Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
София, 29 октомври 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 427/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Т. Р. против присъда № 7 от 03.07.2008 год. по внохд № 1171/2008 год. по описа на Софийския градски съд.
В жалбата като основания за проверка на въззивната присъда са релевирани основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК.
В нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, изводите на съда за авторството на подсъдимия в инкриминираното с обвинителния акт престъпление се основават на предположение, а не на доказано по безспорен и категоричен начин виновно извършено деяние. Показанията на свидетеля И, уличаващ Р. в престъплението, не са съпоставени с други, опровергаващи обвинението доказателства-по същество, процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК. В резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, съдът е стигнал до неправилно изградено вътрешно убеждение и това е довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт.
При условията на алтернативност, в случай, че възражението за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт не се възприеме за основателно, защитата развива оплакването за явна несправедливост на наказанието, поради това, че то е индивидуализирано по реда на чл. 54 НК, въпреки, че са налице условията за определянето му по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Отправеното към касационния състав искане е за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея доводи и искане.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7 от 03.07.2008 год. по внохд № 1171/2008 год. на Софийския градски съд е отменена присъдата от 01.02.2008 год. по нохд № 8725/2007 год. на Софийския районен съд и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият Р. Т. Р. е признат за виновен в това, че на 18.04.2007 год. в гр. С., по бул. “., с посока на движение от ул.”Козяк” към бул. “Черни връх” е управлявал л.а.”Опел Корса”, с ДК№ С* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда-2.46%о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето от 20.04.2007 год., когато Р. е бил лишен от това право по административен ред.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимия.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На инкриминираната с обвинителния акт дата и час, подсъдимият управлявал л.а. «Опел Корса» с рег. № С* в гр. С., като се движил от ул. «. към бул. «. връх». На ъгъла на ул. «. с бул. «Н. Вапцаров» се намирал с детето си свидетелят Г.дежурен в ОДЧ при ІV-то РПУ-СДП. В момента, в който И. предприел пресичане на уличното платно, възприел навлизането на автомобила, управляван от подсъдимия в неразрешена за това посока. Свидетелят направил забележка на подсъдимия, че е в нарушение на правилата за движение и не спазва поставения забранителен пътен знак, при което Р. му отговорил, че той не е лице, което може да му прави бележки. Тогава И. извадил служебната си карта и се легитимирал, като служител от МВР. Веднага след това, подсъдимият потеглил с автомобила си, но поради задръстването на уличното движение, бил настигнат от И. подреден в образувалата се автомобилна колона на светофара на бул. «Н. Вапцаров», преди бул. «. връх». Свидетелят отново показал служебната си карта, при което Р. го помолил да прояви разбиране и снизходителност, като споменал, че е лекар в Правителствена болница и заявил, че е употребил алкохолни напитки. Иванов усетил, че подсъдимият лъха на алкохол и се обадил на тел. 166, като поискал съдействие от колегите си от Пътна полиция. За да не пречи на останалите участници в движението, Р. паркирал автомобила си на тротоара и излязъл вън от него. След около двадесет минути на мястото пристигнали полицейските служители от ОПП-КАТ при ІV-то РПУ-СДП- Р. Р. С. и А. Н. П. , които изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство «Алкотест Дрегер 7410+», който отчел резултат от 2.46%о алкохол в кръвта. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № А* и издаден талон за медицинско изследване № 0* като бил придружен до І-ва Градска болница, но там той отказал да даде кръв за изследване.
Възраженията на защитата, че свид. Иванов е превишил правомощията си на полицейски служител, като е извършил проверка на подсъдимия извън задълженията си по служба са неоснователни, с оглед разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 1 и чл. 211, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно първата от посочените разпоредби, полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, а съгласно втората, за служителите в МВР, извън тези посочени в ал. 2 на чл. 211 от Закона и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
Установените данни от преките доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите И, П. , С. , подкрепени и допълнени с данните от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, справка за годността на техническото средство, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са мотивирали въззивният съд да приеме, че при подробно описаните в обвинителния акт обстоятелства и начин, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното с обвинителния акт престъпление.
При приетите за установени фактически положения, които с оглед на ограничителните касационни основания по чл. 348 НПК не подлежат на касационен контрол, правната квалификация на деянието е законосъобразна. След като са спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение на съдилищата при вземане на решения по съществото на делото. В случая, същото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на данните от всички доказателствени средства. Обясненията на подсъдимия, че не е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, а е консумирал алкохолни напитки в периода от време след спирането му от свид. Иванов до пристигането на органите от КАТ, не са възприти за достоверни от въззивния състав, с оглед категоричността в показанията на този свидетел, че при разговора си с подсъдимия, последният е излъчвал миризма на алкохол. Наличните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели са били обсъдени, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им. Всички те, с изключение обясненията на Р. , са взаимно допълващи се, кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, което правилно е квалифицирано по наказателния състав на чл. 343б, ал. 1 НК.
Досежно приетата концентрация на алкохол в кръвта и отказът на Р. да даде такава за изследване, съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30/ 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието/обн. ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 год., изм. и доп. бр. 23 от 17.03.2006 год./, а именно: « В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство».
Доводът за явна несправедливост на наказанието е неоснователен. Множеството предишни санкционирания на подсъдимия като водач на МПС за нарушения на правилата за движение по ЗДвП, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол /Виж. л. 7 от дознанието/, включително и наказването му с административно наказание по реда на чл. 78а НК за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, сочат, че той е личност с висока степен на обществена опасност, която, въпреки проявеното към нея снизхождение, не е променила поведението си в посока за спазване на закона. Затова, по вид, размер и начин на изтърпяване, определеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко.
С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, поради което, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7 от 03.07.2008 год. по внохд № 1171/2008 год. по описа на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: