Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София, 28 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………ИВ. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Р. КАРАГОГОВ……………., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 465/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. А. Г. срещу въззивно решение № 1* постановено от Апелативен съд – гр. В. на 22.07.2008 г. по ВНОХД № 252/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 1* постановена от Варненски окръжен съд на 31.10.2007 г. по НОХД № 968 по описа за 2007 г., подсъдимият Г е бил признат за виновен по обвинението за това, че на 15.02.2006 г. на пътя Добрич-Варна, в близост до отбивката за с. И., Варненска област, при управление на л.а. „Мерцедес 8 ГК 200” с ДК № Т* нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. П. К. , поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. В от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил за срок от четири години, както и „лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца”.
Касационната жалба съдържа твърдение за наличие на всички касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК. С нея се прави искане да се отмени решението на въззивния съд и да се оправдае подсъдимия, като алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане или преквалификацията на обвинението по чл. 343 А от НК и прилагане на чл. 78 А от НК. До даване ход на делото пред касационния съд защитата представя допълнителни доводи към жалбата, в които конкретизира подробно касационните основания. В тях сочи, че съдът не е посочил доказателствените източници въз основа на които гради фактическите си изводи по делото, че определени доказателства е изопачил, а като е оставил без уважение доказателствените искания на подсъдимия и защитата му, е нарушил правото на защита на подсъдимия, но и се е лишил от възможността да изследва обективно и всестранно доказателствата по делото. Изводите за нарушение на инкриминираните правила за движение са необосновани, тъй като не почиват на годно събрани доказателства, а отказът да се приложи по-лека правна квалификация към обвинението противоречи на приетото за установено от съда от фактическа страна.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнително изложените към нея доводи, като сочи, че двете съдебни инстанции не са положили всички усилия за разкриване на обективната истина по делото, тъй като не са събирали доказателства в посока на други версия, а някои доказателства са игнорирали.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че в по-голямата си част тя съдържа довод за необоснованост, по който ВКС няма право да се произнася, а липсват твърдените процесуални нарушения, както и че прилагането на чл. 78 А от НК е неприемливо.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата на подсъдимия, с която се иска отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, е основателна.
В рамките на пределите на касационната проверка ВКС констатира допуснати от въззивната инстанция особено съществени нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 от НПК.
На първо място, с атакувания въззивен акт е било прието за неоснователно оплакването на подсъдимия, че с присъдата си първоинстанционният съд е направил необосновани изводи относно механизма на деянието. За да отхвърли доводите, съдържащи се във въззивната жалба, съдът се е позовал на показанията на свидетелите Д от досъдебното производство, съгласно които подсъдимият се е движел с висока скорост, като се посочва и стойностен показател от около 100 и над 100 км/ч. В същото време от съдебните протоколи , изготвени при първоинстанционното и въззивно разглеждане на делото, не е видно показанията на свидетелите да съдържат изявление за този факт, подлежащ на доказване. Никой от свидетелите пред първоинстанционния съд не е заявил какъвто и да е стойностен показател за скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия, като св. Д е заявил: „за мен автомобила се движеше с висока скорост”, а св. М: „ според мен той се движеше с висока скорост”. По искане на защитата на подс. Г. ев са били прочетени на осн. чл. 281 от НПК показанията само на св. Д, дадени на досъдебното производство – л. 25, но в частта им „относно състоянието на жената, когато той я е видял”. Показанията не са били приобщавани на това процесуално основание изцяло, а на св. М изобщо. При това положение никоя от инстанциите по фактите не би могла да ползва показанията на свидетелите от досъдебното производство, тъй като те не са били приобщени по съответния процесуален ред – този , предвиден в чл. 281 от НПК. Като се е позовал на показания, които не са част от доказателствените средства, събрани в хода на съдебното производство /извън прочетените/, въззивният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, уреждащи начина за събиране на доказателствата – чл. 104 – чл. 107 от НПК. Съгласно чл. 104 от НПК доказателства могат да бъдат само тези фактически данни, които са установени /събрани/ по предвидения в НПК ред. В случая твърденията на свидетелите М относно факт, подлежащ на доказване – скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, не са доказателства по смисъла на НПК, докато не бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред, този на чл. 281 от НПК. Като не е съобразил това обстоятелство, въззивният съд си е позволил да обоснове фактическите обстоятелства по делото с данни, стоящи извън процеса, което е процесуално недопустимо с оглед нормата на чл. 105 ал.2 от НПК. Ако е искал да използва показанията от досъдебното производство на цитираните свидетели в тяхната цялост, въззивният съд е следвало да проведе въззивно съдебно следствие и да предложи на страните процедурата по чл. 281 от НПК, доколкото тези показания са дадени само пред орган по разследването. Няма данни съдът да е процедирал по този начин. Следователно той е бил длъжен да се ограничи само със събраните в съдебна фаза гласни доказателства и тези от досъдебното производство – показанията на св. Д, но само в приобщената им част /състоянието на пострадалата след пътното произшествие/. Като се е позовал на доказателства, които не са събрани по процесуалния ред, предвиден за това, въззивният съд е обосновал факт, подлежащ на доказване – скоростта на движение на автомобила, с несъществуващи доказателства, с което е допуснал и съществено нарушение на нормата на чл. 13 ал.2 от НПК – до разкриване на обективната истина не може да се стигне по ред и със средства, непредвидени в НПК. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи доказателствения процес, което е касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
Върховният касационен съд констатира при проверка на атакувания съдебен акт и наличието на друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, изискващ от съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия Г. Постановяването на осъдителна присъда само въз основа на косвени доказателства, какъвто е настоящият случай, не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за механизма на престъплението. Настоящият случай обаче разкрива съществени отклонения на съдебните инстанции по фактите от този процесуален принцип. По делото е работено с един изключително стеснен кръг от доказателствени източници, като вън от него е останал протоколът за оглед, извършен на 15.02.2006 г., удостоверяващ наличието на две следи зад автомобила, както и че гумата на предно дясно колело странично има дупка с определени параметри /л. 14 от досъдебното производство/. Тези обективни находки, преценени във взаимовръзка с факта на липса на обективен критерии за причините за лъкатушенето на автомобила по пътното платно, е следвало да намерят отражение в разсъждението на съда относно механизма на деянието. Съдът, който събира доказателства, е длъжен да направи това както „за” обвинението, така и „против” него, което още в по-голяма степен е трябвало да стане в производство, по което са му предоставени само косвени доказателства, а подсъдимият има своя версия за механизма, с която съдът не се е съгласил. Не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако той е игнорирал част от доказателствата и не е дал отговор нито за тяхната достоверност, нито дали те не позволяват някакъв друг вероятен извод за механизма на ПТП. Без отговор е останал въпросът какво е отношението на намерените следи зад автомобила към определяне на скоростта му и за механизма на настъпване на удара, както и намерената спукана гума при огледа има ли отношение към произшествието или е резултат от самото произшествие. Нито вещото лице, изготвило АТЕ, нито съдебните инстанции са положили усилия да интерпретират тези обективни находки и да изследват относимостта им към предмета на доказване, както и към тезата, поддържана от подс. Г. ев. Нещо повече, в решението си съдът е приел, че „невъзможно е да се определи скоростта по получените деформации, тъй като това е възможно само при положение, че удара на МПС , беше в твърда преграда челно”. Такъв извод експертът не е правил, а по делото е прието, че автомобилът при излизането му от пътното платно се е ударил в дърво, по което има и следи от това /вж протокола за оглед/. При наличието на депозираното по делото експертно заключение, което е боравило изключително с доказателства от досъдебното производство, без да извърши дори оглед на катастрофиралия автомобил и без да посочи методиката, която експертът е използвал при своите изводи, съдът е постановил решението си върху необективно, непълно и невсестранно изследване на обстоятелствата по делото. В този смисъл с изключителна прецизност следва да се обсъжда заключението на АТЕ, като е наложително съдът да прецени дали да не се възползва от експертните познания на повече експерти в тази област, както и от назначаването на комплексна експертиза с участие на съдебен лекар и евентуално физик.
При положение, че съдът е направил изводите си относно механизма на деянието само върху част от доказателствените източници, а други изобщо не е обсъждал, въпреки че отговорът дали са достоверни обясненията на подсъдимия и следва ли да насочват към същия или друг извод относно механизма на ПТП е бил решаващ за изхода на делото по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, то изводите на съда за безпротиворечивост на доказателствените материали и наличието само на един извод – че поради поведението на подс. Г. ев, изразило се в нарушаване на правилата за движение по чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, е настъпило произшествието, са направени в нарушение на процесуалните правила, задължаващи съда да разкрие обективната истина по делото и да достигне до нея дори и въпреки процесуалното бездействие на страните / чл. 13 и чл. 107 от НПК/. Поради това упрекът за едностранчив и избирателен подход при събирането и проверката на доказателства не е лишен от основание, а той е рефлектирал и върху доказателствено-оценъчната дейност на съда.
Въззивният съд е отговорил на доводите на подсъдимия и защитата му, без обаче да интерпретира правилно доказателствената съвкупност по делото. За да остави без уважение възражението на подс. Г. ев, че поради вида на изпреварващия товарен автомобил К. дръпнала волана надясно, което довело до отклонението на колата в тази посока, съдът на стр. 20 е приел, че в случая тези обяснения са неверни, доколкото подсъдимият е заявил , че на „70-80 метра срещу него” се движел товарния автомобил, а от показанията на М. и Д. се установявало, че те са наблюдавали автомобила от разстояние 200-300 метра и пред тях не е имало движещ се товарен автомобил. Тази аргументация на въззивния съд е невярна, тъй като почива на неправилна и изопачена интерпретация на доказателствата по делото. В обясненията си /л.17 от протокола/ подсъдимият е заявил „карах нормално с 80-90….”, което нито в буквалния смисъл, нито логически може да са свърже с разстояние, а очевидно е стойност на скоростта на движение. Право на съда е да кредитира или не обясненията на подсъдимия, но трябва да направи това чрез обективно посочване на доказателствата. Като е придал на доказателство смисъл, какъвто то няма, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с процеса на оценка на доказателствата по делото.
С оглед на изложените пропуски и противоречия в доказателствената съвкупност, които не са отстранени от страна на въззивния съд, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема, че в производството по делото въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 13 от НПК.
На всеки подсъдим в наказателния процес се дължи обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата. Наличието по делото на необсъдени доказателства, които могат да бъдат оправдателни за него, както и на обстоятелства, които не са изяснени, а чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод , не само нарушават неговите права, но и правата на обществото за реализирането на адекватно и справедливо правосъдие.
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 вр. ал.3 т.1 от НПК. Те по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ВАС.
В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения и да се даде отговор на поставените в касационната жалба въпроси за доказаността на механизма на ПТП, както и за правилната правна квалификация на деянието.
Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 126 от 22.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 252/2008 г. по описа на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.