Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр.София , 05 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Мадлена Велинова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 296/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл.354 ал.5 изр.2 във вр.с чл.353 ал.5 /втората хипотеза/ от НПК и е образувано по жалби от подсъдимите К. А. М. и Т. Б. А.,чрез защитника им адв.С. Г. и от подсъдимия Г. Т. Г., чрез защитниците си адв.Ф. и адв.Д. срещу присъда №45 от 14.11.2013 г., постановена по внохд №687/2013 г. по описа на САС, НК,1 състав.
Производството пред ВКС протича по правилата както на касационното, така и на въззивното производство, поради законодателно предвиденото в чл.353 ал.5 изр.2 от НПК изключение от общия принцип- че пред касационната инстанция не се провежда съдебно следствие.
В касационната жалба на подсъдимите К. М. и Т. А. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 -3 от НПК, като се твърди ,че съдът неправилно е интерпретирал събрания доказателствен обем и в резултат на това е направил незаконосъобрани изводи по фактите и правото; че не са обсъдени всички възражения , направени от защитата; че в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения; че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда, като подсъдимите бъдат оправдани по инкриминираното им обвинение по чл.199 от НК, а гражданският иск отхвърлен,или алтернативно- да бъде изменена присъдата, като бъдат намалени размерите на наложените наказания лишаване от свобода ,при условията на чл.55 от НК и съответно намален размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.
В представените допълнителни писмени съображения към касационната жалба на подсъдимите М. и А., изготвени от адв.Г., се сочи ,че цялостния анализ на доказателствата по делото обосновава извод за недоказаност на авторството на деянието.Направен е собствен анализ на част от доказателствените източници, като са отразени онези факти ,които според защитата са категорично установени, а така също са посочени и факти , които са били възприети от апелативния съд като несъмнено доказани ,но по отношение на които защитата приема ,че доказателствата не са еднопосочни.В тази насока се твърди ,че по делото не е установено по какъв начин процесната вечер е бил облечен подсъдимия Г.; че възприетите от св.А. три лица, облечени с униформи са били на възраст около 25 години, а подсъдимият Г. към този момент е бил на 17 години; че в показанията на полицейските служители се съдържат данни за инцидента, за които данни те твърдят ,че са им били съобщени от св.А.,а последният отрича да им е предоставял такава информация,още повече ,че безспорно е установено ,че последният обективно не е могъл да наблюдава от прозореца на спалнята си случващото се на улицата; че св.Х. е видял три-четири лица с униформи да бутат едно друго лице, без да може да ги разпознае, като в тази насока не следва да се забравя ,че освен подсъдимите М. и А. и св.К. е бил облечен с униформа същата вечер. Акцентира се на това,че по делото няма нито преки ,нито косвени доказателства в необходимия обем,въз основа на които да се установи по несъмнен начин кои лица от работещите в заведението са участвали в посегателството над пострадалия, възприето от Х. /доколкото в заведението са работили четири лица ,облечени с униформа/, както и дали това са лицата ,които са нанесли процесните удари, от които е настъпила смъртта му. Заявява се ,че по делото няма данни кое лице е нанесло фаталния удар, от който пострадалият е бил изваден от равновесие, паднал и ударил главата си в тилната й област.По-нататък са развити съображения относно това ,че не са налице доказателства, установяващи целта на употребената по отношение на пострадалия сила, както и ,че не е установено от пострадалия да е отнет предмета на престъплението-яке.Посочени са и съществуващи според защитата противоречия между диспозитива на присъдата и мотивите.
В жалбата на подсъдимия Г. Т. Г. са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК-нарушение на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се, че въззивната инстанция е постановила осъдителна присъда в нарушение на разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК; че съдебният акт почива на предположения ,което е недопустимо. Възразява се и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане от същия съд ,друг съдебен състав.
В допълнителното писмено изложение към касационната жалба на подсъдимия Г. са изложени твърдения за едностранчиво и превратно обсъждане от страна на въззивния съд на събраните гласни и писмени доказателства и за неправилност на извода му ,че Г. Г. е автор на инкриминираното по делото престъпление.Посочва се ,че САС не е дал отговор на въпросите в какво се изразило конкретното поведение на всеки един от подсъдимите на мястото, където е намерен пострадалият, кой е нанесъл удара ,извадил от равновесие Б. и причинил падането му на терена,в какво са се изразили действията и от кого са били осъществени те във връзка с отнемане предмета на престъплението-якето на пострадалия и имало ли е въобще отнемане на тази вещ. Застъпва се становището, че превратно са били обсъдени показанията на св.Х., което от своя страна е довело до противоречие в мотивите на съда относно броя на нападателите-трима или четирима; набелязва се превратност и при анализа на показанията на свидетелите Е. и П. А.. Излагат се съображения и за невъзможност да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К., С., К., М., П. и В. в частта относно авторството на деянието, доколкото те излагат информация, за която твърдят, че им е съобщена от св.А., а последният отрича да е очевидец на нанесения на пострадалия побой ,а и обективно не е имал възможност да го наблюдава, което е било установено при проведения пред първата инстанция следствен експеримент.Изложени са доводи аналогични на тези,отразени в допълнението към касационната жалба на другите двама подсъдими по отношение наличието на противоречие между диспозитива и мотивите на въззивния съдебен акт.
В хода по същество на делото пред ВКС представителят на ВКП счита, че касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение,тъй като въззивната инстанция правилно е изяснила фактическата обстановка по делото,а направените въз основа на нея правни изводи са законосъобразни. Намира ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения ,които да са довели до ограничаване правата на подсъдимите, че въззивният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите К., П., Х., А. и А. ,както и на полицейските служители в частта относно факти,възприети от тях при откриване на тялото на пострадалия и относно разпита на различни лица през процесната нощ.Застъпва становище за правилност на извода на решаващия съд,че макар и да не са налице преки доказателства, наличните косвени, анализирани в тяхната съвкупност водят до единствено възможния извод,че именно подсъдимите са автори на инкриминираното деяние. Относно размера на наложените наказания,счита ,че те не са явно несправедливи. За справедлив намира и размера на уважената гражданска претенция.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител К. Б.-адв.С. счита жалбите на подсъдимите за неоснователни и като такива моли да бъдат оставени без уважение.Споделя становището на представителя на прокуратурата за това, че въззивната присъда е законосъобразна,правилна,като фактическата обстановка,възприета по делото съответства на събраните доказателства. Посочва, че апелативният съд е обсъдил всички свидетелски показания, от които по категоричен начин се установява развоя на събитията от процесната вечер- че тримата подсъдими като сервитьори в заведението са били облечени в униформа,че именно те са проследили пострадалия Б. след излизането му от ресторанта с цел да уредят по какъвто и да е начин неплатената от него сметка, като са отнели якето му / впоследствие предадено доброволно от подсъдимия М. на разследващите органи/ и са му причинили тежка телесна повреда ,от която е настъпила смъртта. Застъпва становището, че приетата от настоящият касационен състав седморна съдебно-медицинска експертиза с нищо не е променила приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.Съобразно експертното заключение ,най –вероятният механизъм на причиняването на травмата в тилната област на главата на пострадалия е нанасянето на удар в лицето му ,в резултата на който тялото е изведено от равновесие, с последващо падане на терена , удряне на главата в него, при което се е получило тежкото черепно мозъчно увреждане,довело до смъртта.Пледира за това ,че по делото не е установено категорично пострадалият да е бил в състояние на алкохолно опиване ,тъй като намиращият се по делото фиш не е от датата на инцидента,поради което не може да се приеме ,че той е паднал в резултат на загуба на равновесие следствие на употребата на алкохол.Моли да бъде оставена в сила атакуваната въззивна присъда.
Защитникът на подсъдимите К. М. и Т. А.-адв.Г. моли да бъде уважена жалбата им по изложените съображения, отразени в представеното допълнително писмено изложение. Според защитника приетата от ВКС комплексна съдебно-медицинска експертиза подкрепя становището им, че не може да се установи механизмът на причиняване на травмата, довела до смъртта на пострадалия. Заявява, че липсват доказателства за това, че Б. е бил бит от подсъдимите , доколкото тялото му е намерено на място, различно от това ,за което е свидетелствал св.Х.. Моли съда да обърне внимание на факта,че на мястото ,където е намерен пострадалият е имало 10-15 човека, които не са установени , поради което не е изяснено дали някой от тях не му е нанесъл побой .В заключение моли да бъде отменена присъдата на САС и подсъдимите да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимия Г. Г.-адв.Ф. поддържа касационната жалба ,ведно с изложените към нея допълнителни съображения.Счита,че недостатъчно обосновано и обективно са обсъдени от въззивната инстанция събраните по делото гласни и писмени доказателства,в резултат на което са направени неправилни правни изводи.Намира ,че редица обстоятелства са останали неизяснени ,а именно кой от подсъдимите е нанесъл побой на пострадалия и кой е отнел коженото му яке и къде е то,тъй като без наличието на отнетата вещ и включването й като веществено доказателства,не може да се направи извод за отнемане на вещта и вината на подсъдимите.Акцентира на противоречие в мотивите на въззивния съд досежно броя на нападателите,както и на противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите й относно това кои двама подсъдими са осъдени на петнадесет години лишаване от свобода, като подчертава ,че е налице и неяснота по отношение режима на изтърпяване на наказанията.
Защитникът на подсъдимия Г.-адв.Д. поддържа изцяло касационната жалба,като счита ,че авторството не е установено ,нито пък предмета на престъплението.Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде потвърдена присъдата на Врачански окръжен съд.
Подсъдимите К. М.,Т. А. и Г. Г., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не вземат становище по жалбите си.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
Настоящето касационно производство е трето по ред и се подчинява на специалните правила по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК.
С присъда №1 от 31.01.2011 г.,постановена по нохд №198/2010 г. , Врачански окръжен съд е признал подсъдимите К. А. М., Т. Б. А. и Г. Т. Г. за невиновни в това, че на 10.07.2008 г., около 23,15 часа в [населено място], [улица]пред №10 в съучастие като съизвършители, а подсъдимия Г. Г. и като непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си да са отнели чужда движима вещ –мъжко яке от естествена кожа на стойност 108 лв. от владението на Г. И. Б. с намерение противозаконно да го присвоят, употребявайки за това сила и нанасяйки удари, от които пострадалият получил закрита черепно-мозъчна травма с масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по цялата повърхност на главния и малкия мозък, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, от което е последвала смъртта му на 13.07.2008 г.,поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по обвинението им по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК,а за Г. и чл.63 ал.2 т.1 от НК.
По протест на ОП-Враца и жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Б., пред САС, НК, 7 състав е било образувано внохд 401/2011 г., приключило с решение №227 от 19.12.2011 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда .
Касационното производство по н.д.№553/2012 г. на ВКС, трето н.о. е образувано по жалба ,депозирана от частния обвинител и граждански ищец К. Б..С решение от 24.04.2012 г.,касационният съд е отменил въззивното решение на САС,постановено по внохд №401/2011 г.и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд от друг съдебен състав.В отменителното си решение,ВКС е посочил ,че при новото разглеждане на делото,с цел пълното изясняване механизма на получаване на съставомерното увреждане е необходимо решаващият съд да прецени дали „да не се възползва от експертните познания на повече експерти от различни специалности на медицината,” на които да бъде представена и цялата медицинска документация за пострадалия.
След връщане на делото от ВКС,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд 406/12 г. ,по което е било постановено решение №357 от 14.01.2013 г.,с което отново е потвърдена първоинстанционната присъда по нохд 198/10 г. на ВрОС.
С решение от 04.07.2013 г., постановено по н.д. 487/2013 г., ВКС, първо н.о. е отменил въззивно решение №357/2013 г. по внохд 406/12 г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.
При третото по ред въззивно разглеждане на делото-внохд 687/2013 г., САС, НК, 1 състав след провеждане на въззивно съдебно следствие е постановил нова присъда №45 от 14.11.2013 г. ,с която е отменил изцяло присъда от 31.01.2011 г. по нохд 198/2010 г. на Врачански окръжен съд и вместо това е признал подсъдимите К. М.,Т. А. и Г. Г. за виновни в извършването на престъпление по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК ,а за подсъдимия Г. Г. и във вр.с чл.63 ал.2 т.1 от НК и им е наложил наказания , както следва: на подсъдимите М. и А.-по петнадесет години лишаване от свобода което да се изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор,а на подсъдимия Г.-пет години лишаване от свобода,при първоначален общ режим ,в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец К. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски .
Именно тази присъда е предмет на настоящата касационна проверка която е трета по ред и съгласно чл.354 ал.5 изр.2 от НПК ВКС не може да върне делото за ново разглеждане, а следва да го реши по същество. Доколкото в тази хипотеза касационният съд има правомощията и на въззивна инстанция, настоящият съдебен състав счете ,че за пълното и обективно изясняване на делото от фактическа страна е необходимо да проведе съдебно следствие пред касационния съд, в хода на което назначи и изслуша повторна седморна комплексна съдебно –медицинска експертиза ,в чиито състав включи специалисти от различни области на медицината и чието заключение ще бъде предмет на обсъждане в решението по-долу.
Основното възражение на подсъдимите и тяхната защита от началото на съдебната фаза на процеса до последната пледоария по настоящето касационно производство е свързано с оспорване авторството на деянието.
При проверката на делото се установява ,че последният състав на въззивния съд , в мотивите към новата си присъда е изложил убедителни аргументи за наличието на система от косвени доказателства, от които по несъмнен начин се установява авторството на деянието в лицето на тримата подсъдими-М. ,А. и Г..
Впрочем, извършвайки прецизен и подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, обсъждайки ги както поотделно ,така и в тяхната логическа връзка и съвкупност и преценявайки тяхното действително съдържание, съставът на апелативния съд е извел фактическа обстановка, която в голямата си част се споделя от настоящият съд. По реда и със средствата, предвидени в Кодекса са били взети мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на САС по отношение преобладаващата част от фактите, не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. За разлика от типичното касационно производство, в което ВКС не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти, то в производството по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК, касационният съд може да ревизира приеманата до момента от съдилищата фактология, предвид правомощията му и на въззивна инстанция. Изхождайки от тази принципна позиция, настоящият касационен състав изразява съгласие със следните възприети от САС факти : че на инкриминираната по делото дата 10.07.2008 г. подсъдимите К. М. и Т. А. били на работа като сервитьори, а подсъдимия Г. Г.-като стажант сервитьор в ресторант „име” в [населено място], собственост на св.А. М. –баща на подсъдимия К. М. и били облечени в работно облекло, включващо червени ризи; че процесната вечер пострадалия Г. Б. /страдащ от психично заболяване-органично налудно шизофреноподобно разстройство с алкохолна злоупотреба/ посетил ресторанта, където вечерял и употребил алкохол , като бил обслужван от св.К.-също сервитьор в заведението; че поради възникнали съмнения у св.К. за невъзможността Г. Б. да плати сметката си, св.А. М. провел разговор с клиента, от който станало ясно ,че Б. чака свои познати да се присъединят към него, както и ,че ако не успее да плати сметката, ще остави като залог якето си; че около 23 часа пострадалият Б. напуснал заведението без да плати сметката, а след него тръгнали тримата подсъдими ,като в края на парк ДНА и началото на [улица]последвало сбутване между подсъдимите и пострадалия, което било наблюдавано от св.Х.-барман в намиращото се в близост до ресторант „име” бистро „име”; че пострадалият успял да се отскубне и побягнал по [улица], последван и застигнат пред № на същата улица от подсъдимите, които му нанесли няколко удара в областта на лицето, като в резултат на един от тези удари Б. бил изваден от равновесие, паднал назад, ударил главата си в терена и изпаднал в безсъзнание; че шума от тичане откъм парка на ДНА и нанасяне на удари бил чут от живеещата на [улица] св.Е.А.; че съпругът й св.А. се обадил в полицията ,след което излязъл навън , където забелязал пострадалия Б. ,а около него скупчили се множество хора; че на отправения към събралото се множеството въпрос „защо са били момчето”, хората му отговорили ,че не са те, а барманите;че св.А. погледнал в посоката ,в която сочели хората и възприел трима млади мъже ,облечени в червено, които се отдалечавали в посока ДНА; че на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители –св.Б. Б. и К. К., които запазили местопроизшествието,след което пристигнали два екипа на РПУ-гр.Враца,състоящи се от свидетелите К., С., П., М., К. и В.; че свидетелите К. и В. се насочили към ресторант „име”,където К. провел разговор със свидетеля К.; че в заведението било открито якето на пострадалия, което в последствие с протокол за доброволно предаване било предадено на разследващите органи от К. М. ; че пострадалият бил заведен в болнично заведение в кома,като въпреки оказаната медицинска помощ, той починал на 13.07.2008 г.
Изложените от въззивния съд фактически обстоятелства, с които настоящият касационен състав не се съгласява са две: 1.че пред №8 на [улица],подсъдимите са удряли пострадалия не само в лицето,но и в областта на торса и раменете и 2. че са му взели якето ,докато са го били.
За да приеме,че тримата подсъдими са нанесли побой над пострадалия, като в резултат на един от нанесените му удари той е бил изведен от равновесие и паднал назад ,при което си е ударил главата в терена, следствие на което е получил тежката черепно мозъчна травма, довела до смъртта му ,касационната инстанция извърши и собствен анализ на доказателствените източници и прие,че в конкретния случай действително е налице система от косвени доказателства,обосноваващи авторството,така както е приел последния състав на САС.
В принципен план не съществува пречка косвените доказателства да могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда.В тези случай ,съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените средства – източници на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се обсъди във връзка с всички останали ,за да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основания факт, могат ли да се направят изводи досежно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде единствено възможен. Преценявайки косвените доказателства по свое вътрешно убеждение, съдът трябва да се ръководи не от броя им,а от това съставляват ли те в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт, намират ли се в хармония и водят ли до изводи,които са единствено възможни.
В настоящия случай,касационната инстанция споделя изцяло извода на решаващия съд за наличието на система от косвени доказателства, неразривно свързани помежду си и взаимно обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод относно авторството на деянието.Вярно е , че само едно косвено доказателство не би било достатъчно за постановяването на осъдителна присъда,както е и вярно ,че наличието на няколко косвени доказателства, несвързани помежду си ,също не могат да доведат до подобен извод,но тогава когато е налице система от косвени доказателства, каквато съществува по настоящето дело и която води до един единствен извод ,свързан с авторството на деянието, тя не само не следва да бъде пренебрегвана,а точно обратното ,следва да бъде поставена в основата на извод за осъждането на лицата.Противното би означавало, съдът да пренебрегне задължението си за преценка на свързаността на отделните косвени доказателства в една обща и непрекъсната доказателствена верига, което е недопустимо и в противоречие със задълженията на съда по чл.14 от НПК.
След като касационния съд подчерта принципното си, почиващо на правната доктрина и съдебна практика разбиране досежно косвените доказателства и кога те могат да доведат до постановяване на осъдителна присъда, намира за необходимо да посочи и кои са онези косвени доказателства,чиято съвкупна преценка обуславя извод, че именно тримата подсъдими М.,А. и Г. са автори на деянието ,за което настоящият съд счита,че следва да отговарят.
На първо място,в процесната вечер двама от подсъдимите- М. и А. са работели като сервитьори, а подсъдимият Г. като стажант-сервитьор в ресторант „име” и във връзка с това са били облечени с униформено облекло- черни панталони и червени ризи,факт безспорно установен от показанията на свидетелите К., М., П. и К.. От информацията ,предоставена от св.К. /също сервитьор в заведението/ в хода на проведената между него и св.К. очна ставка се установява, че подсъдимите М., А. и Г. са отсъствали едновременно от заведението за определен период от време процесната вечер ,след което са се завърнали в него.Правилно са били кредитирани от въззивния съд посочените по-горе показания на свидетеля, за разлика от тези от досъдебното производство и това е така , поради напълно логичното обяснение ,с което К. е изяснил причината за констатираното от съда противоречие.
На следващо място е необходимо да се отбележи ,че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.К. в частта ,в която е заявил ,че св.К. му е съобщил,че тримата подсъдими са се саморазправяли с пострадалия и са му взели якето като залог за това ,че ще възстанови сумата по сметката.Доколкото св.К. отрича този факт, заявявайки ,че не е разбрал причината, поради която подсъдимите са отсъствали за определен период от време от заведението, е недопустима замяната на първични доказателства /каквито са данните, съдържащи се в показанията на К./ с производни – данните в показанията на св.К.. Във връзка с обсъжданото несъответствие между показанията на тези двама свидетели, е била проведена очна ставка, при която е било изяснено коментираното противоречието и се е установило, че св.К. макар и да не е разбрал къде са ходили тримата му колеги и за колко време са отсъствали от заведението, то процесната вечер едновременно и за определен период те не са се намирали в ресторанта ,след което са се завърнали. Разбира се този факт сам по себе си не би могъл да доведе до конкретни изводи, свързани с авторството, но преценен на базата и на останалите доказателствени факти, има своето сериозно значение. А тези други доказателствени факти са изводими от показанията на свидетелите Х. ,А. и А.. От показанията на св.Х., дадени на досъдебното производство , надлежно приобщени от първостепенния съд и потвърдени от свидетеля след прочитането им, се установява, че процесната вечер след 22.00 часа Х. е възприел в началото на улицата ,която води към църквата двама или трима от сервитьорите на ресторант „име”, които е разпознал по червените ризи, да блъскат с ръце по тялото един мъж, за който в последствие е разбрал,че е пострадалият. В тази връзка следва да се посочи ,че направената от стана на защитата интерпретация на показанията на св.Х. касателно броя на възприетите от него лица е некоректна, тъй като свидетелят е уточнил пред ОС-Враца,че когато е говорил за четири лица е имал предвид и този, когото сервитьорите са бутали. По-нататък във веригата от косвени доказателства от съществено значение е информацията, предоставена от св.Е. А., която независимо ,че не е наблюдавала случващото се пред кооперацията ,в която тя и св.А. живеят /същата не е разполагала и с обективна възможност за това/, е чул отдалече караница, бягащи стъпки пред прозореца на спалнята й, след което глухи удари.Свидетелствала е и за това, че съпругът й се събудил и излязъл веднага навън, където видял лежащия на тротоара пострадал. Съдът кредитира показанията на Е. А., не само поради тяхната логичност и последователност,а и защото изхождат от свидетел абсолютно незаинтересован от изхода на делото.Добросъвестността на заявеното от нея се проверява и от обективното обстоятелството, че прозорците на спалнята й са разположени към тротоара ,на който е намерен пострадалият, поради което тя обективно е могла да чуе /още повече ,че прозорецът е бил отворен/ ставащото навън. Внимателното съпоставяне на показанията на св.А. с тези на св.Х. компрометира тезата ,за това ,че други лица, а не тримата подсъдими са нанесли побой на пострадалия пред №10 на ул. „Л. К.. И това е така, тъй като от показанията на св.Х. е видно,че само няколко минути след като е възприел бутането на мъжа от страна на тримата сервитьори, неговият шеф му е казал, че нещо се е случило, поради което той е напуснал работното си място и е тръгнал по улицата, която води към църквата / [улица]/, където е възприел наличието на полицейска кола и насъбрали се хора. Оттук следва извода, че между момента на физическото стълкновение , възприето от св.Х. и момента, в който той е забелязал насъбрали се хора около пострадалия, са изминали едва няколко минути. Като се има предвид това време, както и разстоянието от началото на [улица]/където е било осъществено блъскането на пострадалия/ до №10 /където са нанесени ударите върху него, като в резултат на един от тях той е паднал/, съпоставени с обстоятелството, че св.А. е чула шум от бягащи стъпки и веднага след това „глухи удари на бой”,се налага категоричния извод ,че не някой друг ,а именно тримата подсъдими са преследвали Г. Б. по [улица],след което пред №10 са го настигнали и са му нанесли удари. На следващо място, в подкрепа авторството на деянието са и показанията на св.П. А., от които се установява,че когато е излязъл на улицата е забелязал три лица, облечени в червено, които забързано се отдалечавали към ДНА, като разстоянието ,от което ги е възприел е било около 20 метра.Следва да се отбележи ,че свидетелстването за това, че трите лица са били на възраст около 25 години, не означава автоматично, че подсъдимият Г. /17 годишен към този момент / не е извършител на деянието. И това е така, тъй като св.А. е възприел отдалечаващите се момчета от разстояние около 20 метра , в тъмната част на денонощието /независимо от наличието на улично осветление/ и не в лице, като при това положение не може да се изисква от него прецизно определяне на възрастта им ,което принципно не е и възможно дори и при идеални условия, тъй като способностите на конкретния човек за определяне възрастта на друг, са напълно индивидуални. Не следва да бъдат оставени без внимание и показанията на св.А.,в частта ,в която е посочил , че след като е попитал събралите се около пострадалия хора защо са пребили момчето, те са му отговорили, че не са те ,а са барманите.
Защитата, изхождайки от обстоятелството, че процесната вечер облечен с униформа-черен панталон и червена риза освен тримата подсъдими е бил и св.К., оспорва авторството на деянието в лицето на Г., посочвайки и, че св.К. не е длъжен да дава показания за факти и обстоятелства ,които биха го уличили в извършване на престъпление. Действително, съобразно разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси,отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление. Това негово право означава, че той може да не отговаря на въпроси ,ако по този начин би се уличил в извършване на престъпление, но не и че може да лъжесвидетелства, прехвърляйки отговорността върху други лица. Свидетелят К. е бил предупреден за наказателната отговорността ,която носи за затаяване или потвърждаване на неистина ,поради което неговите показания са депозирани под страх от наказателна отговорност.Отделно от това заявеното от него по отношение едновременното отсъствие на неговите колеги М. ,А. и Г. от заведението за определен период от време процесната вечер се потвърждава и от показанията на св.К. ,който в хода на проведената между него и К. очна ставка е заявил ,че от последния е разбрал ,че колегите на К. са ходили някъде и са се върнали,без К. да му съобщи причината за тяхното излизане от заведението. Независимо ,че възпроизведените от св.К. факти имат производен характер, то в случая няма забрана за ползването им, доколкото те служат за проверка на първични доказателства, каквито са данните,съобщени от св.К..
Следва да се отбележи ,че при изграждането на изводите си относно авторството на деянието,никъде в мотивите си, въззивният съд не се е позовал на данните ,съдържащи се в разпитите на М., Г. и А. в качеството им на свидетели ,поради което отправеният от защитата упрек в тази насока е напълно неоснователен.Няма позоваване и на отразеното като изявление на К. М. в протокола за доброволно предаване на якето, нито на показанията на св.К. и М. в частта, в която са заявили, че един възрастен човек им е съобщил, че е видял три лица, облечени като сервитьори да удрят друго лице. Въззивната инстанция изрично е отбелязала в съдебния си акт ,че не цени показанията на св.К. в частта им ,в която е преразказал споделеното му от подсъдимите при проведените оперативни беседи, доколкото посочените от него доказателствени факти имат производен характер и в случая е недопустимо с тях да се заменят първични доказателства, каквито биха се съдържали в обясненията на подсъдимите. А щом като подсъдимите не дават обяснения нито пред първата,нито пред въззивната инстанция, е процесуално недопустимо липсата на обяснения по обвинението да се заменя с производни д