РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 145
гр.София, 20.06.2018 година
Красимир Харалампиев–председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, наказателна колегия, като проверих подадените от подсъдимата В. Й. П., касационна жалба и допълнението към нея, с вх. № 5979 от 15.06.2018 г. по описа на ВКС, срещу постановеното въззивно решение № 126 от 28.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 171/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд,
У С Т А Н О В И Х:
Подадените касационна жалба и допълнение към нея не могат да послужат като годно основание за образуване на надлежно производство по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Подадената в срок касационна жалба е посочвала декларативно искането на подсъдимата за извършване на касационна проверка на въззивния съдебен акт. Същата не просто е била бланкетна и не е отговаряла на изискванията за съдържание по чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не е посочвала конкретни данни в подкрепа на касационните основания, а дори не е посочвала, заявявала някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК.
С разпореждане от 02.05.2018 г., съдията-докладчик е констатирал бланкетността на касационната жалба, посочил е, че същата следва да бъде допълнена с посочване на конкретни касационни основания и данни в подкрепа на същите, и е указал на жалбоподателката – подсъдима да изправи съдържанието на подадената касационна жалба.
Допълнение към подадената в срок касационна жалба е било подадено от подсъдимата в седмодневния законоустановен срок от получаване на съобщението за разпореждането на съдията-докладчик, но същото не е отговаряло на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не е посочвало данни, които да подкрепят някое от касационните основания по т. 1 – т. 3 на чл. 348, ал. 1 от НПК. С подаденото „допълнение“ на практика се излагат от подсъдимата твърдения, които не могат да бъдат отнесени към някое от касационните основания, предвидени от процесуалния закон.
Липсата на конкретни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и данни в тяхна подкрепа определят съдържанието на жалбата, дори след „допълването“ ?, като несъответстващо на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. Всичко това води до изначална невъзможност за извършване на дължимата надлежна проверка от ВКС на оспорвания съдебен акт. Това е така, защото по принцип касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което не може да има бланкетен или декларативен характер.
Ревизионното начало или принципът на пълна апелация е характерен за производството пред въззивната инстанция, но не е присъщо за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалваните части и обжалвалите въззивния съдебен акт страни и се отнася само до посочените касационни основания.
С придружително писмо от 15.06.2018 г. Софийският апелативен съд неправилно е администрирал касационната жалба като разпоредил изпращането на делото на ВКС по компетентност, вместо да изпълни докрай процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НПК и да върне жалбата, ведно с допълнението към нея, като укаже изрично, че разпореждането за връщане може да бъде обжалвано на основание чл. 351, ал. 6 от НПК пред ВКС.
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по така подадените от подсъдимата В. Й. П., касационна жалба и допълнението към нея, с вх. № 5979 от 15.06.2018 г. по описа на ВКС, срещу постановеното въззивно решение № 126 от 28.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 171/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Делото да се върне на Софийския апелативен съд за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
Да се уведоми подсъдимата В. Й. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
/ КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ /