11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр. София, 11 април 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурор Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев наказателно дело № 1209/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура Варна срещу решение № 133/08.07.2015 год., постановено по внохд № 130/2015 год. на Апелативен съд Варна. В протеста са посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се, че въззивният съд, както и първоинстанционният съд в рамките на своята компетентност, оценявайки събраните доказателства не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и не са изследвали всички обстоятелства по делото, като по този начин нарушавайки чл. 13 и чл. 14 от НПК са допуснали съществени процесуални нарушения и не е приложен правилно материалния закон.
Акцентът, съдържащ се в касационния протест е поставен върху неправилното формиране на вътрешното убеждение на съда относно изясняване на фактите от предмета на доказване. Обвинението твърди, че реалната цена по сделката с кафе между [фирма], собственост на подсъдимия И. Т. и швейцарската фирма /наименование/ е декларираната пред Митница Варна плюс стойностите посочени в доплащанията, които факти се установяват от кореспонденцията между свид. К. и /фирма/. Ако съдилищата по фактите бяха изяснили тези обстоятелства щяха да достигнат до други изводи по приложението на материалния закон, а именно за реализиран облагаем доход, който е укрит от подсъдимия И. Т.. Прокурорът от Апелативна прокуратура Варна е цитирал съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България. Иска се ВКС да отмени изцяло решението на Апелативен съд Варна и да върне делото за ново разглеждане.
По повод на депозирания протест е направено възражение от адв. В. В. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия И. П. Т. от гр.В. Във възражението са обективирани твърдения за частична недопустимост, както и неоснователност на подадения протест. Изложени са подробни съображения в тяхна подкрепа. Иска се ВКС да остави в сила решение № 133/08.07.2015 год., постановено по внохд № 130/2015 год. на Апелативен съд Варна.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа изцяло протеста, моли същият да бъде уважен като се отмени постановения въззивен акт и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Подсъдимият И. Т. и защитника му адв. Ю. Г., редовно призовани, не се явяват. Не е изтъкната уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание. За подсъдимия Т. се явява адв. В. В. – редовно упълномощен. Последният моли ВКС да остави протеста без уважение и да потвърди постановената оправдателна присъда. Адв. В. намира, че изнесените в протеста доводи сочат за необоснованост на постановения акт; възприема твърденията на прокурора като предположения относно неправомерна дейност от страна на подсъдимия; заявява, че нито един от процесните документи не съдържа подписи на подзащитния му или негов представител, а само подписи на представителите на швейцарската фирма; не споделя твърдението на въззивния съд за нарушени права на прокуратурата, с оглед изключване от доказателствената съвкупност на разпитаните по делегация свидетели – служителите на /фирма/ К. Б., Ги Р., Ф. Б. и М. Р. – К..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И ВЪЗРАЖЕНИЕТО ОТ ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ, УСТНО РАЗВИТИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ.347, АЛ.1 ОТ НПК, НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
Касационният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледан по същество, същият е основателен.
С присъда № 34/15.04.2014 год. по нохд № 690/2013 год. на Окръжен съд Варна, подсъдимият И. П. Т. е признат за виновен в това, че:
През периода 04.01.2006г. – 09.08.2006г. в гр.В., действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ [фирма] – гр.В., с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на [фирма] – гр.В. в особено големи размери- общо ДДС в размер на 113 229 лв. /сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева/ водил счетоводна отчетност и използвал счетоводни документи с невярно съдържание – 20 бр. фактури, всички с посочен доставчик /фирма/ – престъпление по чл. 257, ал.1 /отм./ вр. чл. 256 /отм./ вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
През периода 04.01.2006г. – 09.08.2006г. в гр.В., действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ [фирма] – гр.В., е избегнал плащане на данъчни задължения- ДДС, в особено големи размери – общо 113 229 лв. /сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева/, които се изискват по ЗДДС – чл. 58 от ЗДДС /ДВ бр. 153/23.12.1998 г./, като при условията на посредствено извършителство със: З. Р. Б., М. И. В. /Р./, Н. А. Ш., Г. С. П. и Д. О. П., потвърдил неистина в подадени пред Митница – гр.В. 34 броя митнически декларации за внос /ЕАД/, които се изискат по силата чл.68 от Закона за митниците- престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./ вр. чл. 255, ал. 1 /отм./ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо най-тежко наказание на подсъдимия Т. в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години. Към определеното наказание съдът е наложил и наказанието глоба в размер на 6000 лв..
Със същата присъда подсъдимият Т. е осъден да заплати направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 853.75 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.Варна, както и направените съдебни разноски в размер на 860.00 лв. в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд Варна.
С решение № 121/08.08.2014г. по внохд № 161/2014г. на Апелативен съд гр.Варна е отменена изцяло присъда № 34/15.04.2014 год. по нохд № 690/2013 год. на Окръжен съд гр. Варна. Делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.
С присъда № 109/05.12.2014 год. по нохд № 982/2014 год. на Окръжен съд гр.Варна, подсъдимият И. П. Т. е признат за невиновен в това, че:
През периода 04.01.2006г. – 09.08.2006г. в гр.В., действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ [фирма] – гр.В., с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на [фирма] – гр.В. в особено големи размери – общо ДДС в размер на 113 229 лв. /сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева/ водил счетоводна отчетност и използвал счетоводни документи с невярно съдържание- 20 бр. фактури, всички с посочен доставчик /фирма/ – престъпление по чл. 257, ал.1 /отм./ вр. чл. 256 /отм./ вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
През периода 04.01.2006г. – 09.08.2006 г. в гр.В. действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ [фирма]- гр.В., е избегнал плащане на данъчни задължения- ДДС, в особено големи размери- общо 113 229 лв. /сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева/, които се изискват по ЗДДС – чл.58 от ЗДДС /ДВ бр. 153/23.12.1998 г./, като при условията на посредствено извършителство със: З. Р. Б., М. И. В. /Р./, Н. А. Ш., Г. С. П. и Д. О. П., потвърдил неистина в подадени пред Митница В. 34 броя митнически декларации за внос /ЕАД/, които се изискат по силата чл.68 от Закона за митниците- престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./ вр. чл. 255, ал. 1 /отм./ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въззивното производство по внохд № 130/2015 год. на Апелативен съд гр.Варна е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, по което с решение № 133/08.07.2015 год. присъдата е изцяло потвърдена.
1. По оплакванията за наличие на касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване при непълна проверка, оценка и анализ на събраните по делото доказателствени източници, с което е допуснал нарушение на принципните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Мотивите на атакуваното решение са изградени при нееднозначно, вътрешно противоречиво тълкуване на съдържанието на доказателствата и доказателствените средства.
Видно от мотивите на Апелативен съд Варна, съдът е кредитирал с доверие показанията на свид. К. /посредник между [фирма]- купувач и /фирма/- продавач/ и свид. С. Т. /съпруга на подсъдимия/ заедно с обясненията на подсъдимия И. Т..
Основателни са оплакванията в протеста, че показанията на свид. К. са противоречиви както помежду си, така и с останалите събрани писмени и гласни доказателства. Това е видно от извършения разпит от съдебно заседание, проведено на 05.12.2014г. по нохд № 982/2014 г. /л. 158/ по описа на Окръжен съд Варна, в който свид. К. твърди, че е имало практика между /фирма/ и [фирма] за авансово плащане на сделката; че размерът на уговореното авансово плащане е бил различен – между 10 % и 20 %, което било практика; че към него не са постъпвали запитвания за неплатени суми по фактури. Показанията на свид. К. във връзка с обстоятелството имало ли е доплащане по процесните фактури е от кръга факти и обстоятелства, подлежащи на задължително установяване. Депозираните от свидетеля показания не са съпоставени с данните от разпита на свид. С. Т. и обясненията на подсъдимия И. Т., които им противоречат. В съдебно заседание от 23.10.2014 г., подсъдимият Т. категорично отрича да има неразплатени задължения и имейли в този смисъл с фирмата продавач. Подсъдимият и съпругата му твърдят, че се извършва цялостно плащане по сделката, след което се издава суифт, който гарантира плащането на цената и едва тогава се получава стоката. Настоящият състав намира, че показанията на свид. К., свид. С. Т. и обясненията на подсъдимия е следвало да бъдат подложени на внимателна и прецизна оценъчна дейност от съда, като се анализират помежду им и се съпоставят с останалите доказателства по делото, отчитайки обясненията на подсъдимия като доказателствено средство, но и като важно средство за защита. При установено съществено противоречие в обясненията на подсъдимия и показанията на свид. К. и свид. С. Т. по едни и същи факти, първоинстанционният съд не е взел всички мерки за да осигури разкриване на обективната истина. Съдът би могъл да използва други предвидени в НПК способи за събиране на доказателства и проверка на вече събраните такива. При това положение съдилищата не са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване в процеса и по този начин са допуснали съществено процесуално нарушение, което е отстранимо.
В тази връзка следва да се отбележи, че ВКС макар и да не е оправомощен да подменя вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, е компетентен да проверява дали са спазени процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране.
Въпреки, че в протеста не се сочат други оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, настоящата инстанция намира, че съдилищата по фактите са допуснали и други нарушения на процесуалния закон, които макар и да не са от категорията на абсолютните, тяхното наличие е довело до нарушаване на основни принципи на наказателния процес- централно място на съдебното производство /чл.7 от НПК/; състезателност и равни права на страните /чл.12 от НПК/; разкриване на обективната истина /чл.13 от НПК/; право на защита /чл.15 от НПК/ и непосредственост /чл.18 от НПК/.
На първо място, производството пред Окръжен съд Варна се е развило по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от съдебно заседание на 23.10.2014 г., Окръжен съд Варна е одобрил изразеното от подсъдимия И. Т. и защитника му адв. Ю. Г. съгласие за приобщаване към материалите по делото показанията на 34 – ма свидетели, в т.ч. и свид. К. Т., без да се извършва техен непосредствен разпит в хода на съдебното следствие, като при постановяване на присъдата непосредствено да бъде ползвано съдържанието на съответните протоколи. В това определение обаче липсва постигнато съгласие за използване на експертни заключения от досъдебното производство. Въпреки това, при проверка и оценка на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е ценил и заключенията на експертизите от досъдебното производство макар че в действителност за тях не е постигнато съгласие. Допуснатото нарушение не е отстранено от въззивния съд. Касационната инстанция намира, че съдилищата по фактите са нарушили правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. При разглеждане на делото по реда на тази диференцираната процедура е дадена възможност за пряко използване на доказателствата събрани в досъдебното производство като по този начин се избегне извършването на съдебни следствени действия, насочени към изясняване на обстоятелства, за които страните не застъпват различни тези и на практика не спорят по тях. Постигането на съгласие обаче е предвидено кумулативно за свидетелски показания и експертни заключение от досъдебното производство. Непосочването на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи препятства тяхното приобщаване, а от тук и възможността същите да се ползват при постановяване на съдебния акт. Допуснатото отклонение от процесуалните правилата за разглеждане на производството по реда на Глава 27 от НПК е довело до постановяване на незаконосъобразен краен съдебен акт. Това обуславя необходимостта да се отмени решението на Варненския апелативен съд и делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав на съда при съблюдаване на правилно и законосъобразно провеждане на съдебното производство.
На второ място, процесуална предпоставка за одобряване на съгласието на страните по чл. 371, т. 1 от НПК е съответните действия по разследването да са извършени по реда и условията на НПК – да са осъществени в рамките на досъдебната фаза при съобразяване на чл. 234, ал. 7 от НПК, протоколите за разпитите да имат съответните реквизити, да са спазени специалните правила за разпити на свидетели, експертизите да са назначени със съответно постановление, да са спазени изискванията за форма и съдържание на заключението на вещото лице и др..
От протокол от 23.10.2014г. в публично заседание на Окръжен съд Варна /л. 77, нохд № 982/2014 г./ се установява, че съдът е разяснил разпоредбата на чл. 119 от НПК на свид. К. Т. и свид. С. Т.. Свид. К. Т. е декларирала, че е дъщеря на подсъдимия И. Т. и се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства. Възможно е, както се наблюдава и в настоящия случай, свидетелят веднъж да е депозирал показания, но при последващ разпит да се възползва от правото си да откаже да свидетелства. В тази хипотеза всички предходно дадените показания от него не могат да се включат в доказателствената съвкупност по делото. Това е така, защото законодателят е приел, че не е в обществен интерес и противоречи на морала най – близките на обвиняемия/ подсъдимия да бъдат задължени да свидетелстват. Въпреки задължителното приложение на разпоредбата на чл. 119 от НПК, първоинстанционният съд е приобщил показанията на свид. К. Т. към доказателствената съвкупност и ги е използвал при постановяване на крайния си акт. Нещо повече, съдът е пропуснал да разясни на свид. К. Т. и св. С. Т. възможността им предвидена в чл. 121, ал. 1 от НПК. Поради обстоятелството, че свид. К. Т. е дъщеря на подсъдимия, а свид. С. Т. е негова съпруга, същите не са длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление подсъдимия Т.. Правните норми на чл. 119 и чл. 121 от НПК са самостоятелни и независими една от друга. Свидетелите от тази категория имат право на индивидуална преценка дали да се възползват от правото си на отказ от свидетелстване въобще или само частично да не отговарят на определени въпроси, на което право кореспондира задължението на органа извършващ разпита да разясни тази възможност. Констатираните пропуски на първоинстанцинния съд са ограничили правата на свид. К. Т. и С. Т. и представляват съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай, отправянето на изрично предупреждение за правата им по чл. 119 и чл. 121 от НПК е било процесуална предпоставка за пристъпване към разпита на посочените две свидетелки в съдебната фаза.
На трето място, в хода на съдебното следствие по нохд № 982/2014 г. по описа на Окръжен съд Варна е прочетено и приобщено заключението на СТЕ № 555, изготвено от вещото лице Ф. Ф. /стр. 89 и сл., том 1, папка 1 ДП/. Според вещото лице подписите в графи /фирма/ в оригиналите на фактурите, посочени пунктуално в експертизата, не са положени от Ги Р., Ф. Ф. Б., С. М. Р.- К.. Вещото лице заключава, че не може да се отговори в положителна или отрицателна посока подписът по фактура, посочена в т. 16 дали е положен от З. Б., Г. П., Д. П. и И. Т., тъй като липсват съвпадащи по структура части.
В същото съдебно заседание е прочетено и приобщено заключението на СТЕ № 422, изготвено от вещото лице М. В. /стр. 220 и сл., том 1, папка 3 ДП/. Експертът категорично посочва, че подписите в графи /фирма/ в оригиналите на фактурите, посочени пунктуално в експертизата, не са положени от К. Б. М. Б., Ги Р., Ф. Ф. Б., както и от З. Б., Г. П., Д. П. и И. Т..
От тук следва, че са налице противоречиви експертни мнения дадени по горните две експертизи относно изпълнени ли са подписите по процесните фактури от подсъдимия и съставителите на ЕАД. Въпреки това, съдът е кредитирал заключението на СТЕ № 422, което е и в полза на подсъдимия, без да излага мотиви за това.
На внимателна оценка следва да се подложи заключението на допълнителната ССчЕ, изготвена от вещите лица П. П. и Г. Г. в хода на второто разглеждане на делото пред първата инстанция /стр. 100 и сл. от нохд № 982/2014г ./, което е приобщено към доказателствената съвкупност и не е оспорено от страните. В констативно – съобразителната част на експертизата е даден отговор на поставените от ръководно – решаващия орган въпроси, отговорите на които установяват от кого е извършено доплащане на разликата до по – високата цента от тази декларирана от [фирма] по всяка една от фактурите; датата и основанието за плащане; липсата на несъответствие между размера на разликите по фактурите и доплатената сума по 12 фактури. В разпита в хода на съдебното заседание пред Варненския окръжен съд и под предупреждение за наказателната им отговорност по чл. 291 от НК, вещите лица категорично заявяват, че има доплащане по фактури и, че електронната поща между /фирма/ и [фирма] касае [фирма].
На следващо място, при постановяване на решение № 133/08.07.2015 год. по внохд № 130/ 2015год., въззивният съд неоснователно е изключил от доказателствената съвкупност свидетелските показания на К. Б., Ги Р., Ф. Б. и М. Р. – К., депозирани в хода на досъдебното производство по реда на следствена поръка от страна на българските власти до тези на Конфедерация Швейцария. Игнориране на събраните доказателства препятства изясняването на действителните отношения по инкриминираните сделки между българската и швейцарската фирма.
Касационната инстанция не споделя като правилен извода на Апелативен съд Варна, че приобщаването на показанията на свидетелите от съдебната поръчка подлежат на изключване от доказателствената маса заради това, че тези свидетели не били включени в приложението към обвинителния акт, нито са участвали в това качество в хода на съдебното следствие. Според теорията и съдебната практика, преценка на представителя на държавното обвинение е кои лица ще бъдат включени в списъка за призоваване за съдебното заседание. Непосочването им в приложението към обвинителния акт не е довело до ограничаване правата на страните в процеса още повече на обвиняемото лице. Приложението към обвинителния акт е необходимо за подготовката на съдебното заседание. В него не се съдържа съществена информация, необходима за правилното упражняване на процесуалните права на подсъдимия и на другите страни в процеса. Въпреки, че прокурорът не ги е включил в списъка за призоваване и въпреки, че страните в хода на съдебното следствие не са направили искане да се разпитат като свидетели, въззивният съд по силата на служебното начало е бил длъжен да приобщи като писмени доказателства показанията на К. Б., Ги Р., Ф. Б. и М. Р. – К.. Данните в показанията на тази категория свидетели са от изключително значение за установяване изпълнителното деяние на повдигнатите обвинения. Въззивният съд е длъжен да събира доказателства по направените от страните искания, както и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдебното производство заема централно място в наказателния процес и доказателствената дейност на съда не може да се ограничи до посочената от обвинението. Съдът е длъжен да разкрие обективната истина с всички допуснати относими доказателствени средства.
С оглед на горното, въззивният съд е нарушил правната норма на чл. 107, ал. 3 от НПК, в която е вменено задължението му да събира и проверява както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават подсъдимия или смекчават отговорността му. Неприобщаването на тези писмени доказателства препятства възможността делото да бъде изяснено обективно, всестранно и пълно и сочи на едностранчиво и избирателно кредитиране на доказателства в подкрепа на защитата доказателствата. Нарушаване на принципа на служебното начало е ограничило правата на страните в процеса. От една страна е бламирана възможността прокуратурата да поддържа повдигнатите обвинения за укриване на реализиран от подсъдимия Т. облагаем доход и получаване от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери. От друга страна е нарушено правото на защита на подсъдимия Т., тъй като му е отнета възможността с всички позволени средства предвидени в НПК да оборва обвинението като направи възражения срещу данните съдържащи се в показанията на служителите на швейцарската фирма.
2. По оплакванията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Отразените допуснати процесуални нарушения не дават възможност на настоящата инстанция да се произнесе по правилното приложение на материалния закон, но предвид съдържащите се в касационния протест съображения за осъществените инкриминирани престъпни деяния е необходимо да се обърне внимание на следното:
В настоящия случай въззивният съд безспорно е приел, че между /фирма/ и [фирма] са били реално осъществени доставки на кафе по инкриминираните фактури; налице са реални търговски правоотношения между двама обективно съществуващи търговци по смисъла на ТЗ; посредник по осъществяване на сделката е [фирма], чрез св. К.; безспорно е, че представените пред митническите власти в Р. България фактури са неистински, тъй като не са подписани от лицата сочени за техен автор; налице е пълно плащане по договорените доставки на кафе; /фирма/ е получавало доплащания по 15 от инкриминираните фактури, като между /фирма/ и св. К. е разменена електронна кореспонденция по повод на тези доплащания.
В протеста представителят на държавното обвинение акцентира върху това, че реалната цена по сделката с кафе между [фирма], собственост на подсъдимия Т. и швейцарската фирма /наименование/ е декларираната пред Митница гр.Варна плюс стойностите посочени в доплащанията.
За да се установи по делото имало ли е авансово плащане между дружествата и коя е реалната цена по доставките е необходимо изключително внимателно да се прецени какви плащания са извършени от страна на подсъдимия Т., фактически осъществявани по банков път от съпругата му- свид. С. Т., а понякога и от дъщеря му- свид. К. Т., към швейцарската фирма /наименование/. На същата оценка и взаимовръзка следва да се извърши съпоставка между плащанията по фатурите, отразени в счетоводството на /фирма/ и тези, съдържащи се в платежните документи, получени по линията на международния обмен. На задълбочен анализ следва да бъде подложено и съдържанието на електронната кореспонденцията между [фирма] и фирмата продавач. Тези правоотношения между /фирма/, [фирма] и [фирма] трябва да бъдат изяснени по доказателствен път като се изчерпят всички допустими процесуални възможности по реда на НПК. Едва тогава съдът, ръководейки се от закона и от вътрешното си убеждение би могъл да формира крайния си извод относно повдигнатите обвинения, като прецени налице ли е частична симулативна сделка, при която привидна е само една от уговорките между страните, в т.ч. осчетоводява ли се нещо по – малко от извършеното, като се имитира дейност, която е по – ограничена от действителната.
Извън рамките на настоящата проверка, но в изпълнение на конституционното правомощие на ВКС по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища е необходимо при новото разглеждане на делото да се обърне внимание на задължителната практика на Пленума на ВС, съдържаща се в Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г.. Според Пленума на ВС, истински документ ще е налице, когато изразеното писмено изявление е на действителния автор на документа. За неистинността на документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. Без значение е обстоятелството, че логото в оригиналните фактури посочени в експертизата в т. 1 – 16, с изключение на фактури в т. 2, 4 и 5, не е идентично с логото на предоставените от страна на /фирма/ копия на фактури. Ирелевантно е и невярно отразената в процесните фактури цена представляваща част от съдържанието на неистинския документ. От значение в случая не е цената на фактурата, а действителния автор на документа с правно значение. Различието между неистински документ и такъв с невярно съдържание (лъжливото документиране) се заключава в това, че неистинността при първите се отнася до неавтентичността на автора на документа, а вторият документ е истински по произход, но съдържа неверни обстоятелства или изявления.
Горните констатации дават основание за извод на допуснати от страна на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на материалния закон и са отстраними при ново разглеждане на делото.
При тези изводи е налице основание за касационна отмяна на въззивното решение, поради което и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. чл. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 133/08.07.2015 год. постановено по внохд № 130/2015 год. на Апелативен съд Варна.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Варна за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: