Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
София, 22 октомври 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 409/2008 година.
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 846/2006 год. на Районен съд-Перник, отмяна на постановеното по него на 12.09.2006 год. по реда на чл. 384 вр. чл. 381 НПК определение № 672 в частта, с която е одобрено споразумение и е признат за виновен Р. К. Р. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането се твърди, че Районният съд е допуснал съществено нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК, което е довело до ограничаване процесуалните права на осъдения. С одобреното споразумение Р. е признат за виновен в извършване на престъпление при условията на повторност-т.7 на ал. 1 от чл. 195 НК, за което не му е било предявено обвинение.
Съдът е нарушил закона и при налагане наказанието на Р. , защото при определянето му по реда на чл. 55 НК не е съобразил, че за престъплението по обвинението по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК законодателят не е предвидил долна граница на санкцията “лишаване от свобода”, при което е следвало да замени наказанието при условията на чл.55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК с пробация, а не да го индивидуализира по размер по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Определението е влязло в сила на 12.09.2006 год. и не е проверявано по касационен ред.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения изразява становище, че като основателно искането следва да се уважи.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на искането за възобновяване, намира искането за процесуално допустимо, тъй като е насочено към облекчаване наказателноправното положение на осъдения и за основателно, поради следните съображения:
По внесен в Районен съд-Перник обвинителен акт и повдигнато срещу Р. К. Р. обвинение за извършено от него в съучастие като съизвършител с обвиняемия И. К. И. престъпление по чл. 195, ал.1, т.т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е образувано № 846/2006 год.
В съдебно заседание на 12.09.2006 год. представителят на прокуратурата е изменил обвинението срещу Р. в такова по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а защитникът на Р. представил сключено между него, подзащитния си и прокурор при Районна прокуратура-Перник споразумение, по силата на което Р. се е признал за виновен в това, че през м. октомври 2005 год. в съучастие като съизвършител с И. К. И. , чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 224 лева от владението на П. М. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати-престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което се е съгласил да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието се отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Пред съда Р. заявил, че е запознат с последиците от споразумението и доброволно го е подписал.
По реда на чл. 382, ал. 6 и 7 НПК съдът вписал в съдебния протокол споразумението, като по неясни причини отразил, че за Р. “деянието е извършено повторно-след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не представлява немаловажен случай”. Така, без да е имало надлежно обвинение, не само в досъдебното производство, но и в представеното му за одобрение споразумение, съдът недопустимо е утежнил наказателноправното положение на подсъдимия, осъждайки го по квалифициращия признак по т. 7 на ал. 1 от чл. 195 НК.
Съдът е допуснал нарушение на закона и защото от свидетелството за съдимост на Р. е видно, че той не само не е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, което да сочи за “повторност” на извършената кражба, но той въобще не е бил осъждан до този момент.
На следващо място, допуснато е грубо нарушение на закона, защото при “повторност” законодателят е изключил възможността от прилагане на привилегирования състав на чл. 197 НК.
По приетата правна квалификация на деянието, вписана като споразумение в съдебния протокол –чл.197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК Р. е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
При индивидуализиране на наказанието съдът отново е нарушил закона, защото санкцията за престъплението по чл. 197, т. 3 НК е до осем години лишаване от свобода, без в този наказателен състав да е предвиден най-нисък предел на наказанието. Затова, щом е одобрил представеното му споразумение за определяне наказанието на Р. при условията на чл. 55 от НК, съдът следвало да го индивидуализира по вид съобразно чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК и замени лишаването от свобода с пробация, а не да го определя по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 НК.
Допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени и безусловно налагат уважаване на направеното искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда, в частта по предмета на искането и връщане на делото за ново разглеждане на П. районен съд от друг съдебен състав.
По изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 846/2006 год. на Районен съд-Перник и ОТМЕНЯВА определение № 672/12.09.2006 год. в частта, с която е одобрено споразумение, съгласно което Р. К. Р. е признат за виновен в това, че през м. октомври 2005 год. в съучастие като съизвършител с И. К. И. , чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 224 лева от владението на П. М. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати, поради което и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 е чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Перник за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон дадени в съобразителната част на касационното решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: