смъртта му, противопоставяйки ги на съжденията на въззивния съд. Ето защо и с оглед ограничителните норми на чл. 347 – чл. 348 НПК, не създава предпоставки за касационна проверка споделеното и заемащо съществен дял от съдържанието на жалбите и допълненията към тях мнение, че обвинението не е доказано; че инкриминираните оръжия са оставени от служители на полицията и че с тях не е произвеждана стрелба; че Ш. е починал при други, различни от инкриминираните обстоятелства; че всички свидетели, с изключение на Т., Т. и З. са говорили неистини; че с процесния пистолет не е възможно да е причинена смъртта на Ш..
Лишено от основания е възражението, че процесът по формиране на убеждението на въззивния съд по фактите е протекъл при наличие на неотстранени съществени противоречия в доказателствата (непосочени от претендиращият ги адв. К.) и при кредитиране с доверие единствено на ползващите обвинителната теза доказателствени източници. Това, че въззивният съд, подобно на съда от първа инстанция, е отказал да признае достоверност частично на депозираните в съдебното следствие показания на Т. и Т. и на онези от вариантите на обяснения на подсъдимия, с които той е снел от себе си отговорността за смъртта на Н. Ш., не означава, че ги е пренебрегнал. Съгл. чл. 14 НПК съдът взема решенията си по вътрешно убеждение. Методът за оценка на доказателствената съвкупност, който законът е установил с тази норма, изключва предустановеност на силата на което и да е от доказателствата и доказателствените средства. Това важи и за обясненията на обвиняемия/подсъдимия, както и за предназначените да ги подкрепят свидетелски показания, които също нямат предустановена абсолютна процесуална стойност и съответно, съдът няма задължение всякога и на всяка цена да им признае пълнота и достоверност. Напротив, той е длъжен да бъде критичен към тяхното качество така, както и към всички останали доказателства и доказателствени източници. Този именно подход е бил следван от съдилищата при оценката на обясненията на подсъдимия и на останалите доказателствени източници. Съдебните актове съдържат оценка за достоверност при съобразяване на съществените страни на казаното от всяко от разпитаните по делото лица, в т.ч. и от подсъдимия и от свидетелите Т., като са изложени аргументи, относими към смисловия и информационния негов капацитет, показващи извършена преценка за вътрешната и външната съгласуваност на доказателствените източници и стриктно следване на правилата на формалната и аргументативната логика. Подходът на въззивната инстанция към обясненията на подсъдимия и свидетелските показания не е произволен, а е основан на извършена реална цялостна тяхна проверка и старателна преценка на съдържанието им, анализирайки съществените техни страни, оценявайки ги поотделно и в съвкупност (стр. 11 – 13 от въззивното решение). Строго спазени са установените процесуални императиви: да се ползват само валидно събрани и проверени доказателства; същите да бъдат интерпретирани съобразно с действителното тяхно съдържание, като не се допуска извращаването му; да се изследват всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, без да се допуска игнориране, неоправдано фаворизиране или подценяване на доказателства. Закономерно съдебната оценка, както на свидетелските показания, така и на обясненията на подсъдимия, е различна от предложената с коментираните жалби, доколкото е основана на критерии от извънсубективно естество и е дадена в рамките на цялостния процес по установяване на истината чрез успешно разкриване на логическите връзки между обстоятелствата и фактите от обективната реалност, релевантни по делото.
Лишено от основания е възражението, че част от доказателствата са събрани извън процесуалния регламент, доколкото претърсването на едно от бунгалата, стопанисвани от подсъдимия, при което са иззети инкриминираната по делото пушка и част от боеприпасите, е извършено в отсъствие на поемни лица, както и в отсъствие на подсъдимия или на членове на семейството му. Видно от съставения за следственото действие протокол (стр. 2 – 3 от т. 1 на досъдебното производство) то е протекло в присъствието на две поемни лица – Ю. А. Ю. и Д. Ф. Ю. на представител на общината в лицето на Г. Д. З. – мл. експерт ОМП в Община-/населено място/. Отделно от това, присъствието на З., като представител на общинската администрация в М., при извършеното изземване е потвърдено и при разпита на това лице като свидетел по делото. Очевидно е при това положение, че е спазено е изискването на чл. 162, ал. 2 НПК при невъзможност на лицето, което полза претърсваното помещение да присъства, претърсването да се извърши в присъствие на домоуправителя или на представител на общината или кметството. Чрез разпита на З. е установен и друг, опровергаващ възраженията на подсъдимия факт, а именно, че достъп до помещенията в бунгалото е бил осигурен след отключване на входната врата на бунгалото с предоставен от А. Г. ключ (потвърдено и чрез приложения към делото протокол за доброволно предаване от 06.07.2014 г.) а не след описаното в касационната жалба на П. грубо взломяване.
Непротивопоставими на констатацията на съдилищата, че това бунгало е било ползвано именно от подсъдимия са възраженията, съдържащи се в неговата жалбата, като се има предвид, че при извършения четири дни по-късно следствен експеримент П. сам е посочил, че е взел пистолета, с който е произвел стрелбата срещу Ш. изпод хладилник в същото бунгало, а след това е върнал пистолета на същото място, където той е бил намерен от органите на досъдебното производство и е бил доброволно предаден от подсъдимия. В помещение в същото бунгало при извършеното претърсване са намерени и лични документи на подсъдимия и фотокопия от такива документи. При това положение съдилищата не са имали основания да не споделят обвинителния извод на прокурора, че оръжието и съответните боеприпаси са били държани именно от подсъдимия.
Колкото до възражението, че с иззетата при коментираното претърсване пушка не са били произвеждани изстрели, то е ирелевантно, доколкото обвинението, свързано с нея не предполага ползването й, а единствено и само нейното държане.
Произволни на фона на наличните доказателства и експертни изводи са възраженията на подсъдимия срещу съдебните констатации относно причините за смъртта на Н. Ш.. Този въпрос не е предизвиквал полемики в хода на досъдебното и съдебното разглеждане на делото. Изводът на съдилищата, че причина за смъртта е пронизващото мозъка огнестрелно нараняване на главата, довело разрушаване и до притискане на жизнено важни центрове в мозъка не е произволен, а е в съгласие с констатациите при извършеното съдебно-медицинско изследване на трупа на Ш., свързани с налично огнестрелно нараняване, проникващо в черепната кухина и оловен проектил в края на установения раневи канал, експертния извод за несъмнена пряка причинно-следствена връзка между това нараняване и настъпилата смърт и доказателствата, съдържащи се в показанията на присъствалите на мястото на стрелбата Ю. Ш. и Т. Т. .
Опитът да се представи алтернатива на установената по експертен път причина за смъртта на пострадалия чрез позоваване на установените при аутопсията оперативни разрези по главата на пострадалия, представени в жалбата на подсъдимия като порезни наранявания от винкели, изолатори, остри предмети и пр. е неуспешен. Касае се именно за оперативни срезове, за следи от хирургически интервенции, описани като такива в съдебно-медицинската експертиза на труп и съпътствани с направени от вещото лице в съдебното заседание разяснения на необходимостта от извършването им в хода на предприетите мерки за спасяване на живота на Ш..
Неоснователно е и възражението, че възможна причина за смъртта е неоказването на медицинска помощ с необходимото качество. От наказателно-правна гледна точка важно е не колко и какви медицински мерки са били взети по отношение на състоянието на пострадалия и дали те са покривали и изчерпвали обема на необходимите в конкретния случай. Важно е единствено това дали подсъдимият с поведението си е създал предпоставки за смъртен резултат, без което поведение този резултат не би настъпил. В този именно смисъл е указаното в ППВС № 2/57г. В случая въззивният съд обосновано е приел, че причинната връзка между поведението на подсъдимия, свързано с произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие на разстояние от около 30 метра към пострадалия в жизненоважната зона на главата и фаталния за живота на Ш. резултат е доказана безспорно, като изводите почиват на доказателствата и експертните заключения и на коректна интерпретация на тяхното съдържание. Поради това коментираното възражение на подсъдимия е невъзможно да обоснове нарушение на чл. 14 НПК.
Претенцията за нарушение на процесуалните правила при оценката на приетите по делото експертизи е също неоснователна. Процесуално нарушение при ползването на експертиза би имало само, ако съдът не е съобразил това, че не са изследвани всички обекти, предоставени за анализ; че обектите не са изследвани в съответствие с поставените на вещото лице задачи; че при формулирането на отговорите не са ползвани научно-признати методи; че не е даден отговор на всички, поставени пред експерта въпроси; че са налични противоречия, непълноти, неясноти в анализа и изводите; че тези изводи не са категорични, а са с вероятностен характер, че нямат нужната обосновка и са дадени извън рамките на професионалната компетентност на вещото лице, че са в противоречие с обективни данни по делото и пр. В случая това не е така. Анализирайки доказателствената информация, събрана и проверена чрез показанията на Ю. Ш., А. Д., Н. Ш., Т. Т. и Е. Т., чрез обясненията на подсъдимия от двете фази на производството, чрез резултатите от следствения експеримент, наличните веществени доказателства и съдебно-медицинските констатации относно причината за смъртта на Н. Ш., съдилищата не са имали основания да отрекат достоверността на изводите на приетите по делото балистични експертизи възможността с инкриминирания самоделен пистолет да се произвеждат изстрели, относно неговата далекобойност, характеристиките на полета на проектила и възможността с това именно оръжие да е било причинено фаталното за живота на пострадалия огнестрелно нараняване.Тези експертизи са ползвани от съдилищата, като е взета предвид логическата им същност, научната им обоснованост и връзката им с доказателствата по делото, като съдебният подход към тях не търпи укор. Превратният прочит на експертните изводи, предложен с жалбата на подсъдимия не може да обоснове друг отговор. Констатация за следи по намерения при аутопсията на Ш. проектил от нарезна цев няма. Същевременно обаче е налице експертен извод, че страничното навлизане на проектила в главата на пострадалия е възможно именно при стрелба от цев без нарези, каквато е тази на ползвания от подсъдимия при инкриминираните събития самоделен пистолет.
