О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София 08.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 270/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „Н”А. , град Б., подадена от пълномощника му адвокат К, срещу въззивно решение №ІІ-96 от 22.07.2009 г. по гр. дело №312/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №1868 от 16.01.2008 г. по гр. д. №2683/2006 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове за сумите 900 евро, като част от общо дължимите 2 000 000 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи и 100 евро – лихва за забава. Постъпила е и насрещна касационна жалба от П. „Ц”ЕА. , град С., приподписана от юрисконсулт К. К. Въззивният съд е приел, че между П. „Н”А. и С. С. е съществувало трудово правоотношение за периода от 1997 г. до 30.06.2006 г. Същевременно за периода 30.06.2005 г. – 30.06.2006 г. последният е бил в трудово правоотношение и с П. „Ц”ЕА. , като е бил картотекиран в този футболен клуб като футболен състезател. Съобразно разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ работникът или служителят отговаря само за претърпени вреди, но не и за пропуснати ползи. По делото няма доказателства ответникът Български футболен съюз да е бил възложител на работа на С. С. , при която да се причинени вреди на ищеца.
Ответниците по касационната жалба С. М. С. , град Б., Български футболен съюз, град С. и П. „Ц”ЕА. , град С., не са заявили становище.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че въззивният съд необосновано е приел за приложима специалната разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ, а не общата разпоредба на чл.45 ЗЗД. Неправилен е и изводът, че юридическото лице не може да отговаря за вреди. Според касатора юридическите лица отговарят за вреди, като отговорността им е безвиновна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №ІІ-96 от 22.07.2009 г. по гр. дело №312/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая касаторът макар и да се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не е посочил никакви конкретни въпроси. В изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат само общите основания за незаконосъобразност по чл.281, т.3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Те сами по себе си не са основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към материалноправните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и посочените по-горе допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на П. „Ц”ЕА. , град С., също не следва да се разглежда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІ-96 от 22.07.2009 г. по гр. дело №312/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.