Определение №26 от 11.3.2019 по ч.пр. дело №162/162 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26

гр. София, 11 март 2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участие на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
ЧНД № 162/ 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК.
Настоящото производство пред ВКС е инициирано с разпореждане № 254 от 7. 02. 2019г., на съдията- докладчик при Окръжен съд- гр.Пловдив, с което е прекратено образуваното съдебно производство по НОХД № 283/ 2019г., по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 43, т. 1 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че в случая няма достатъчно аргументи за приложение на разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира, че искането е неоснователно, тъй като в конкретния случай са не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност.
В мотивите на разпореждането съдията-докладчик при ОС- гр.Пловдив е изтъкнал, че повече от половината, а именно – деветнадесет от общо тридесет и един свидетели, живеят в района на ОС – гр.Пазарджик, а подсъдимият и още пет свидетели- на територията на с. Т., обл. Пловдив, което обаче е в по-голяма близост до гр.Пазарджик, отколкото до гр.Пловдив.
С разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК е предвидена възможността за промяна на местната подсъдност и разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд по преценка на ВКС, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Настоящият съдебен състав намира, че предвид изложените в разпореждането мотиви и след оценка на релевантните обстоятелства по конкретното дело, визираната процесуална норма е интерпретирана неправилно. Не случайно законът използва понятието „много“, а не „повечето“, каквото тълкуване на процесуалната норма е избрал съдията- докладчик. Невярно е разбирането му, че меродавно за преценката е единствено формалното съотношение на броя и местоживеенето на участниците в процеса, включени в списъка на лицата за призоваване- приложение към обвинителния акт. В този смисъл е необходимо изрично да се изтъкне, че законът изисква не просто регистриране на резултатите от изпълнена аритметична операция с групиране на участниците в наказателния процес по критерий местоживеене, а наличието на категорично очертано множество, в смисъл на съществен и значителен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели и експерти, чието придвижване до съответния съд, би създало затруднения, по- значителни от обичайните. Последното поначало предполага наличието на по- значително разстояние между населените места- седалището на компетентния по правилата на местната подсъдност съд и този, в чиито район живеят много от страните и участниците в процеса. Отдалечеността на правораздавателния орган от местоживеенето на лицата, подлежащи на призоваване и разпит, е съществен фактор, тъй като рефлектира директно върху достъпа до правосъдие и същевременно влияе върху изпълнението на принципното изискване за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
В конкретния случай само по себе си разстоянието между градовете Пловдив и Пазарджик е достатъчно малко, за да се обсъжда въобще евентуалната и възможна процесуална икономия в случай на промяна на местната подсъдност и изпращане на делото от ОС- гр.Пловдив в ОС- гр.Пазарджик. Друг е въпросът, че мотивите на разпореждането съдържат вътрешно противоречие, тъй като от една страна в групата на лицата с местоживеене в гр.Пазарджик съдията- докладчик е включил и тези, чиито адреси са в различни села на територията на област Пазарджик, както и тези с алтернативен адрес в гр.Пазарджик /наред и с друг посочен/, но от друга се е ангажирал със заключението, че с.Т., където живеят подсъдимият и още 5 свидетели, макар и на територията на Пловдивска област, отстои на по- малко разстояние до гр.Пазарджик /15 км/, отколкото до областния център / 25 км/. Очевидно е, че незначителните разстояния между двата съседни областни центъра, с населени места, административно принадлежащи към единия, но на по- близко разстояние до другия, в настоящия случай изключват изобщо възможността да се приеме наличието на основанието по чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност.
Визираната процесуална норма представлява изключение от общото правило и както вече се изтъкна, е подчинена на легитимната цел за осигуряване на бързина и ефективност на наказателното производство и за неговото приключване в разумни срокове, за процесуална икономия при разглеждане на делото, както и за минимализиране на затрудненията и неудобствата за страните и участниците, преимуществено произтичащи от необходимостта да се пътува на значителни разстояния, понякога многократно, свързаните с това по- продължителни отсъствия от работното и населеното място и неминуемите финансови разходи за транспорт и пребиваване другаде. Това налага ВКС да преценява, и то за всеки отделен случай, не само простото аритметично съотношение, а целия комплекс от различни релевантни фактори, пряко или косвено рефлектиращи върху ефективното провеждане на съдебното наказателно производство и правата на страните и участниците в него.
В конкретния случай евентуалната промяна на подсъдността не само не би допринесла за постигането на тези цели, но предвид спецификата на повдигнатото обвинение – по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, съобразно инкриминираните фактически обстоятелства и при големия обем на описаните в обвинителния акт писмени доказателства и необходимостта същите да бъдат проверявани в хода на бъдещото съдебно следствие, включително и по експертен път, това би създало допълнителни затруднения.
Ето защо ВКС не намери основание да заключи, че в случая са налице визираните в разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК основания за промяна на местната подсъдност, поради което прие, че делото следва да бъде върнато за разглеждане на Окръжен съд –гр.Пловдив.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик при Окръжен съд – гр.Пловдив, съгласно разпореждане № 254 от 7. 02. 2019г., постановено по НОХД № 283/ 2019г., по описа на същия съд, за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото.
ВРЪЩА НОХД № 283/ 2019г. за разглеждане на Окръжен съд – гр.Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top