Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр. София, 19 ноември 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1107/2015г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия В. Д. и неговия защитник, с допълнение към тях, срещу решение №47 от 16.02.2015г., постановено по внохд №1294/2012г., по описа на Апелативен съд – София, с което е изменена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд от 14.12.2010г., по нохд №1876/2008г.
В подадените касационни жалби се релевират оплаквания за несъблюдаване на процесуалния и материален закон от контролираната въззивна инстанция, и за явна необоснованост на атакувания съдебен акт.
В подкрепа на визираните касационни основания се очертава наличие на незаконен състав, с председател съдия Г. З., участвала в разглеждане на внчд № С-32/2007г., инициирано по молба на В. Д. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение, което представлява абсолютно нарушение на нормата на чл.29, ал.1, б.”г” от НПК. Излагат се съображения и за съществуващи пороци в процесуалната дейност на Софийски апелативен съд, изразяващи се в тенденциозност при обсъждане на гласните и писмени доказателствени средства, и в повърхностна оценка на назначената по внохд №1294/2012г. допълнителна счетоводна експертиза.
В рамките на реализиран емоционален анализ на мотивационната част на въззивното решение, сочещ на констатирана несъответност на описаната фактология на приобщената доказателствена съвкупност, се обръща особено внимание на неоправданото игнориране на обясненията на В. Д. и на прекомерния кредит на доверие на изтъканите от противоречия и опровергани от депозираното от свидетелите С. Г. и М. П.-З. показания на Х. Г.; на пренебрегване на съдържимите се в счетоводните документи и в сключените договори за доставка на рекламни материали фактически данни, и на подмяната им с производни гласни доказателства; и на неправилната интерпретация на изготвеното от вещите лица пред въззивната инстанция експертно заключение за стойностните параметри на представителните разходи, предмет на инкриминираната умишлена безстопанственост /325 693,95 лева/, различни от установените по размер с представените фактури/41 236,89 лева/, от които не са изключени използваните парични суми по програмите за социални грижи, за медицинско обслужване и за работещите в [фирма] чуждестранни инспектори, като се поставя акцент на недопустимото отхвърляне на искането за сравнителна експертиза за изследване на обичайната практика в други подобни енергийни дружества.
Аргументира се и престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, поради липса на обективния признак- „неполагане на достатъчно грижи” от длъжностното лице за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, приет за доказан в разрез със задължителните указания в Постановление №7 от 23.12.1976г. по н.д.№10/1976г. на Пленума на ВС и предпоставил наказателната отговорност на В. Д..
Предлага се упражняване на касационните правомощия, предвидени в разпоредбата на чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т.3 от НПК.
Недоволен от въззивния акт е останал и конституираният в качеството на граждански ищец търговски субект [фирма], който чрез процесуалния си представител го атакува в частта, с която са отхвърлени претенциите срещу подсъдимия за 824 395,24 лева и 236 899,47 лева, явяващи се финансовата равностойност на вредите, причинени чрез двустранните сделки с „М.”-С” О. и [фирма] за събиране на задължения на абонати, при отсъствие на икономическа нужда и на реален ефект, като се предявява молба за увеличаване на размера на присъдените обезщетения за имуществена обезвреда, до пълния размер на гражданските искове.
В съдебно заседание на 03.11.2015 година, подсъдимият В. Д. и неговият защитник се явяват пред касационната инстанция, и молят за отмяна на атакуваното решение, като подробно възпроизвеждат доводите и възраженията в жалбите, и в допълнението към тях, за незаконен състав, разгледал внохд №1294/2012г., за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност от решаващия орган и за дерогиране на относимата към умишлената безстопанственост материалноправна уредба, с позоваване на обстоятелствата, че разходваните от управляваната от подсъдимия Д. фирма представителни суми са обявени за „несвойствени и необичайни”, при неяснота на вложеното в това понятие съдържание, а заключението за настъпилите за акционерното дружество вредни последици е формирано, при незачитане на неговата нетна печалба.
Гражданският ищец [фирма] участва в настоящата съдебна процедура, чрез юрисконсултите си Л. Г. и Б. К., които в хода на съдебните прения декларират, че поддържат касационната жалба, по изложените съображения в нея.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира за правилност на въззивния акт, предпоставящ приложението на процесуалната норма на чл.354, ал.1, т.1 от НПК, като мотивира своето становище със съответност на осъществените от Софийски апелативен съд процесуални действия на императивните изисквания на чл.чл.13,14 и 107 от НПК и със стриктното спазване на материалния закон от компетентния орган, при приетите за установени фактически положения, обосноваността на които недопустимо се оспорва от подсъдимия и неговия адвокат пред ВКС. Изразява се и мнение, че подадената от гражданският ищец [фирма] касационна жалба, следва да бъде оставена без разглеждане, в насочената към наказателноправната част на въззивното решение част, а в останалата – за репариране на имуществените вреди за разликата от 325 693, 95 лева до 437 810,50 лева като неоснователна, да не бъде уважена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 402 от 14.12.2010г., по нохд №1876/2008г., Софийски градски съд е признал подсъдимия В. Д. Д. за невиновен в това, че в [населено място], на 04.03.2004 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], като длъжностно лице – член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с длъжностните лица – Г. С. Р., И. Г. Д. и П. Б. В. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), в качеството на извършител, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12. ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т. 4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор с [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост за сключване на такъв договор, при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи размери /1 023 904,51 лева/, и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 от НК.
Подсъдимият е признат за невиновен и за това, че в [населено място], на 15.09.2005 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], като длъжностно лице – член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с Г. С. Р., И. Г. Й. и П. Б. В. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), в качеството на извършител, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор със [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост за сключване на такъв договор, при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи размери /283 155,69 лева/ и деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 от НК.
Със същият съдебен акт В. Д. е признат за виновен в това, че в [населено място], за периода от 01.01.2003 година до 31.03.2006 година, при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.30, ал.1, т.3 от Устава, приет от Общото събрание на акционерите на [фирма] на 25.03.2003г. и на 26.03.2003г., чл.14, ал.1, т.3 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] (приет с Решение по точка 2 от протокол № 9 от 09.12.2002 г. на Съвета на директорите на [фирма]), пункт I, буква „А“ и „Б“, т. 4 от длъжностна характеристика за длъжността Изпълнителен директор на [фирма], като допускал извършването на ненужни и несвързани с дейността на [фирма] разходи, всички за сметка на дружеството:
1.заплащане на сумата от 415 844,36 лева през съответния период за закупени храни, напитки, домакински продукти и стоки, както следва :
– през периода от 01.01.2003 година до 31.12.2003 година са заплатени общо 64 074,90 лева за описаните покупки;
– през периода от 01.01.2004 година до 31.12.2004 година са заплатени общо 172 187,78 лева за описаните покупки;
– през периода от 01.01.2005 година до 31.12.2005 година са заплатени общо 177 745,37 лева за описаните покупки;
– през периода от 01.01.2006 година до 31.03.2006 година са заплатени общо 1 836,31 лева за описаните покупки;
2.заплащане на наем за автомобилен транспорт, по сключен на 19.01.2006 година договор за ползване на джип „LEXUS RX-300″, с [рег.номер на МПС] с [фирма], на стойност 1 208 лева с ДДС месечно и годишна наемна цена 14 500 лева, за сметка на [фирма], в изпълнение на който е заплатена общо сумата от 6 562 лева, от което е последвало разпиляване на имущество в размер на 422 406.36 лева- пари на [фирма], платени за направените разходи, поради което и на основание чл.219, ал.3, вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация, за срок от три години, като го е оправдал по обвинението за това да е осъществил престъплението по отношение на платената сума от 14 744,14 лева, през посочения период за закупуване на горива и консумативи, и на изплатените командировъчни средства в общ размер на 660 лева; за извършено престъпление, в особено големи размери и представляващо особено тежък случай – ал.4, на чл.219 от НК; както и досежно правната квалификация на деянието по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за сумата от 15 404.14 лева.
Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимия и за престъпление по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, обективирано в това, че в [населено място], от 26.08.2003 година до 14.11.2005 година, при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството на длъжностно лице, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], в съответствие с изискванията на чл.30, ал.1, т. 3 от Устава на [фирма], приет от Общото събрание на акционерите на [фирма] на 25.03.2003г. и на 26.03.2003г., чл.14, ал.1, т.3 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] (приет с Решение по точка 2 от протокол № 9 от 09.12.2002 г. на Съвета на директорите на [фирма]) и пункт I, буква „А“ и Б“, т.4 от длъжностна характеристика за Изпълнителния директор на [фирма], като сключил и допуснал сключването, и изпълнението на договори за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.1 и т.2 и ал.3, чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ (обн.ДВ бр.56/22.06.1999г.) и на чл.14, ал.1, т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2, б.А и ал.6 от Закона за Обществените поръчки /ЗОП/ (обн. ДВ, бр.28/06.04.2004 г., в сила от 01.10.2004г.) и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ (приета с ПМС № 249 от 17.09.2004г., обн., ДВ. бр.84 от 27.09.2004г., в сила от 01.10.2004г.), и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарните цени на договорените и доставени стоки, както следва:
1. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 26.08.2003 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП и без предварително проучване на пазарните цени на договорените и доставени стоки;
2. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 03.09.2003 година сключил и допуснал изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
3. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 16.10.2003 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени, по отношение на договорените и доставени стоки;
4. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 28.10.2003 година сключил и допуснал изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени, по отношение на договорените и доставени стоки;
5. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 04.11.2003 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8 ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
6. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 24.11.2003 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл. 14 от ЗОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
7. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 27.08.2004 одина допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8 ал.1, т.4, и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
8. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 10.09.2004 година сключил и допуснал изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
9. В [населено място], като длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], като извършител, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 28.09.2004 година сключил и допуснал изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
10. В [населено място], като длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], като извършител, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съобразно цитираните по-горе разпоредби, като на 08.11.2004 година сключил и допуснал изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
11. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съобразно цитираните по-горе разпоредби, като на 17.11.2004 година сключил и допуснал изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 и ал.2, и чл.14 от ЗОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
12. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 25.08.2005 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.14, ал.1 т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2, б.А и ал.6 от ЗОП, и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени на договорените и доставени стоки;
13. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 15.09.2005 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.14, ал.1, т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2, б.А и ал.6 от ЗОП, и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени по отношение на договорените и доставени стоки;
14. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 10.10.2005 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.14, ал.1, т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2, б.А и ал.6 от ЗОП, и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП, и без предварително проучване на действащите пазарни цени на договорените и доставени стоки;
15. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 20.10.2005 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма] в нарушение на чл.14, ал.1, т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2 б.А и ал.6 от ЗОП, и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП, и без предварително проучване на действащите пазарните цени на договорените стоки;
16. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 08.11.2005 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.14, ал.1, т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2 б.А и ал.6 от ЗОП, и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП, и без предварително проучване на действащите пазарните цени на договорените стоки;
17. В [населено място], в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на [фирма], умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на [фирма], съгласно цитираните разпоредби, като на 14.11.2005 година допуснал сключването и изпълнението на договор за изработване и доставка на рекламни стоки с [фирма], в нарушение на чл.14, ал.1, т.2, ал.5 и чл.15, ал.1, ал.2, т.2 б.А и ал.6 от 3ОП и чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП, и без предварително проучване и съобразяване с действащите пазарни цени на договорените и доставени стоки, допускайки необосновано плащане на пари на [фирма], в изпълнение на изброените договори, от което е последвало разпиляване на имущество – пари на [фирма] в общ размер на 66 455,60 лева, с произтичащите от това санкционни последици – лишаване от свобода за срок от три години и три години лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация, като го е оправдал за инкриминираното престъпно посегателство, в особено големи размери, представляващо особено тежък случай /чл.219, ал.4 от НК/ и досежно правната квалификация на деянието по чл.20, ал.2 от НК.
При условията на чл.23, ал.1 от НК първостепенният съд е наложил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, при „общ“ режим за изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип, към което на основание чл.23, ал.2 от НК присъединил санкцията лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация, за срок от три години.
С първоинстанционния акт, Софийски градски съд е признал подсъдимия Г. С. Р. за невиновен в това, че в [населено място] на 04.03.2004 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с В. Д. Д., И. Г. Д. и П. Б. В. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], одобрявайки и възлагайки на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор с [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост за сключване на такъв договор и при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи размери /1 023 904.51 лева/ и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 от НК.
Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан, и за престъпно деяние по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, изразяващо се в това, че в [населено място], на 15.04.2005 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице- член на Съвета на директорите на [фирма],в съучастие с Г. Д. Н., И. Г. Й. и П. Б. В. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор с [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост, при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението му, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи размери /80 298,11 лева/ и деянието представлява особено тежък случай.
Софийски градски съд е признал подсъдимия Г. С. Р. за невиновен в това, че в [населено място], на 15.09.2005 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с В. Д. Д., П. Б. В. и И. Г. Й. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съгласно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор със [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост и при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя („С. маркет“- Е.) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи размери /283 155,69 лева/ и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
С присъдата на първостепенния съд и подсъдимият П. Б. В. е признат за невиновен в това, че в [населено място] на 04.03.2004 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с В. Д. Д., И. Г. Д. и Г. С. Р. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор с [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост и при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи /1 023 904.51 лева/ и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за осъществено престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан, и за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, обективирано в това, че в [населено място], на 15.04.2005 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице- член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с Г. Д. Н., И. Г. Й. и Г. С. Р. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор с [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост и при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма] в особено големи размери /80 298.11 лева/ и деянието е особено тежък случай.
П. Б. В. е признат за невиновен и в това, че в [населено място], на 15.09.2005 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице- член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с В. Д. Д., Г. С. Р. и И. Г. Й. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съгласно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор със [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска необходимост и при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената от изпълнителя ( [фирма]) работа по договора, и допуснал изпълнението на този договор, от което е последвало разпиляване на имущество на [фирма], в особено големи размери /283 155.69 лева/ и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт, съдът е признал и подсъдимия Г. Д. Н. за невиновен в това, че в [населено място], на 15.04.2005 година, на заседание на Съвета на директорите на [фирма], в качеството на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на [фирма], в съучастие с П. Б. В., И. Г. Й. и Г. С. Р. (членове на Съвета на директорите на [фирма]), умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество на [фирма], съгласно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на [фирма], чл.12, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на [фирма] и чл.6, т.1 и т.4 от Договор за възлагане на управлението на [фирма], като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на [фирма] да сключи договор с [фирма] за събиране на просрочени неплатени задължения, без наличие на стопанска н