Р Е Ш Е Н И Е
№424
София, 14 ноември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 336/08 година
Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 НПК.
Образувано е по искане на защитника на осъдения И. Г. , адвокат Е от САК, за възобновяване на в н о х д № 77/2007 година по описа на Старозагорския окръжен съд, отмяна на постановеното решение и оправдаване от касационния съд на осъдения по измененото обвинение.
В искането се твърди, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция са допуснати нарушения на материалния и съществени нарушения на процесуалния закон, като касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК и предпоставка за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. По първото основание се твърди, че деянието описано в обвинителния акт не осъществява всички елементи на престъпния състав по чл. 325 ал. 1 НК, тъй като не е извършено публично, а по второто престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, че не е установена закана за убийство, а само груба обидна реплика от страна на осъдения. По второто – нарушения на принципите за разкриване на обективната истина – чл. 13 НПК, тъй като съдът не е изпълнил задължението си и не е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина – недопуснати до разпит свидетели посочени от защитата пред втората инстанция, както и искания за оглед и следствен експеримент. Освен това по второто основание се твърди, че са допуснати нарушения и на принципа за изграждане на вътрешното убеждение, по чл. 14 НПК, тъй като в мотивите към решението си, съдът не е обсъдил всички установени по делото доказателства.
Пред касационната инстанция, подсъдимият, редовно призован, чрез неговия упълномощен защитник, не се явява.
Защитникът – адвокат Ем. Й. , от САК поддържа искането си за възобновяване и представя писмена защита, в подкрепа на доводите описани по-горе. Иска касационната инстанция да възобнови наказателното производство и да постанови оправдавате на осъдения по обвиненията за престъпление по чл. 325 ал. 1 и чл. 144 ал. 3 НК. Освен това, алтернативно иска изменение на въззивното решение по отношение на наложеното наказание „пробация”, което в случая, с оглед на това, че осъденият е заминал на работа в чужбина и обективно не може да изпълни пробационните мерки.
Прокурорът дава заключение за основателност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането е основателно, но по съображения, различни от изложените от защитата пред касационната инстанция.
С въззивното решение постановено по второинстанционното производство, чието възобновяване се иска, присъдата на първата инстанция е изменена, като наказанието за престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 142 ал. 2, т. 6 НК е изменено в пробация, а по отношение на второто е преквалифицирано от престъпление по чл. 325 ал. 2, в по-лекото по чл. 325 ал. 1 НК, а наказанието намалено, чрез налагане на по-лекото- пробация, със съответните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 НК, както и обществено порицание.
В останалата част първостепенната присъда и потвърдена.
Цитираното решение се оспорва първо, от гледна точка законосъобразността на правната квалификация на двете деяния. По принцип, касационната инстанция преценява правилното приложение на материалния закон, на основата на фактическите констатации по въззивното решение. Приетите факти от втората инстанция, не се различават съществено от тази описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на първата инстанция. При новия анализ на тези факти, въззивният състав е достигнал до правилни правни изводи относно квалификацията на престъплението хулиганство и правилно го е преквалифицирал в по-леко. Касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения, поради което не може да подменя вътрешното убеждение на предходните инстанции, които имат задължението да установят фактите включени в предмета на доказване. Поради това, настоящата инстанция следва да провери само, доколко е спазен предвиденият в НПК процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата, има ли нарушения при анализа им, отразяващи се върху формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. В тази връзка се констатира, че възражението на защита относно непълнота на доказателствата, в аспекта на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 ал. 1 НПК, е неоснователно и не кореспондира с данните по делото. Въззивният съд е положил максимални усилия да издири свидетелите и поради това, че те са в чужбина, на неизвестен адрес, страните, включително и защитника Й. , преди пренията, са изразили съгласие нередовно призованите свидетели да се заличат от списъка за призоваване, тъй като фактическата обстановка е установена /вж протокола от с. з. от 17.10.2007 г./.
Неоснователно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил показанията на св. Р, тъй като видно от цитирания в писмената защита съдебен протокол от 13.04.2006 година, тази свидетелка е възпроизвела само фактите които е чула и видяла. Това, че не е видяла пистолет в ръката на подсъдимия за периода от инцидента, в който същата е имала преки наблюдения, не означава, че този факт не е установен с други годни доказателства – показанията на свидетелите изброени поименно в мотивите към първоинстанционната присъда. В тези мотиви изрично е подчертано, че всеки един от многобройните свидетели са възприели различни епизоди от инцидента, което не е в разрез с житейската логика. Показанията на свидетелите в подкрепа на тези на пострадалия И. Д. , взаимно се допълват и очертават приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка.
Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.
Неоснователно е възражението и относно съставомерността на престъплението „закана с убийство”, тъй като израза употребен от подсъдимия, не само по съдържанието си е обиден, но в съчетание с насочения към гърдите на пострадалия пистолет, еднозначно може да се приеме като закана с убийство.
При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, въз основа на събраните безпротиворечиви доказателства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършени от подсъдимия Г на две престъпления – по чл. 325 ал. 1 НК и по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 НК, са законосъобразни.
Настоящата инстанция, констатира, че по недопустим начин, във въззивното решение е въведен квалифициращ елемент за престъплението по чл. 144 ал. 3 НК „или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8 НК”, за каквото на подсъдимия не е повдигано обвинение. Това само по себе си не е основание за отмяна на въззивмното решение, тъй като би могло да се отстрани от касационната инстанция, съобразно правомощието й по чл. 425 ал. 1, т. 3 НПК. Освен това, обаче, бе констатирано още едно пропуснато и от защитата обстоятелство – за преквалифицираното престъпление по чл. 325 ал. 1 НК и за това по чл. 144 ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, се предвижда наказание за първото до две години, а за второто до три години лишаване от свобода. При това положение, спрямо подсъдимия е следвало да се приложи по-благоприятния закон, /арг. чл. 2 ал. 2 НК/ – чл. 78а ал. 1, б. „а” НК, в предпоследната му редакция ДВ бр. 86/2005 година, тъй като с това изменение и допълнение на наказателния кодекс, се увеличи размера на максимално предвиденото наказание за умишлените престъпления на три години. При това положение, съдът е бил длъжен да приложи диференцираната процедура „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” и да определи размера на предвидената глоба.
Освен това, с оглед момента на извършване на деянието – есента на 2002 година, в нарушение на чл. 2 ал. 1 НК, на подсъдимия е наложено наказание, „пробация”, каквото към този момент не е предвидено в системата от наказания по чл. 37 НК, тъй като точка трета от този текст е в сила от 1.01.2005 година /вж ЗИДНК, ДВ бр. 103/2004 година/.
Последните две констатации налагат отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото на Старозагорския окръжен съд, за ново разглеждане, от друг състав, при което да се отстранят посочените нарушения на закона.
Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВЯ въззивното производство по в н о х д № 77/2007 година по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 320/16.11.2007 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: