Определение №1 от 3.1.2012 по ч.пр. дело №3043/3043 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1

София, 03 януари 2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети януари 2012 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП И. ЧОБАНОВА, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 3043/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НАХД № 1770/2011 г.по описа на Ловешкия районен съд.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди данните по делото, намира, че са налице условията по чл. 43 т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения:
Съобразно правилата за родовата и местна подсъдност, пред Ловешкия районен съд е било образувано НАХД № 1770/2011 г. по жалба на М. С. К. срещу наказателно постановление № 11010563/29.08.2011 г., издадено от Директора на АДФИ – София. Установявайки, че по делото са налице обстоятелства, включени в обхвата на чл. 29 ал. 2 от НПК, съдиите от Районен съд – Ловеч са се отвели от разглеждане на делото. Като е намерил, че съдът, на който делото е подсъдно, не може да сформира състав, председателят на РС е прекратил производството пред този съд и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд за разглеждането му.
Съобразявайки данните по делото, индициращи, че всички съдии са се отвели на основание чл. 29 ал. 2 от НПК Върховният касационен съд намира, че тези факти сочат на необходимост от промяна на подсъдността по чл. 43 т. 3 от НПК. Всички страни в процеса имат правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Когато самият състав на съда намира, че има основание да не може да се счита за непредубеден и безпристрастен при разглеждането на делото, е в правото си да се отведе на основание чл. 29 ал. 2 от НПК. Изложените съображения от повечето от съдиите – познанство с жалбоподателя и наличие на лични и служебни взаимоотношение с неговата съпруга /главен счетоводител в същия съд/, макар и да не попадат в обхвата на чл. 29 ал. 1 от НПК, очевидно са достатъчни за самите тях да не могат да се считат за непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото, поради което са се отвели на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Преценката за заинтересуваност и/или предубеденост е личен и морален акт на всеки съдия и никоя контролна инстанция не би могла да подложи на съмнение това твърдение. Не само страните в процеса, но и обществото трябва да бъде убедено, че делото се разглежда от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие с изискванията на чл. 6 от ЕКПЧОС. За да не създава неудобства на страните, по-големи от необходимото, както и с оглед обезпечаване на принципа на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 22 от НПК за разглеждане на делото в разумен срок, ВКС реши, че следва да промени местната подсъдност при провеждане на производството по делото, като определи за компетентен да разгледа делото друг равен по степен съд в териториална близост до РС – Ловеч, но в същото време и попадащ в района на друг окръжен съд.
Поради това за компетентен определи Районен съд – Севлиево.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА НАХД № 1770/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд за разглеждане и решаване от Районен съд – Районен съд – гр. Севлиево.
Копие от определението да се изпрати на РС – гр. Ловеч, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top