Що се касае до твърденията на подсъдимия за липса на експертна компетентност на вещите лица, изготвили приетите по делото експертизи, както и до възраженията му за „изчезнали много експертизи, епикризи, снимков материал“, осуетило разкриването на истината, всички те са спекулативно поднесени. Обективни данни за липса на материали от делото няма. А компетентността на експертите в съответните научни области е безспорна.
Констатация като твърдяната в жалбата на подсъдимия – за невъзможност вещите лица по допълнителната балистична и медицинска експертиза, назначена от въззивния съд, да съставят обосновано мнение по поставените им задачи поради липса на необходима за възложеното им изследване апаратура или по други, било то обективни или субективни причини , не се съдържа нито в представеното в писмен вид експертно заключение, нито в изявленията на вещите лица при разпита им пред съда. Поради това необосновано е възражението, че въззивният съд е ползвал при решаването на делото резултати от непълноценно експертно изследване.
Няма каквито и да е конкретни съображения в жалбата на подсъдимия в полза на съдържащият се в нея укор за обвързаност на съдилищата от предходните инстанции от воля и интереси, извън стоящите пред наказателния процес. Няма и обективни основания, изводими от процесуалните действия на съдебните състави за подобен извод. Позицията на тези състави по всички въпроси от съществено значение за делото е формирана въз основа на доказателствата и закона и е ориентирана не към постигане на някакъв предварително зададен конкретен резултат, а към установяването на истината по фактите и точно прилагане на закона към тези факти. Спазен стриктно е принципа за оценка на доказателствата по вътрешно убеждение.
Наказателно-процесуалното изследване е целенасочена дейност, ограничена от предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК. Поради това събирането на информация за собствеността на сочените от подсъдимия имоти, изследването на изнесените от него данни за евентуално извършени от други лица, нямащи връзка с конкретното обвинение нарушения на закона и пр. остават извън предмета на делото и ако съдилищата не са се ангажирали с активност по проверка на тези твърдения, те не са нарушили закона, а напротив, приложили са го точно.
Въз основа на правилно установените факти съдилищата са приложили материалния закон правилно. Извършена е качествена и професионална съпоставка между наличния фактически материал и нормите на чл. 115 НК и на чл. 339, ал. 1 НК. Предложено е от съдилищата юридически точно тълкуване на тези норми и обосновано е прието, че те са в пълен синхрон с установената по делото фактология.
Неоснователно се възразява и срещу справедливостта на наложените на подсъдимия наказания. Всяко от тях в пълна степен отговаря на тежестта на съответното извършено престъпление и на личната обществена опасност на подсъдимия. Индивидуализацията е извършена при съобразяване с предписанията на чл. 56 НК и с релевантни към определянето й факти, като наличието на предходни осъждания, характеристиката на подсъдимия като личност, здравословното му състояние и възрастта му. Наложеното наказание се явява адекватно от гледище на посочените обстоятелства, както и от гледище на същността му на средство за индивидуално въздействие и предназначението му да стимулира извършилия престъпление към ценностна преориентация и зачитане на закона. Поради това не се налага корекция в размера му, искания в каквато насока се съдържат, както в жалбата на защитата, така и в жалбата на частните обвинители.
Възражението на гражданските ищци срещу частичното отхвърляне на исковите им претенции не е обосновано с излагане на конкретни съображения. С присъденото в полза на всеки от тях обезщетение са оценени по достойнство реално настъпилите неимуществени вреди от престъплението. Съдилищата са били изчерпателни при извеждането на обстоятелствата, които е следвало да се имат предвид при определянето на размера на дължимото обезщетение, взели са предвид действителното значение на онези обстоятелства, въз основа на чиято оценка са заключили, че справедливият размер на обезвредата възлиза на 90 000 лева за Ю. Ш. и на по 70 000 лева за всеки от останалите двама граждански ищци. Съобразени са степента на родствена близост между пострадалия и гражданските ищци, действителното съдържание на съществувалите между тях отношения, цялостното отражение, което смъртта на Н. Ш. е оказала върху психиката и върху живота на всеки от тях. Основания за ревизиране на размера на присъдените обезщетения не се установяват.
Възражението, основано на факта на отказа на съдилищата да назначат поискани от подсъдимияпеторни експертизи би могло да съставлява аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение, ако е довело до неизясняване на съществени за правилното решаване на делото въпроси. Значимостта на експертизата не съществува сама за себе си, а от гледище на способността й да обоснове или поне да подпомогне процесът на формиране на извод в една или в друга насока, да разкрие логически връзки между обстоятелствата, които без нея не биха били формирани, но произтичат от тази експертиза и които са релевантни по делото. В случая всеки от поставените от подсъдимия въпроси с претенция да изисква допълнително или повторно експертно изследване е получил необходимия компетентен, обоснован отговор чрез приетите по делото експертизи, поради това преценката на съдилищата за липса на необходимост от допълнителни експертни изследвания не търпи упрек.
Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218от 17.10.2017 г. на състав на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 474/2016 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.