5
Р Е Ш Е Н И Е
№. 52
гр. София, 07 юни 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 96/ 2019 година
Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на подсъдимия А. Н. Ц., от [населено място], депозирана чрез неговия служебен защитник- адв. М. Д., срещу въззивно решение № 442 от 13. 11. 2018г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, постановено по ВНОХД № 1035/ 2018г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 16 от 19. 06. 2018г., на Окръжен съд- Враца, наказателно отделение, по НОХД № 42/ 2018г.
В касационната жалба на подсъдимия в условията на алтернативност се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на закона- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Заявява се искане за отмяна или изменение на въззивното решение, намаляване размера на наложеното наказание, с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, или за преквалификация на деянието по чл. 118 НК. Касаторът, лично и чрез своя служебен защитник, поддържа жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в нея, и тези в представеното писменото допълнение съображения, със заявените искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия А. Н. Ц. е неоснователна.
С първоинстанционната присъда Окръжният съд- гр.Враца, наказателно отделение, е признал подсъдимия А. Н. Ц., от [населено място], за виновен в това, че на 9/ 10. 02. 2017г., в [населено място], обл. Враца, умишлено умъртвил Х. В. Г., поради което и на основание чл. 115 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на десет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 318/ 2016г. на РС- Козлодуй, при общ първоначален режим.
Присъдил е разноските по делото в полза на държавата и Окръжен съд- Враца, възложени в тежест на подсъдимия.
Постановил е разпореждане с веществените доказателства.
С обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, е потвърдил цитираната първоинстанционна присъда.
Поддържаният в касационната жалба довод за нарушение на закона, макар и въведен като алтернативен на основния- за явна несправедливост на наложеното наказание, следва да бъде разгледан приоритетно, тъй като евентуалната му основателност би предпоставила промяна на изводите относно наказанието, което касаторът следва да изтърпи. Макар и пестеливо аргументиран, този довод се свежда до искане за преквалификация на престъплението по чл. 118 НК. Изтъкнати са съображения за предшестващото поведение на пострадалия, квалифицирано като провокативно и стоящо в основата на мотивацията на дееца да умъртви жертвата.
ВКС намира, че възражението в жалбата срещу правната квалификация на престъплението е неоснователно. Въззивният съд законосъобразно и констатирайки присъствието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 115 НК е заключил, че приетата от Врачанския окръжен съд правна квалификация е вярна и съответна на приетите за установени по делото фактически положения. Освен, че касационната инстанция е такава само по правото, а не по фактите /извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК/, и в този смисъл тя не разполага с правомощието да ревизира вече приетите или да констатира нови фактически обстоятелства в настоящото производство, основание за преквалификация на престъплението по чл. 118 НК в случая няма. Съгласно заключението на съдебната психиатрична и психологична експертиза макар у подсъдимия да е налице органично разстройство на личността, няма нарушение на интелекта или на психичните качества, които да представляват умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, и които да го лишават от годност да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Конкретното състояние на жалбоподателя е описано подробно от експерта- психиатър Д-р П. Г. в разпита му в съдебно заседание пред първата инстанция, с диференциация на присъщите му характеристики: скъсен самоконтрол, невъзможност за въздържане, импулсивност, гневни отреагирвания, които са в основата на извършеното деяние. Те обаче не предпоставят приложението на визирания по- леко наказуем престъпен състав, тъй като в случая приетата от предходните инстанции фактология не сочи на наличието на физиологичен афект, дефиниран от закона като състояние на силно раздразнение, възникнало у дееца в резултат на конкретно и лимитирано с диспозицията на наказателноправната норма от Особената част на НК поведение на пострадалия- насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл е важно да се подчертае, че средствата, с които следва да е предизвиквано състоянието на силно раздразнение у дееца са изчерпателно изброени в закона. Ето защо, всяка друга проява, различна от така очертания кръг, не би могла да обуслови квалификация на деянието по привилегирования състав на чл. 118 НК. Конкретният случай е именно такъв, поради което и съдилищата не са допуснали изтъкваното от защитника на подсъдимия нарушение на закона, приемайки обективна и субективна съставомерност по основния състав на умишлено убийство- чл. 115 НК.
ВКС в настоящия си състав не споделя единствено изводите на втората инстанция относно умисъла на дееца, а именно, че инкриминираното деяние е извършено при пряк, а не при евентуален умисъл, както е заключил окръжният съд. Макар разсъжденията на апелативния съд относно критериите за определяне вида на умисъла при убийство да са принципно верни, те не биха могли да бъдат отнесени към конкретиката на настоящия казус. Казаното се отнася и за позоваването на съдебна практика. Нанесените порезни наранявания на жертвата са в областта на шията и китките на жертвата, а от заключенията на съдебно- медицинските експертизи безспорно е установено, че смъртта на Х. Г. е настъпила в резултат на последваща кръвозагуба. По делото е установено, че напускайки жилището на пострадалия, деецът го е оставил жив, а на сутринта се е върнал, за да провери дали е оживял. Известно е, че за субективната страна на всяко престъпление и конкретно за съдържанието на умисъла, се съди от обективните действия на дееца преди, по време и след деянието, при това съвкупно разгледани и оценени. В този смисъл липсва основание да се счете, че в случая е налице и волевият момент на прекия умисъл- че подсъдимият пряко е целял настъпването на смъртта на пострадалия. Това е така, защото съзнавайки всички обстоятелства, свързани с броя на нараняванията, интензитета, локализацията на нанесените удари върху човешкото тяло и оръдието на престъплението деецът е бил наясно, че настъпването на смъртта е един възможен и реален, но не и еднозначно неизбежен изход, и се е съгласявал с него. В тази насока въззивният съд не е съобразил, че констатираните порезни наранявания обективират прерязване на подлежащи вени, но без засягане на магистрални кръвоносни съдове, съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза по писмени данни. Освен това, всяко от порезните наранявания е могло да доведе до смърт в резултат на кръвозагуба, но в един по- продължителен период от време.
Наказанието, наложено на подсъдимия А. Ц. е определено в законосъобразен и справедлив размер. Отчетени са обществена опасност на деянието и дееца, подбудите, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съгласно критериите на чл. 54 НК, както и реализирането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Няма основание наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК- по делото не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а и никое от тях няма характера на изключително. Освен това не е налице в случая и втората кумулативна предпоставка- и най- лекото, предвидено в санкционната част на особената наказателноправна норма наказание (в случая- десет години лишаване от свобода), да се оказва несъразмерно тежко. В този смисъл, наказанието, определено на касатора при съществен и значим превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер, предвиден в закона- десет години лишаване от свобода, е отмерено справедливо, при спазване принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.
Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата на подсъдимия А. Н. Ц. е неоснователна, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 442 от 13. 11. 2018г., на Софийския апелативен, съд, наказателно отделение, 5 състав, постановено по ВНОХД № 1035/ 2018г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :