Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София, 26 ноември 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 555/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдените Х. Ж. и В. Ж., чрез защитника им адв.Т. К. за възобновяване на нохд № 1711/2017г. по описа на РС – Плевен и на внохд № 220/18г. по описа на ОС-Плевен.
В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на задочно осъдените е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл.423 от НПК.
Адвокат И. И. поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи и моли за уважаването му. Счита, че осъдените Ж. не е следвало да бъдат призовани чрез дъщеря им, а на адреса в Република Франция, където реално са живеели, с което са нарушени правата им да участват лично в производството пред първата и въззивната инстанции.
Осъдените Х. Ж. и В. Ж. молят за възобновяване на производството.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирани субекти.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
На 21.03.2016г. на основание чл.212, ал.1 от НПК прокурор от РП – Плевен е образувал досъдебно производство № 582/16г. срещу В. Ж. и Х. Ж. за престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
С постановления от 20.05.2016г. В. Ж. и Х. Ж. са били привлечени в качеството им на обвиняеми, като присъствено им е било предявено обвинение за престъпление по чл.182, ал.1 от НК. Непосредствено след това са били извършени разпити в качеството им на обвиняеми. С постановление от 25.05.2016г. на Ж. е повдигнато и предявено присъствено ново обвинение за същото престъпление.
Досъдебното производство е приключило на 25.05.2016г.
На 17.06.2016г. в Районен съд – Плевен е било образувано нохд № 1418/16г. по внесен обвинителен акт срещу Х. Ж. и В. Ж., след което съдебното производство е било прекратено с разпореждане от съдията- докладчик и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
На 13.10.2016г. в РС-Плевен е било образувано нохд №2428/16т. по внесен нов обвинителен акт срещу В. Ж. и Х. Ж..
С разпореждане от 10.01.2017г., съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Постановил е на подсъдимите да бъде съобщено, че делото може да се разгледа и реши при условията на чл.269, ал.3 от НПК.
Проведени са две съдебни заседания, като ход на делото е бил даден във второто заседание на 05.04.2017г. в присъствието на подсъдимите/доведени принудително/ и на назначените им служебни защитници. Първоинстанционното производство е приключило в това съдебно заседание с постановяване на присъда.
Пред ОС-Плевен е било образувано въззивно производство по протест на РП – Плевен. Двамата подсъдими са участвали лично и със служебните си защитници в съдебното заседание, проведено на 21.06.2017г. На 26.06.2017г. ОС-Плевен е постановил решение, с което е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото на РС-Плевен за ново разглеждане.
На 28.06.2017г. в РС-Плевен е било образувано нохд № 1711/17г. В три поредни съдебни заседания подсъдимите са били нередовно призовани, не са се явили и ход на делото не е бил даден. На 29.11.2018г. е проведено разпоредително заседание, за което подсъдимите Ж. са били редовно призовани – призовките са получени от тяхната дъщеря – И. Ж. – Р. със задължение за предаване. Съдът е дал ход на делото при предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б.”В” от НПК, приемайки, че повдигнатото на подсъдимите обвинение не е за тежко умишлено престъпление, отсъствието им няма да попречи за разкриване на обективната истина, те се намират в чужбина, редовно призовани са и не са посочили уважителни причини. Съдът е констатирал, че по делото е постъпила докладна записка от 1-во РПУ-Плевен с информация, че при извършена проверка на адреса по местоживеене на подсъдимите, същите не са установени, а по информация на съседка – М. П., се намират във Франция/приложено е и писмено сведение от нея/. Получена е и справка за задграничните пътувания на двамата подсъдими, като регистрирани такива са: за подс.Ж. – напускане пределите на Р.България на 13.08.2017г., а за подс.Ж. напускане на 14.09.2017г. Също така за съдебното заседание са били получени и следните справки: от Национална следствена служба; 2 бр. справки от служба “ГРАО” и от ГД”ИН”, с информация, че подсъдимите нямат промяна в адресната регистрация, и не се намират в затворите и арестите на страната. В следващите три заседания, разглеждането на делото е продължило при условията на чл.269 от НПК, като на 01.02.2018г. в отсъствие на подсъдимите е била постановена първоинстанционната присъда.
Производство пред ОС-Плевен по внохд № 220/18г. е било образувано по жалби на подсъдимите, депозирани чрез защитниците им. Същото е проведено в тяхно отсъствие, като те са били редовно призовани – подс.Ж. е получила своята призовка лично, а за подс.Ж. със задължение за предаване. Окръжен съд – Плевен е постановил решение на 24.04.2018г., на която дата присъдата е влязла в сила.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият се е укрил, след като му е било предявено обвинението, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.
В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на двамата осъдени обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като при провеждане на задочната процедура са спазени, предвидените в НПК процесуални правила. В хода на досъдебното производство обвиненията на Ж. са били предявени присъствено. Също така при първото първоинстанционно производство е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК/отм./ и подсъдимите са участвали лично. С личното им участие е било проведено и първото въззивно производство. След връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане, подсъдимите Ж. са променили местоживеенето си, заминавайки за Република Франция. Самите те не отричат това обстоятелство, като твърдят, че са се установили да живеят и работят там, но данните по делото сочат, че не са уведомили за тези факти компетентните органи, като са нарушили задълженията си, произтичащи от процесуалното им качество на подсъдими в процеса. Това тяхно поведение е израз на желание за укриване и на отказ от личното им право да участват в наказателното производство. Неоснователно е оплакването им, че напускането на страната не е с цел укриване, а е резултат от уведомление от страна на служебните им защитници, че след постановяване на първата първоинстанционна присъда – оправдателна, те могат “спокойно” да напускат пределите на Р.България. Освен, че тези твърдения са голословни, те ни биха могли да дерогират, произтичащите от качеството им на подсъдими процесуални задължения до приключване на воденото срещу тях наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдените Ж., поради което искането им следва да бъде оставено без уважение.
Следва да се посочи, че решаващите съдебни инстанции не са нарушили и стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне.
Доколкото в искането се възразява за нарушения, обуславящи основания за възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК е необходимо изпращането на делото на Апелативен съд – Велико Търново, който е компетентен да ги разгледа.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдените Х. Ж. и В. Ж. за възобновяване на н.о.х.д. №1711/2017г. по описа на Районен съд – Плевен и внохд № 220/18г. по описа на ОС-Плевен на основание чл.423, ал.1 от НПК.
Искането на осъдените Х. Ж. и В. Ж., ведно с делото да се изпратят на Апелативен съд – Велико Търново във връзка с компетентността му по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: