Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. София, 22 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря И. ИЛИЕВА и присъствието на прокурора от ВКП Р. КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 447 по описа за 2008 г., и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК по молба на З. Т. С. срещу въззивно определение на Хасковския Окръжен съд, постановено на 27.05.2008г. по ВНЧД № 101/2008 г.
С атакуваното определение окръжният съд е прекратил въззивното производство, образувано по делото за проверка на първоинстанционно определение на Свиленградския районен съд, тъй като е намерил, че жалбата, с която е бил сезиран, е била просрочена.
В искането се съдържат доводи за неправилност на определението, тъй като въззивната жалба е подадена в удължения от първоинстанционния съд срок за нейното подаване. С прекратяването на производството съдът е лишил С. от правото на въззивна проверка на съдебния акт. Иска се въззивното производството за проверка на първоинстанционното определение да бъде възобновено и делото да бъде върнато на ХОС за произнасяне по същество.
В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник поддържа искането, като намира определението за противоречащо на закона, и моли за възобновяване на въззивното производство, в хода на което да бъде извършена проверка по повод жалбата на осъденото лице.
Прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за намеса на касационната инстанция, намери следното:
Искането за възобновяване е основателно.
Въззивната жалба на З. С. срещу първоинстанционното определение е била депозирана по пощата, като е входирана в деловодството на РС с дата 21.04.2008 г. Тя е подадена от С. срещу определение на Свиленградския РС от 01.04.2008 г., което е подлежало на обжалване и протестиране в 15-дневен срок. Същият е изтичал на 16.04.2008 г. Подаването на жалба извън срока е било прието от въззивния съд като просрочие на същата и основание за прекратяване на образуваното вече по неин повод въззивно производство.
Постановеното определение от въззивния съд на 27.05.2008 г. е незаконосъобразно. Същото е постановено в противоречие на процесуалните правила, уреждащи сроковете в наказателния процес, както и правилата на чл.319 и чл. 323 от НПК.
Атакуваното първоинстанционно определение е постановено на 01.01.2008 г. в присъствие на осъдения С. , като е бил обявен само неговият диспозитив . С молба от 11.04.2008 г. С. е поискал копие от цялото определение, което е било изготвено от съда, и му е било предоставено на същата дата. С молба от същата дата С. е поискал от съда да удължи определеният срок за обжалване / който е изтичал на 16.04.2008 г./, за да има възможност да се запознае с определението в цялост и да подаде жалба срещу него. С разпореждане от същата дата съдията – докладчик е удължил този срок с десет дни, считано от 16.04.2008 г. Възползвайки се от даденото му удължаване, осъденият С. е подал въззивната жалба, входирана в деловодството на СРС на 21.04.2008 г. Същата се явява подадена извън законоустановения срок за въззивно обжалване , но в рамките на удължения от съдията-докладчик срок.
Мотивите на въззивния съд за прекратяване на въззивното производство не почиват на буквата и духа на закона.
Видно е, че въззивната жалба е заведена в деловодството на СРС на 21. 04.2008 г., след като е получена по пощата. Пощенският плик носи клеймо на пощата в гр. С. от 19.04.2008 г., без да се чете ясно клеймото на пощата в гр. Б., където е било подадено писмото, но при всички положения това е дата преди 19.04.2008 г. Самата жалба е датирана с дата 14.04.2008 г., което е дата в рамките на законовия срок за обжалване. Осъденият С. се е намирал в ЗОЗТ – Кремиковци, където изтърпява наказание, и следователно е задържано лице, което нито би могло лично да подава своята кореспонденция в съда, нито в пощата по местонахождението на пенитенциарното заведение. В същото време той е разчитал на удължения от съдията срок, който му е давал възможност да обжалва определението до 26.04.2008 г., което всъщност той е направил. По този начин подаването на жалба на 19.04.2008 г./като сигурна дата на пристигане на жалбата на територията на Свиленград/ не се явява просрочено.
Аргументите на съда за невъзможност за удължаване на сроковете , предвидени в закона / чл. 186 ал.1 от НПК/ принципно са верни, но по настоящето дело те не биха могли да бъдат друго, освен упрек към съдията, който е постановил удължаването на срока. Дадено веднъж обаче от съдия, удължаването трябва да ползва жалбоподателя, тъй като той разчита, че в този срок ще може да упражни конституционно гарантираното му право на жалба. В случая даденото удължаване може да се приравни на даден погрешно по-дълъг срок за обжалване от законно предвидения. В този случвай жалбата, подадена извън законовия срок, но в срока, посочен от съда, се явява подадена в срок и не е просрочена. В случая въззивният съд е следвало да държи сметка и за това, че жалбоподателят е задържано лице, което не би могло свободно да се придвижва и да депозира жалбата си, а следва да разчита за това на администрацията на затвора. Това обстоятелство, съчетано с датата на изготвяне на самата въззивна жалба, саморъчно поставена от жалбоподателя – 14.04.2008г., е следвало да мотивира въззивния съд да приеме, че тя не е била просрочена.
Като е прекратил неоснователно въззивното производство, образувано по жалбата на С. , ХОС е лишил осъдения от право на жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, с което е накърнил съществено процесуалните му права – да иска проверка на съдебен акт от по-горна инстанция.
Всичко това обуславя наличието на изискуемите предпоставки, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл. 425 ал.1 т. 1 от НПК като отмени постановеното определение за прекратяване на производството по делото и върне същото за разглеждане от съда по същество от стадия на съдебното заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 101/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение от 27.05.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по ВНЧД № 101/2008 г и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.