3
Р Е Ш Е Н И Е
№540
гр. София, 09 януари 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора М., като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2449 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Г. Ю. Н. за възобновяване на производството по ВНЧД №758/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София.
С определение №322 от 18.08.2011 г., постановено по ВНЧД №758/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София е било отменено определение от 30.06.2011 г. по НЧД №1979/2011 г. по описа на СГС, НО, 16 състав и е било постановено осъденият Ю. да изтърпи изцяло неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” в размер на една година, девет месеца и двадесет и шест дни, наложено му по НОХД №212/2006 г. по описа на Районен съд- гр.София.
Искането на осъдения Ю. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т. 1 НПК. В него се твърди, че въззивният съд е постановил съдебният си акт в нарушение на материалния закон, като не е приспаднал изтърпяната част от наложеното наказание „пробация” в размер на 4 месеца и 18 дни и е постановил пълно изтърпяване от наказанието, от чието изтърпяване осъденият е бил освободен по реда на чл.70 НК. Наред с това се прави оплакване, че въззивният съд незаконосъобразно не е приложил разпоредбата на чл.43, т.1 НК и не е заменил наложената на Ю. пробационна мярка с друга.
В жалбата се релевират и доводи за това, че с въззивния съдебен акт на осъденото лице е наложено явно несправедливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Моли се искането за възобновяване да бъде уважено, определението на въззивният съдебен състав да бъде изцяло отменено, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на второинстанционния съд.
В хода на касационното производство осъденият Ю. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство.
Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като твърди, че неправилно въззивният съд не е приспаднал времето, през което Ю. е изпълнявал наложената му пробационна мярка.
Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважавано и поддържа, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
По допустимостта на искането
Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения Г. Ю. Н. и отмяна на определение №322 от 18.08.2011 г., постановено по ВНЧД №758/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София е подадена в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустима.
По основателността на искането
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
При прегледа на съдебният акт на въззивния съдебен състав касационната инстанция прецени, че не са допуснати отразените в искането нарушения.
Правилно въззивният съдебен състав в определението си е приел, че атакуваният съдебен акт на първостепенния съд трябва да бъде отменен, като законосъобразно съдът е преценил, че осъденият Ю. трябва да изтърпи изцяло неизтърпяната част от наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, девет месеца и двадесет и шест дни, наложено му по НОХД №212/2006 г. по описа на Районен съд- гр.София. Законосъобразно съдът е приел, че с определение, постановено по реда на чл.70 НК по НЧД №3833/2010 г. по описа на СГС осъденият Ю. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на посоченото наказание. Със същият съдебен акт и на основание чл. 70, ал.6 НК му е била наложена пробационна мярко по чл.42а, ал.2, т.2 НК ”задължителни периодични срещи с пробационен служител” с интензитет два пъти седмично за срок от една година и шест месеца. Тази пробационна мярка не е била изпълнена, като Ю. е преустановил срещите с пробационния служител и е пропуснал единадесет срещи.
Законосъобразно въззивната инстнация е преценила, че неправилно първостепенният съд е привел в изпълнение по реда на чл.70, ал.7 НК неизтърпяно наказание в размер на една година и два месеца „лишаване от свобода” а не пълния му размер от една година, девет месеца и двадесет и шест дни. Верни са изводите на съда за това, че е налице принципна разлика между „пробацията” като вид наказание- част от системата на наказанията, посочена в чл.37 НК и „пробационната мярка” налагана от решаващият съд по реда на чл.70, ал.6 НК в производството по глава VІІ, раздел ІІ НК. Касационната инстанция напълно споделя застъпеното в постановения въззивен акт разбиране, че пробационната мярка по чл.70, ал.6 НК (както и тази по чл.67, ал.3 НК) не е наказание по смисъла на НК и в подкрепа на този извод е костантната съдебна практика, а и разбирането в правната доктрина, че ”пробацията” е основно наказание, което не може да бъде съчетавано с друго, докато „пробационната мярка” винаги е придружена с друго основно наказание- „лишаване от свобода”. Ето защо са верни изводите на въззивният съд, че разпоредбата на чл. 43а, т.1 НК е неприложима в случая, както и е невъзможно приспадането на периода, през който осъденият Ю. е спазвал наложената му пробационна мярка от оставащото му за изтърпяване наказание защото всяка една от тези възможности е относима към наказанието „пробация”, а не към пробационната мярка, налагана по реда на чл.70, ал.6 НК.
При неизпълнение на наложената пробационна мярка от осъдено лице, което е било условно предсрочно освободено от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание „лишаване от свобода” решаващият съд няма възможност да редуцира оставащото за изтърпяване наказание или да замени определената пробационна мярка, като е длъжен на основание чл.70, ал.8 НК да приведе в изпълнение неизтърпяната част от наказанието в пълен размер. Точно това е приел и въззивният съд в постановения съдебен акт и затова касационната инстанция прецени, че с действията си той не само не е нарушил, а напротив е приложил точно закона. Доколкото за съда не съществува възможност да редуцира наказанието в хипотезата на чл.70, ал.7, пр.1-во НК, а такава възможност е предвидена само при извършване в изпитателния срок на непредпазливо престъпление то няма как да се приеме, че с определението, чието възобновяване се иска е наложено явно несправледливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че с постановено по ВНЧД №758/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София не е било допуснато нарушение на закона и не е било наложено явно несправедливо наказание на осъдения Г. Ю., поради което и не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Н. Ю. за възобновяване на производството по ВНЧД №758/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София, с което е било отменено определение от 30.06.2011 г., постановено по НЧД №1979/2011 г. по описа на СГС, НО, 16 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.