Решение №426 от 22.10.2008 по нак. дело №431/431 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е 
 
№ 426
 
София, 22 октомври 2008 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на шестнадесети октомври 2008 г. в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА
 
при секретаря …………Ив. Илиева………………………  и в присъствието   на прокурора от ВКП ………Р. КАРАГОГОВ…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 431/2008г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 125/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Я. и изменение на постановената по него присъда № 424 от 23.04.2008 г.. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на присъдата е било допуснато съществено нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено чрез възобновяване на производството по делото.
Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Защитниците на осъдените Т. И. А. и Н. А. С. пледират за наличието на нарушение на материалния закон в смисъла, изложен в искането на Главния прокурор, и като намират, че то предлага налагане на наказание, което е по-блогоприятно за осъдените, считат, че същото следва да се уважи.
Осъдените молят за по-леко наказание.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 424 от 23.04.2008 г. , постановена по НОХД № 125/2008 г., РС – Ямбол е признал Т. И. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и на осн. чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК му е наложил наказание „пробация”, което да бъде изпълнено чрез пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на две поредни години. Със същата присъда Н. А. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и на осн. чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК му е наложил наказание „пробация”, което да бъде изпълнено чрез три различни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на две поредни години.
Присъдата е влязла в сила на 09.05.2008 г., без да е била проверявана по въззивен и касационен ред.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и изменение на присъдата е допустимо.
Разгледано по същество, същото е основателно.
Доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон е основателен.
Видно от присъдата, съдът е упражнил правомощието си да наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, доколкото производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, при което на основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 55 от НК. Редакцията на тази разпоредба, която е била действаща към инкриминирания за двамата осъдени период – за Т. А. от 03.08.2003 г. до 09.11.2003 г. , а за Н. С. – от 03.08.2003г. до 30.01.2004г., а именно – тази с ДВ, бр.92/2002 г., е предвиждала налагане на възможни наказания за тях като непълнолетни „пробационни мерки” или „обществено порицание”. Съгласно последвали изменения на НК – ЗИД НК – ДВ, бр.26/2004г. и ЗИД НК – ДВ, бр. 103/2004г. , влизането вила на тази разпоредба в частта й относно пробационните мерки е било отложено първоначално за 01.01.2004г., а впоследствие за 01.01.2005г. От това следва , че към периода на извършване на престъпленията за осъдените наказанието „лишаване от свобода” не е могло да бъде заменяно по реда на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК с наказание „пробация”. Макар и това вече да е било възможно към датата на постановяване на присъдата, то се явява недопустимо предвид разпоредбата на чл. 2 от НК, тъй като това не е бил действащия закон към инкриминирания период, а от друга страна, макар и впоследствие да е станал действащ, той е по-неблагоприятен за осъдените, доколкото предвижда алтернативно възможност за налагане на по-тежко наказание от наказанието „обществено порицание”, което е могло да бъде наложено към датата на извършване на престъпленията.
Като е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок до три години, предвид липсата на специален негов минимум, с наказанието „пробация”, съдът е приложил неправилно материалния закон – нормата на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК. Съгласно нейната единствена възможна хипотеза в случая съдът е следвало да наложи на осъдените наказание „обществено порицание”.
Налице е нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 425 ал.1 т.5 от НПК, тъй като е приложена норма от закона, която не би могла да се приложи. Това е основание за възобновяване на производството по делото и изменение на постановената по него присъда само в частта относно наказанието на двамата осъдени, тъй като изменението е изцяло в тяхна полза, предвид необходимостта да се наложи по-леко наказание от вече наложеното – „обществено порицание. /чл. 425 ал.1 т.3 от НПК/. Предвид задължението на съда да определи начина на изпълнение на това наказание по силата на чл. 52 от НК ВКС намира, че това следва да стане чрез прочитане на присъдата по местното радио на гр. С. постоянното местоживеене на осъдените.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК
 
Р Е Ш И:
 
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 125/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Я..
ИЗМЕНЯ постановената по него присъда № 424 от 23.04.2008 г., като я ОТМЕНЯ в частта й , с която на Т. И. А. и Н. А. С. е било наложено на осн. чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК наказание „пробация”, което да бъде изпълнено чрез пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на две поредни години, като вместо това НАЛАГА на всеки от подсъдимите наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиото на гр. С..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.

Scroll to Top