РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 122
гр.София, 31.05.2018 година
Красимир Харалампиев–председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, наказателна колегия, като проверих подадените от адв. С. З. от САК, служебен защитник на подсъдимия К. В. М., касационна жалба и допълнението към нея, с вх. № 5397 от 30.05.2018 г. по описа на ВКС, срещу постановената въззивна присъда от 15.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4473/2017 г. по описа на Софийския градски съд,
У С Т А Н О В И Х:
Подадените касационна жалба и допълнение към нея не могат да послужат като годно основание за образуване на надлежно производство по реда на Глава двадесет и трета от НПК.
Подадената в срок касационна жалба е посочвала декларативно за извършване на касационна проверка на въззивния съдебен акт основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно – неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Същата, обаче, е била бланкетна и не е отговаряла на изискванията за съдържание по чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не е посочвала конкретни данни в подкрепа на заявените касационни основания.
С разпореждане от 16.04.2018 г., съдията-докладчик е констатирал бланкетността на касационната жалба, посочил е, че същата следва да бъде допълнена с данни в подкрепа на посочените основания и е указал на жалбоподателя – служебен защитник на подсъдимия да изправи съдържанието на подадената касационна жалба и да представи препис за другата страна в наказателния процес – прокуратурата.
Допълнение към подадената в срок касационна жалба е било подадено от служебния защитник в седемдневен срок от получаване на съобщението за разпореждането на съдията-докладчик, но същото не е отговаряло отново на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не посочвало данни, които да подкрепят вече заявените в касационната жалба касационни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК. С подаденото „допълнение“ на практика се сочи друго, ново касационно основание, а именно – „явна несправедливост на наложеното наказание“, което е предвидено в чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като самостоятелно основание за касационна проверка.
Съдията-докладчик е следвало да укаже на подсъдимия и служебния защитник, че в седемдневния срок, те следва да допълнят жалбата си, като изправят непълнотите и нередовностите в нея, излагайки данни в подкрепа на вече заявените касационни основания, с оглед на изготвените мотиви, от които са получили препис, и да ги предупреди изрично, че в противен случай жалбата им подлежи на връщане по реда на чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НПК. В подаденото допълнение към касационна жалба служебният защитник на подсъдимия, след запознаване с мотивите към въззивната нова присъда, е трябвало да изложи допълнителни съображения и данни в подкрепа на заявените вече с жалбата касационни основания, т.е. да изложи конкретни аргументи за допуснати нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Липсата на конкретни данни в подкрепа на заявените първоначално, в срока за касационно обжалване, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, определят съдържанието на жалбата, дори след допълването ?, като несъответстващо на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като с допълнението е заявено ново касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Всичко това води до изначална невъзможност за извършване на дължимата надлежна проверка от ВКС на оспорвания съдебен акт. Това е така, защото по принцип касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което не може да има бланкетен или декларативен характер. Респективно, не е допустимо с „допълнението“ към вече подадена касационна жалба да се заявява ново касационно основание, вместо да се изправя и допълва съдържанието на вече подадената жалба. Това щеше да бъде допустимо, ако самото „допълнение“ бе подадено в срока за касационно обжалване, тогава то самото би могло да бъде интерпретирано като касационна жалба.
Ревизионното начало или принципът на пълна апелация е характерен за производството пред въззивната инстанция, но не е присъщо за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалваните части и обжалвалите въззивния съдебен акт страни и се отнася само до посочените касационни основания.
С придружително писмо от 30.05.2018 г. Софийският градски съд неправилно е администрирал касационната жалба като разпоредил изпращането на делото на ВКС по компетентност, вместо да изпълни докрай процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НПК и да върне жалбата, ведно с допълнението към нея, като укаже изрично на страните-жалбоподатели, че могат да обжалват на основание чл. 351, ал. 6 от НПК пред ВКС разпореждането за връщане.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по така подадената от адв. С. З. от САК, служебен защитник на подсъдимия К. В. М., касационна жалба и допълнението към нея, с вх. № 5397 от 30.05.2018 г. на ВКС, срещу постановената присъда от 15.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4473/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
Делото да се върне на Софийския градски съд за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
Да се уведомят подсъдимият К. В. М. и неговият служебен защитник адв. С. З. от САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
А.Н. / КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ /