Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
София, 23 ноември 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Даниела Атанасова
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 304/2009 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В, срещу въззивно решение № 72/23.03.2009 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 1117/2009 година, с което е изменена присъда № 114/21.05.2008 година постановена от Благоевградския окръжен съд по н о х д № 685/2007 година.
В жалбата са въведени всички касационни основания, но аргументи са изложени по това за допуснати съществени процесуални нарушение /чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК/ и за явна несправедливост на наказанието /чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК/. По първото основание се твърди, че въззивният съд неправилно е приел за несъществено процесуално нарушение това, че първостепенният съд е отказал провеждането на съкратено съдебно следствие. По второто основание твърдението е, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като размерът очевидно не съответства на значителния обем смекчаващи отговорността обстоятелства.
В жалбата е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Пред касационната инстанция подсъдимият М се явява лично и с упълномощен за третата инстанция адвокат Л от САК. Последният, със съгласието на подсъдимия поддържа жалбата само по основанието за явна несправедливост на наказанието, с искане касационната инстанция да намали размера на наказанието и приложи института на условното осъждане. Позовава се на това, че подсъдимият е съдействал на разследващите органи за разкриване на истината, както и необходимостта да се грижи за болен родител.
Гражданските ищци и частни обвинители – В. Текеджиева, Л. Текеджиева, Е. З. и Е. Текеджиева, както и техния п. – адвокат К. С. , редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е основателна.
С цитираното въззивно решение е изменена присъдата на първостепенния съд, само в частта, в която е посочено основанието за определяне размера на наказанието – вместо на основание чл. 54 НК, въззивният съд е определил същия размер на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК.
В останалата част, включително и гражданско – осъдителната, с която подсъдимият е осъден да заплати на наследниците на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди, присъдата е потвърдена.
Съдебният акт на Благоевградския окръжен съд е постановен при ново разглеждане на делото, след отмяна от Софийски апелативен съд на първата присъда, която е произнесена в производство проведено по реда на Глава Двадесет и седма НПК – съкратено съдебно следствие. При новото разглеждане на делото, подсъдимият и/или неговият з. не са направили искане за разглеждане на делото по посочената диференцирана процедура. С мотив, че такова искане не е направено и делото е разгледано по общия ред, първостепенният съд при определяне размера на наказанието, отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК. Приложил този по чл. 54 НК, но фактически определил наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца под предвидения по чл. 343 ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК минимум от три години.
Правилно проверяваният съд, като втора инстанция е констатирал посоченото формално нарушение на принципа за “reformatio in pejus” и изменил присъдата само по основанието за определяне на наказанието, като приложил чл. 55 ал. 1, т. 1 НК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира искането на защитата на подсъдимия в съдебното заседание пред третата инстанция, за намаляване размера на наказанието за основателно. Съображенията на подсъдимия, още пред първата инстанция за сериозни лични ангажименти свързани с влошеното здраве на неговия баща, не са били обсъдени в светлината на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито в мотивите към присъдата, нито в съобразителната част на въззивното решение. От друга с. , инстанционните съдилища правилно са свързали извода си за липса на предпоставката за условно отлагане изтърпяването на наказанието, с фактическите данни за опитите на подсъдимия да заличи следите от извършеното престъпление, с цел да избегне наказателната отговорност. Тези обстоятелства са извън квалифициращия елемент „бягство от местопроизшествието” и правилно са отчетени при преценката за постигане целите на наказанието и необходимостта подсъдимият ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода.
Поради изложеното и принципите за справедливост и адекватност на наказанието спрямо деянието и дееца, размерът на наказанието лишаване от свобода, следва са се намали на две години.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 72/23.03.2009 година на Софийски апелативен съд, постановено по в н о х д № 1117/2009 година, като намалява размера на наказанието на две години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: