Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
София, 29 септември 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ:Кети Маркова
Цветинка Пашкунова
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н.д № 397/2010год.
Производството по н.д. № 397/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІІ-то н.о., е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по искане от осъдения Г. Д. П. за възобновяване на нохд № 4376/2009 год. по описа на Софийския районен съд, изменяване на постановената по него присъда и на решение № 372 от 10.03.2010 год. по внохд № 318/2010 год. на Софийския градски съд, с което присъдата в наказателната част е потвърдена, а в гражданската част е изменена, като е увеличено присъденото на ищцата обезщетение. Прави се искане за намаляване размера на наказанието с приложение на института на т.н. „условно осъждане”. Излагат се съображения за наличието на основанието за възобновяване и изменяване на съдебните актове по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази връзка се навежда доводът, че при индивидуализиране на наказанието двете решаващи по фактите съдебни инстанции не са съобразили правилното съотношение на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а са надценили последните и са стигнали до неправилни изводи за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. В резултат на това, определеното по размер и начин на изпълнение наказание наложено на осъдения, е явно несправедливо.
Пред касационния състав защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на делото в рамките на очертаното от него основание.
Повереника на частната обвинителка и гражданска ищца Е. К. К. изразява мнение, че като неоснователно, искането на осъдения следва да се остави без уважение.
Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено, независимо от допуснатата в диспозитива на решението грешка, досежно датата/ годината/, на която е обявена първоинстанционната присъда. На следващо място, представителят на прокуратурата отбелязва факта, че с въззивното решение недопустимо е увеличен размерът на присъденото на ищцата обезщетение, без в тази насока тя да е подала въззивна жалба.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 09.10.2009 год. по нохд № 4376/2009 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия Г. Д. П. за виновен в извършено на 18.05.2008 год. около 21.00 часа в гр. София, ж.к.”Люлин-3”, в близост до 33-то С., престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 5, във вр. ал. 1 НК по отношение на Е. К. К., поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като му е определен първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „открит” тип.
На основание чл. 52, във вр. чл. 45 от ЗЗД, П. е осъден да заплати на пострадалата в качеството й на граждански ищец обезщетение за причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди, в размер на пет хиляди и петстотин лева, ведно със законните последици, считано от 18.05.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от десет хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК са присъдени направените по делото разноски и дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които са възложени в тежест на осъдения.
Въззивното производство е образувано по жалба на осъдения срещу присъдата. Извън срока за обжалване на присъдата, в деловодството на съда, на 01.12.2009год. е постъпило и възражение от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца, в което е изразена позиция, въззивната жалба на П. да се остави без уважение като неоснователна. Същевременно във възражението е отправено и искане към съда да увеличи претендираното от ищцата обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди.
С решение № 372 от 10.03.2010 год. по внохд № 318/2010 год. на Софийския градски съд / вероятно става въпрос за грешка при изписването на акта, където делото е отразено като внчхд / присъдата е изменена в гражданско-осъдителната й част като размерът на присъденото на ищцата обезщетение е увеличено от 5500 лв. на 7000лв. В останалата част присъдата е потвърдена.
Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт и е основателно, но не по изложеното основание и доводи.
За определена категория закононарушения, между които и абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, касационната инстанция е длъжна да следи, дори и без изрично позоваване от страна на жалбоподателите. В случая, въззивният съдебен акт подлежи на цялостна отмяна, поради постановяването му от незаконен състав.
От протокола на проведеното от въззивния състав съдебно заседание на 10.02.2010 год. по внохд № 318/2010 год. на Софийския градски съд е видно, че разгледалият го състава е формиран от съдиите В. Ч., М. М. и С. Г., като последната е била определена за докладчик по делото.
След обявяване на делото за произнасяне въззивният акт е изготвен в законния срок. В него, освен произнеслият се по правилността и законосъобразността на обжалваната присъда съдебен състав – В. Ч., М. М. и С. Г., в заглавната му част изрично е отбелязано, че делото е докладвано от мл. съдия С..
Съгласно чл. 28, ал. 2 от НПК, при разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии, като те основават решенията си върху доказателствените материали, които събират и проверяват лично, съобразно основния принцип на наказателния процес за непосредственост. Това основно положение за неизменност на състава на първоинстанционния съд, закрепено в чл. 258, ал. 1 от НПК е задължително и за следващата по ред съдебна инстанция, съобразно препращащата разпоредба на чл. 317 от НПК. Отразените във въззивното решение данни за участието на четирима съдии при обсъждането и решаването на делото, а още повече за докладването му от съдия, който не е взел участие в съдебното заседание, сочи за допуснато нарушение на посочените по-горе основни принципи на наказателно-процесуалния закон.
Обстоятелството, че иницииралият образуването на настоящото производство не сочи такъв довод, не е пречка настоящият касационен състав да направи тази констатация и да прецени последиците й.
Постановяването на подлежащия на проверка по реда на възобновяването съдебен акт от незаконен състав обуславя цялостната му отмяна и връщане на делото за ново въззивно разглеждане от друг състав, при което е необходимо да се обсъдят отново доводите на въззивника по основанията посочени в жалбата му.
При новото разглеждане на делото, на плоскостта на забраната за утежняване положението на подсъдимия, съдът трябва внимателно да прецени рамките, в които следва да се произнесе.
Вън от изложеното, ВКС обръща внимание, че въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, но не и по жалба на частната обвинителка и гражданска ищца, която в законния срок не е изразила недоволство и не е обжалвала присъдата. В конкретния случай, искането от повереника на ищцата, отразено в депозираното от него възражение от 01.12.2009 год. за утежняване гражданскоправното положение на подсъдимия, недопустимо и в разрез с изискванията на чл. 318, ал. 1 и 5, чл. 319, ал. 1, чл. 320, ал. 1 от НПК е разгледано и незаконосъобразно е уважено от въззивната инстанция при упражняване на правомощията й по чл. 337, ал. 3 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 372 от 10.03.2010 год. постановено по внохд № 318/2010 год. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: