О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 30.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №343/2010 г.
Производството е образувано по частна жалба на З. Й. Ц., град С., подадена от пълномощника му адвокат П. К. , срещу определение от 19.02.2010 г. по гр. д. №2098/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение от 16.02.2009 г. по гр. д. №2098/2007 г. в частта за разноските. С решението от 16.02.2009 г. по гр. д. №2098/2007 г. на Софийския градски съд е отменено частично решение от 29.12.2006 г. по гр. д. №9563/2005 г. на Софийския районен съд и на З. Й. Ц. са присъдени допълнително сумите: 600.25 лв. – на основание чл.86 ЗЗД и 42 лв. – на основание чл.59, ал.1 ЗЗД с лихва за забава върху нея в размер на 7 лв.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното:
Определението на въззивния съд, с което е е изменено решение в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ не подлежи на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК това определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Това е така, защото с него е разрешен спор между страните относно правото на деловодни разноски със силата на пресъдено нещо, поради което допустимостта на касационното обжалване е в зависимост от възможността за касационно обжалване на решението, с което не са присъдени разноските. Правото на деловодни разноски не е самостоятелно, тъй като съществува и може да се упражни само доколкото се е осъществило исково производство за защита на материално гражданско право. То е обусловено от начина, по който се е развило исковото производство. След като в случая въззивното решение е по дело с обжалваем интерес до 1000 лв. и съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол, то на такъв не подлежи и определението за изменение на решението в частта за разноските.
Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на З. Й. Ц., град С., срещу определение от 19.02.2010 г. по гр. д. №2098/2007 г. на Софийския градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.