1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 535
София, 23 ноември 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2011 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретаря …………И. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………М. МИХАЙЛОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2429/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. С. Т. за възобновяване на наказателно дело № 141/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр.Ловеч, по което е одобрено споразумение с определение № 7 от 20.04.2011 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а ал.3 т.7 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което е приел да бъде наказан с лишаване от свобода за срок от пет години, както и глоба в размер на 5000 лева.
В искането се изтъква довод за наличие на основанието по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Същият се обосновава с обстоятелството, че поради употребата на силни медикаменти в деня на разглеждане на делото, осъденият не е съзнавал съдържанието на споразумението, което е подписал, както и че не е бил съгласен с него и го е подписал под натиск.
Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. В изрична декларация, отправена до съда, е заявил нежеланието си да бъде конвоиран в съда и същевременно желание за разглеждане на делото в негово отсъствие. Назначеният служебен защитник поддържа искането с изложените в него съображения. Сочи, че съдът е допуснал одобрение на споразумение, без да се увери лично в актуалното психическо състояние на подсъдимия, който страдал от тежко и продължително заболяване, а това внася сериозни съмнения дали той е разбирал съдържанието на подписания документ.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като при одобряването на атакуваното споразумение не е било допуснато процесуално нарушение, а изготвената на досъдебното производство експертиза е сочела, че той е имал пълна психическа годност.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421 ал.1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол.
Разгледано по същество, то е основателно.
По естеството си решаването на едно дело със споразумение / Глава двадесет и девета от НПК/ представлява една от диференцираните процедури, предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес или въобще не се провежда съдебна фаза на същия. В настоящия случай споразумение е било сключено между прокурора и служебно назначения защитник на подсъдимия след внасянето на обвинителен акт срещу Т. в съда. В този случай е била приложима процедурата на чл. 384 от НПК, която препраща към процесуалната уредба на споразумението, приложима в случаите на постигането му на досъдебното производство. Фактът, че споразумение е постигнато между прокурора и защитата на подсъдимия в съдебната фаза на процеса изисква при одобряването му съдът, освен да съблюдава основните правила за разглеждането и одобрението му, и допълнителни такива, които се свеждат до това, че споразумение може да се постигне и одобри само преди приключване на съдебното следствие /чл. 384 ал.1 от НПК/, както и само след съгласие на всички страни /чл. 384 ал.3 от НПК/. На общо основание обаче остават да важат всички изисквания за форма и съдържание на споразумението, уредени в чл. 381 от НПК, както и задължения на съда, произтичащи от нормата на чл. 382 от НПК.
По настоящето дело се констатира особено съществено отклонение от процесуалните правила, съдържащи се в тези норми, което като краен резултат е довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия.
На първо място, съгласно чл. 381 ал.5 от НПК споразумението се изготвя в писмена форма и трябва да съдържа съгласието, постигнато между прокурора и защитника на подсъдимия по въпросите, изброени от т.1 до т.6 на тази норма. В случая се констатира, че писмен документ, отразяващ съдържанието на постигнатото споразумение, изобщо липсва по делото. Отразените на л.36 и л.37 от делото изявления на прокурора и на защитника не могат да заместят споразумението като отделен документ, тъй като не отговарят на изискването за форма, нито съдържат съгласие по всички въпроси, посочени в чл. 381 ал.ал.5 от НПК. От тяхното съдържание се извежда само постигнато съгласие относно вида и размера на наказанията, която е крайно недостатъчно за целите на закона. На следващо място, абсолютно изискване на НПК е споразумението да бъде подписано от прокурора и защитника, което представлява гаранция за автентичността на техните волеизявления да постигнат споразумение, както и за съдържанието му. Обвиняемият като самостоятелен процесуален субект следва да подпише документа, отразяващ споразумението, само ако е съгласен с него, и то след като то вече е било подписано от прокурора и защитника. Вследствие на съгласието си да подпише споразумението, произтича и следващото му задължение – да декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Последното е самостоятелно и доброволно негово волеизявление, което следва да е налице към момента, в който споразумението се внася /или предлага/ в съда за одобрение. Наличието на тези два документа – споразумение и декларация /която може да е и част от самото споразумение/ е абсолютна предпоставка, при наличието на която съдът може да пристъпи към провеждането на диференцираното производство по Глава двадесет и девета от НПК. По настоящето дело тя не е била налице не само поради липса на писмен документ, отразяващ постигнатото споразумение, но и поради липсата на декларацията на подсъдимия по чл. 381 ал.6 изр. 2 от НПК.
На второ място, налице е и друго съществено процесуално нарушение, допуснато от съда – това на чл. 382 ал.4 от НПК. Съдът има абсолютното задължение да зададе точно определени въпроси на подсъдимия, на които следва да получи максимално ясни, точни и недвусмислени отговори, които да бъдат записани в съдебния протокол : разбира ли подсъдимия обвинението, признава ли се за виновен по него, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението. Ясното и точно записване на отговорите на подсъдимия, задължително отразени в съдебния протокол, са най-сигурната гаранция, че съгласието на подсъдимия е дадено при пълно съзнаване от негова страна на всички обстоятелства в споразумението и тяхното доброволно приемане. Съдебният протокол ще е доказателство за извършените действия от съда и за изявленията на страните по делото, поради което оспорването на съдържанието му би следвало да се извърши само по предвидения за това процесуален ред, а не в производството по възобновяването на делото. От съдържанието на протокола по делото по никакъв начин не може да се установи, че съдът е спазил процедурата по одобрение на споразумението. В него липсва вписан изричен отговор на въпросите, които съдът би следвало да е задал на подсъдимия – разбира ли обвинението и признава ли се виновен по него. При направеното изрично възражение от подсъдимия в искането за възобновяване, че не е разбирал какво подписва, не може да му бъде противопоставено обратното, тъй като липсва доказателственото средство – протокол, отразяващ неговите изявления по посочените въпроси, което да е доказателство, че съдът е изпълнил процедурата, която предшества одобрението на споразумението. Принципно положение е, че при липсата на положителен отговор от подсъдимия на който и да е от въпросите по чл. 382 ал.4 от НПК, съдът не би могъл да пристъпи към одобряване на споразумението.
С оглед на изложеното ВКС намира, че съставът на съда е одобрил споразумение по делото при допуснати особено съществени нарушения на посочените процесуални правила, които в крайна сметка са довели до нарушаване на правото на защита на осъдения. При липса на писмен документ, отразяващ съдържанието на постигнатото споразумение, декларация на подсъдимия по чл. 381 ал. 6 от НПК, както и доказателство за спазена процедура по чл. 382 ал.4 от НПК, не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият Т. е бил наясно с процедурата, със съдържанието на споразумението, както и че върху волята му не е повлияло каквото и да е обстоятелство, принудило го към нежелано от него процесуално поведение, а именно – съгласие за подписване на споразумение.
Допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на определението, с което е било одобрено споразумението по делото, и възстановяване на висящността на процеса. В хода на новото производство няма пречка отново съдът да проведе диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, но при пълно, ясно и стриктно спазване на процесуалните правила, уредени в закона.
Доколкото от защитата в настоящето производство се поставя въпроса за психическата годност на подсъдимия правилно да разбира извършваните действия в съдебно заседание и да дава адекватни отговори на поставените му въпроси, при новото разглеждане на делото следва да се има предвид този довод, както и съдържащата се по делото съдебно-психиатрична експертиза за Т.. Поставеният въпрос е преюдициален в евентуално бъдещо производство по Глава двадесет и девета, поради което е добре съдът да се увери в годността с оглед на психическото състояние на подсъдимия да участва в такова производство.
Възобновяването на производството и възстановяването на висящността на процеса по необходимост води до спиране на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, което е започнало, и изисква определянето на мярка за неотклонение, която да обезпечи присъствието на подс. Т. в хода на новия процес. При наличните по делото данни за изпълняваната мярка за неотклонение „задържане под стража” до момента на постановяване на отмененото с настоящето решение определение, касационният съд намира, че следва да вземе спрямо подсъдимия Т. същата мярка за неотклонение. В рамките на възобновеното производство тя може и следва да бъде контролирана от съда по реда на чл. 270 от НПК.
По изложените съображения ВКС намери, че е налице основанието за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК на наказателното производство.
Предвид горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 141/2011 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение 07/20.04.2011 г., с което е било одобрено споразумение по делото и производството е било прекратено.
ВЗЕМА спрямо подс. Д. С. Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража” по възобновеното производство по НОХД № 141/11г по описа на Ловешкия окръжен съд.
Копие от решението да се изпрати на Затвора-Ловеч за сведение и изпълнение на мярката за неотклонение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.