Р Е Ш Е Н И Е
№423
София, 06 ноември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 464/08 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И, срещу въззивно решение № 62/1.07.2008 година постановено по в н о х д № 45/2008 година, по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 21/6.03.2008 година по н о х д № 21/2008 година на Варненския военен съд.
В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК – допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. По първото, всъщност се оспорва авторството и се иска оправдаване от касационната инстанция, на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 НПК.
По второто основание твърденията са свързани с процесуални нарушения на въззивния съд – основаване на осъдителната присъда на предположения, в нарушение на чл. 303 ал. 1 НПК и нарушение на задълженията на тази инстанция да дава отговор на всички доводи подкрепящи въззивната жалба, съобразно чл. 339 ал. 2 НПК.
Искането е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия от третата инстанция.
Пред касационния съд, подсъдимия се явява лично и с упълномощения си защитник М. Д. от Варненския адвокатски съвет. Същата пледира за отмяна на въззивното решение по изложените в жалбата основания и доводи.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е основателна.
С цитираната присъда, подсъдимият Д е признат за виновен в това, че на 23.09.2007 година, в гр. В. е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 260 лева от владението на И. П. , без нейно съгласие, с намерение да го присвои и за престъпление по чл. 194 ал. 1 НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
По същото обвинение с предмет – 27,84 лева е признат за невиновен и оправдан.
Осъден е да заплати разноските по делото.
Въззивният съд, сезиран с жалба от подсъдимия, потвърдил тази присъда.
От фактическа страна е установено, че на посочената дата подсъдимия бил в заведение заедно със св. Я компанията на пострадалата, на една маса. Между подсъдимия и св. Я били оставени дамски чанти, затрупани с дрехи на лицата седнали около масата. Непосредствено след като подсъдимият напуснал заведението, пострадалата П. решила да види колко е часа е установила, че от чантата й липсва мобилния й телефон. Св. Я. извикал подсъдимия, който още не се бил отдалечил от заведението и след като го уведомил за липсата на телефона, подсъдимия казал, че нищо не знае. Последвала по-бурна разправа, намесила се и охраната на заведението, до момента в които пристигнал полицейски патрул. Двамата – подсъдимия и св. Я били качени в патрулната кола и откарани в РПУ. В последното бил извършен обиск на подсъдимия, но били намерени само негови лични вещи. На същата дата, полицаят С. С. предал с протокол за доброволно предаване мобилния апарат, предмет на обвинението, с обяснението, че го е намерил под предната дясна седалка на полицейския автомобил.
В мотивите към първоинстанционната присъда, в нарушение на чл. 303 ал. 1 НПК, съдът въвел предположението, че преди да излезе от автомобила, подсъдимият Д извадил откраднатия от него мобилен телефон и го пуснал под седалката на шофьора, зад която бил седнал.
На възражението на защитата на подсъдимия във въззивната жалба, по посоченото съществено процесуално нарушение, отговор не се съдържа. С това е допуснато ново съществено процесуално нарушение по чл. 339 ал. 2 НПК, тъй като въззивният съд е длъжен когато потвърди присъдата, да посочи основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата. Вместо това, в обжалваното решение с едно изречение, по повод възраженията в жалбата, подсъдимия и неговия защитник са препратени към отговорите на същите възражения от първостепенния съд. Това е недопустимо и пряко ограничава правата на подсъдимия и неговия защитник, като страни в процеса и правото на подсъдимия на адекватна защита. Още повече, че в мотивите към присъдата на Варненския военен съд, изобщо не са обсъждани тези възражения.
Освен изложеното, касационната инстанция констатира недопустимо неглижиране от страна на съдилищата на задължението им в диспозитива на съдебните актове да се изписват с думи всички елементи от обективния състав на престъплението предмет на разглеждане. Въззивният съд безкритично приел, че подсъдимият е признат за виновен, в това, че на посочената дата „откраднал имущество чужда собственост за 260,10 лева”, без да се посочва от чие владение е отнето това имущество, с какво намерение е отнемането и т. н. както изисква състава на чл. 194 ал. 1 НК.
Поради посочените съществени процесуални нарушения, касационната инстанция е в невъзможност да се произнесе по вината на подсъдимия и съставомерността на престъплението в което е обвинен. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на Военноапелативния съд, с указания за отстраняването им, на основание чл. 335 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 354 ал. 3, т. 2 НПК.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, във вр. с 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 62/1.07.2008 година на Военноапелативния съд постановено по в н о х д № 45/2008 година и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното следствие, при което да се изпълнят указанията посочени в съобразителната част на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: