Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
София, 05 юли 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 318/2012 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурора от Бургаската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 2/5.01.2012 година, постановена по в н о х д № 313/2011 година на Бургаския апелативен съд и по жалба на подсъдимия Д. Г. Д., срещу същата присъда.
В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наказанието и доводи в негова подкрепата, за това, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК за определяне на наказанието на това основание. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за отмяна на приложението на чл. 55 от НК, увеличаване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права, както и налагане на наказанието глоба, като всички посочени наказания бъдат индивидуализирани с приложението на чл. 54 от НК.
В жалбата са въведени всички касационни основания, като в допълнение към нея, изготвено от подсъдимия и друго допълнение, представено в съдебно заседание, изготвено от упълномощения защитник на същия – адвокат Р. А. от САК, са развити подробни съображения в тяхна подкрепа.
По основанието за допуснато нарушение на материалния закон се оспорва приложението на чл. 93 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, относно субекта на престъплението. Твърди се, че Д. е признат за виновен за действия в качеството му на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, а в диспозитива на обвинението е отразено, че е действал само в качеството на кмет на община Приморско, което според защитата означава, че е длъжностно лица само по б. „а” на цитирания текст от НК.
По доводите обобщени в жалбата като нарушения на материалния закон, относно „обективната страна” на деянието в което е обвинен, се твърди, че като изпълнително деяние в мотивите към новата присъда е посочено „превишаване на правата си”…въпреки, че съгласно Закона за местното самоуправление и мастната администрация, именно кмета има правомощие да издава инкриминираните четири заповеди и четири договора. Нещо повече, в жалбата се твърди, че по отношение на заповед № 106/27.02.2004 година, относно имота в с.Писменово, има и надлежно предварително решение на общинския съвет.
Оспорва се съставомерността на обвинението, относно елемента „настъпили значителни вредни последици”, с твърдения в подкрепа на второто касационно основание – допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с анализа и оценката на доказателството – техническа експертиза по делото и заключението на вещото лице П.. Твърди се превратност в тълкуването на това заключение, относно тезата поддържана от вещото лице в съдебно заседание, че цените при сделки с идеални части от урегулиран имот са два пъти по-ниски от тези за цял УПИ. Според защитата при редукция на оценката на имотите съобразно заключението цените им ще съвпаднат или ще са близо до заплатеното от страните по инкриминираните договори и няма да е налице обсъждания елемент от обективния състав на обвинението по чл. 283а във вр. с чл. 282 ал. 2 от НК.
По касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че въззивният съд изобщо не е обсъдил елемент от сложния фактически състав на инкриминираните сделки, сложени в основата на оправдателната присъда на първостепенния съд, а именно, че във всички четири случая имотите не могат да се обособят в отделни УПИ. Това е обстоятелството мотивирало общинската администрация като цяло и в частност подсъдимия, да извърши инкриминираните сделки, а не целта да причини вреда на общинското имущество, респ. облага за купувачите.
По третото касационно основание – явна несправедливост на наказанието, искането е за приложение на чл. 55 ал. 3 от НК спрямо предвиденото и наложено от въззивния съд наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6 от НК.
В допълнението към касационната жалба изготвено от адвокат А. са посочени допълнителни аргументи в подкрепа на искането за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция, поради несъставомерност на обвинението за длъжностно престъпление. Твърди се, че съдилищата изобщо не са обсъдили правния статут на имотите предмет на инкриминираните сделки като съсобствени и подчинени на режима за разпореждане с тях по реда на правилата по чл. 33 от Закона за собствеността, а не по реда на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост.
Прокурорът от ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения.
Пред касационната инстанция подсъдимия не се явява редовно призован.
Изпраща като свои процесуален представител адвокат Р. А. от САК, която поддържа касационната жалба по всички основания и двете алтернативни искания – за оправдаване на подсъдимия от ВКС или отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пледира протестът да бъде оставен без уважение.
Прокурорът, относно жалбата дава заключение за неоснователност и оставяне на новата присъда в сила. Поддържа, че е доказано умишленото нарушаване на реда за продажба на общинска собственост, от страна на подсъдимия, в качеството му на кмет на община Приморско, когато нормативен акт изисква предварително разрешение за това от общинския съвет при същата община.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1. По жалбата на подсъдимия :
С присъда № 480/21.11.2011 година по н о х д № 483/2011 година, състав на Бургаския окръжен съд е признал подсъдимия за невиновен по обвинението в това, че в качеството си на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение – кмет на община Приморско, в условията на продължавано престъпление в периода от 27.02.2004 г. до 29.03.2004 година в гр.Приморско е превишил правата си като извършил продажба на общинска собственост по реда на чл. 26 ал. 4 от Наредбата… на ОБС в Приморско вместо по реда на основание чл. 35 от ЗОС, от което последвали значителни вредни последици за община Приморско, общо в размер на 11 116 лева и оправдан по обвинението в престъпление по чл. 283а ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 282 ал. 2, пр. 1 и 2 и чл. 93 ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 26 ал. 1 от НК.
С атакуваната от представителя на обвинението и на защитата нова присъда, Бургаският апелативен съд е отменил присъдата на Бургаския окръжен съд и признал подсъдимия за виновен по посоченото обвинение и му наложил наказание при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК – една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок и лишаване от право да заема длъжността „кмет на община” в размер на една година. На основание чл. 55 ал. 3 от НК не наложил предвиденото наказание глоба.
Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Д..
От фактическа страна по делото е установено, че действително подсъдимият Д. е превишил правата си на кмет на община Приморско, по отношение на двата инкриминирани случая, тъй като без предварително решение на Общинския съвет в същия град е издал заповеди и е сключил договори за продажба общински имоти – на 150/550 ид.ч. от УПИ ХІV-32 в кв. 8 по плана на с.Писменово купувач Г. В. и на три части от урегулиран имот ХV в кв. 12 по плана на гр.Приморско, с площи както следва: 100/2197 идеални части, с купувачи С. С. и М. П.; 100/2197 идеални части, със същите купувачи и 36/2197 идеални части със същите купувачи. Както чл. 26 ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, издадена на основание чл. 8 ал. 2 от Закона за общинската собственост и приета с решение № 203/15.03.2002 година на ОбС-гр. Приморско, така и чл. 28 ал. 3 от същата наредба, относно разпореждане с имоти, в които общината е съсобственик, допускат кмета еднолично, без разрешение на колективния орган – Общинския съвет да извършва такива сделки по цени – 25 лв за кв.м. за гр.Приморско и с.Китен и 8 лева за останалите населени места в общината, само когато общинският имот е с размери до 100 кв.м. Установено е по делото, че първата сделка сключена на 27.02.2004 година е за имот над посочения размер – 150 кв.м., отразен в договора като 150/550 идеални части от съсобствен имот, а по втората, с предмет на продажба са 236 кв. м, представляващи 236/2197 идеални части от съсобствен имот на общината с физически лица, е оформена с три отделни сделки на 29.03.2004 година, с едни и същи купувачи, за да се преодолее ограничението в цитираната наредба от 100 кв.м. при еднолично разпореждане от кмета, без предварително разрешение на колективния орган за управление на общината – Общинският съвет.
При проверката по делото се установи, че няколко месеца по-късно, на 13.08.2004 година е проведено заседание на общинския съвет в Приморско, на което в т. 5 от дневния ред е разгледана необходимостта от промяна на редакцията на чл. 28 ал. 3 от цитираната по-горе общинска наредба и отмяната на инкриминиранирания чл. 26 ал. 4 от същата наредба, поради влизането в сила на Закона за устройство на територията. От дискусията проведена на посочената дата става ясно, че в някои случаи, когато става въпрос за т.н. „придаваеми” места по смисъла на ЗУТ, каквито са и инкриминираните сделки, от една страна общината фактически не може да ползва такива места, а от друга, съсобствеността е обикновено с физически лица-местни хора, което от социална гледна точка налага вдигане на размера на площите, с които кметът на общината по-оперативно би могъл да се разпореди еднолично, без предварително разрешение на колективния орган за управление на общината. Изрично е обсъдена и идеята за увеличаване на размера на цената на тези имоти при евентуални сделки, като е приета тази цените да не се увеличават, тъй като става въпрос за имоти, които и без това фактически се ползват от местните хора и никои не би имал интерес да ги изкупува на по високи, близки до пазарните цени. Така на посочената дата е прието решение № 371, с което е отменена ал. 4 на чл. 26 от цитираната наредба и е изменена ал. 3 на чл. 28, относно съсобствените имоти, като размерът на идеалните части притежавани от общината е увеличен от 100 на 240 кв.м.
Описаната до тук фактология кореспондира с обясненията на подсъдимия Д., дадени пред първоинстанционния съд, в които той е изложил тезата си, че в инкриминираните случаи е действал в интерес на гражданите, които повече от една година са чакали решение по искането им за изкупуване на идеалните части от общината, по приемливитете за тях цени, по цитираната наредба. Тези два случая и други нерешени и висящи за решаване пред общината са в основата на предложението на председателя на Комисията по общинска собственост до общинския съвет за решаването им по по-справедлив начин, чрез запазване на невисоки изкупни цени и увеличаване на размера на идеална част, служещ като разраничителен критерии, относно компетенциите с правото на разпореждане – еднолично от кмета или от колективния орган – общинския съвет.
При тези фактически положения, въпреки че инкриминираните действия на подсъдимия са извършени преди цитираното решение на общинския съвет от 13.08.2004 година, те само формално осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което той е обвинен – чл. 283а ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 282 ал. 2, пр. 1 и 2 и чл. 93 ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 26 ал. 1 от НК. Въз основа на данните от дебатите в общинския съвет и решението му за увеличаване на правомощията на кмета при разпореждане с имоти, по които общината е съсобственик с физически лица, се налага извод за незначителност на обществената опасност на деянието. Последното е така, особено ако инкриминираните случаи се сравнят с други посегателства от този тип, при които не е установен обществен интерес от решаването на заварени положения свързани с ползването на общински имоти от физически лица, поради липсата на законова възможност за обособяването им като самостоятелни имоти, извън хипотезата на съсобственост.
Принципно, с оглед систематичното място на чл. 9 ал. 2 в общата част на Наказателния кодекс, цитираната разпоредба намира приложение спрямо всички престъпни състави, независимо от това кой е субектът на престъплението, какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът и размерът на предвидената санкция. Престъплението в което е обвинен подсъдимия е насочено към обществените отношения, който гарантират нормалната дейност на общинската администрация, в аспекта опазване на общинската собственост. В конкретните случаи, с действията си подсъдимият е нарушил създадения нормативен ред за разпореждане с обществено имущество, но настъпилите вредни последици следва да се отчитат на базата на установените обстоятелства – продължително фактическо състояние на съсобственост между общината и физическите лица, настъпили промени в закона за устройство на територията, малък относителен дял на общинската собственост изразена в идеални части спрямо тази на физическите лица съсобственици и липсата на законова възможност за обособяване на тези имоти като самостоятелни обекти на общинска собственост. Всички тези обстоятелства са мотивирали обществеността, чрез нейните представители в общинския съвет да се измени нормативната база така, че да могат по-бързо и в оптимален обем да се разрешат създадените фактически положения на съсобственост, независимо от правното основание за това. Всички тези обстоятелства, установени по делото с надлежно събрани гласни и писмени доказателства, подробно обсъдени в мотивите на първостепенния съд, могат да попълнят състава на изискването в чл. 9 ал. 2 от НК – деянието не е престъпно, когато макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, неговата обществена опасност е явно незначителна.
2. Поради изложеното по предходния пункт, обвинителната теза развита в протеста за увеличаване размера на наказанието е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 2/5.01.2012 година постановена по в н о х д № 313/2011 година на Бургаския апелативен съд и
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН Д. Г. Д. в това да е извършил престъпление по чл. 283а ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 282 ал. 2, пр. 1 и 2 и чл. 93 ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 26 ал. 1 от НК и го ОПРАВДАВА по това обвинение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: