О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.София, 19.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 389/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искания на В. С. П. и на П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1467/ 24.11.2009 г. по гр.д. № 1128/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1852/ 2007 г., с което прокуратурата и С. с. с. са осъдени солидарно да заплатят на В. П. сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража, незаконно наложено ограничение за напускане пределите на Р. Б. и незаконно обвинение по сл.д. № 397/ 1999 г., законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2002 г., както и 150 лв разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 11 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя В. П. , че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение и задържане под стража – който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни в твърде широк диапазон, като касаторът се позовава на решения на Шуменски и Великотърновски окръжни съдилища и решения на ВКС по гр.д. № 5619/ 2007 г., № 4808/ 2007 г., № 4724/ 2007 г., № 816/ 2008 г., № 5367/2007 г. Според касаторът – ищец наличието на различни разрешения относно размерът на обезщетението в сходни случаи обосновава извод за противоречива съдебна практика. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част, съответно – за отмяната му и за уважаване на предявения иск в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на П. на РБ е повдигнат същия материалноправен въпрос – за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди от незаконно образувано наказателно производство. И според този жалбоподател въпросът се решава противоречиво от съдилищата, само че по конкретното дело прокуратурата счита размерът за завишен. Касаторът – ответник се позовава на решение № 1200/ 02.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3517/ 2007 г., решение № 145/ 14.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 399/ 2008 г., решение от № 16 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 185/2008 г. на Окръжен съд Ямбол. Искането и на този жалбоподател е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, само че в осъдителната му част, съответно – за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите за наличие на противоречива практика по въпроса за определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на размерът на обезщетението, определен в решение от № 16 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 185/2008 г. на Окръжен съд Ямбол (цитирано и приложено от касатора – ответник), тъй като този съдебен акт е приложен в копие и без да е установено влязъл ли е в сила. Невлезли в сила решения не могат да бъдат основание да се заключи, че практиката на съдилищата е противоречива, тъй като същите могат да бъдат отменени или изменени по реда на инстанционния контрол, т.е. размерът на обезщетението в такива актове не е определен със сила на пресъдено нещо. Следователно обсъждането на изводите, направени от решаващият съд в посоченият акт, с цел обосноваване на противоречива съдебна практика, не е допустимо.
По аналогични съображения не могат да бъдат счетени като основание за допускане на обжалване сочените от касатора – ищец съдебни решения на Шуменски и Великотърновски окръжни съдилища. Такива не само че не е доказано да са влезли в сила, но те не са и приложени по делото, т.е. не е доказано въобще да са постановени.
Соченото от касатора – ищец решение № 37/ 11.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5367/ 2007 г. третира хипотеза на обезщетяване на вреди от незаконно наказателно преследване, продължило 9 години. Процесният случай не е такъв, тъй като наказателното производство срещу ищеца е прекратено по-малко от три години след образуване на производството. Следователно случаите не са сходни, за да се направи извод за противоречие в практиката.
Не са сходни и казусите, разрешени от ВКС в останалите приложени от касатора – ищец решения. В решение № 26/ 04.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4724/ 2007 г. е определено обезщетение за вреди, изразяващи се в невъзможност да се практикува професията, упражнявана преди обвинението, съпроводено с влошаване на здравословно състояние на обвиненото лице и невъзможност да се води пълноценен живот – факти, каквито по конкретното дело (по което е постановено обжалваното въззивно решение) не са установени. Решение № 23/ 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 816/ 2008 г. обезщетява вреди от незаконно обвинение, продължило повече от четири години и причинило силно влошаване на здравното състояние на ищеца по делото, така че разликата в присъдените обезщетения по това и по процесното дело е логична. В решение № 248/ 04.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4808/ 2007 г. изрично е посочено, че при определяне размерът на обезщетението се изхожда от конкретно установените по делото обстоятелства и че във всеки отделен случай зависи от конкретните данни. Отчетено е от ВКС, че в разглежданият случай обвинението е оказало сериозен негативен ефект върху професионалната кариера на обвиненото лице като юрист, върху семейното му положение (разстройство във взаимоотношенията със съпругата му), довело дори до побеляване на косите му. Ето защо и този случай не подлежи на съпоставка с процесния, в който такива обстоятелства не са установени.
Що се касае до решение № 77/ 16.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5619/ 2007 г., то в него е определено обезщетение в размер 5 000 лв (колкото в процесния случай и при сходна продължителност на задържането и наказателното производство), така че въобще не може да става въпрос за противоречие в практиката.
Соченото от касатора – ответник решение № 1200/ 02.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3517/ 2007 г. също не е постановено по сходен случай с този, по който е издадено атакуваното въззивно решение. Видно от мотивите на ВКС, разглеждан е казус на обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, по което обвиняемият не е бил задържан под стража, а самото наказателно преследване срещу него е продължило три месеца. По настоящето производство въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил задържан под стража като мярка за неотклонение и че наказателното производство срещу него е продължило близо три години. Няма никакво основание при тези различни изходни предпоставки размерът на обезщетението за вредите, присъден в двата случая, да е сходен.
По аналогични съображения не може да се приеме, че атакуваното въззивно решение противоречи на практиката, обективирана в решение № 145/ 14.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 399/ 2008 г. В цитираното решение на ВКС е разглеждана хипотеза на обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, при което не е имало задържане под стража като мярка за процесуална принуда, а наказателното преследване е приключило за по-малко от година. Следователно случаите, разглеждани в двете решения не са сходни и не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касаторите основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1467/ 24.11.2009 г. по гр.д. № 1128/ 2009 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: