ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
София, 09 март 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5254 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 05.08.2008 г. по гр.д. № 1195/2006, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ.
Недоволни от решението са касаторите Р. И. Б. , С. И. Б. и К. И. Б. , представлявани от адв. К от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността, след изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска, ищецът да се позовава на нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба, за възможността, при наличието на доказателства за унищожаване на архива, договорът, за валидността на който се изисква писмена форма, да бъде доказан със свидетелски показания и за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото; и по материалноправните въпроси за възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг, които са съществени, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. И. Г., С. община, Министерство на финансите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси са съществени – материалноправните обуславят крайното решение, а процесуалноправните имат отношение към правото на защита и някои от тях се разрешават противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 7 ЗВСОНИ, основан на придобиване в нарушение на нормативни актове и чрез използване на служебно и партийно положение. С молба от 05.12.1996 г. истцата е отстранила нередовност на исковата молба, като е посочила, при какви нарушения е извършена оспорваната сделка, с което исковата молба се счита редовна от подаването й. Първата ответница и наследодателите на останалите двама са закупили през 1974 г. отнетия по ЗОЕГПНС от наследодателите на истцата имот, значително време след изтичането на срока на наемния им договор (31.10.1955 г.), който не е установено да е продължен. Решението за продажба на имота не е взето от председателя, а от секретаря на ИК на РНС, то не е утвърдено от председателя на ИК на СГНС, а от негов заместник и договорът за продажба е сключен от заместник председателя на ИК на ОбНС, без да е установено, че той е бил упълномощен за това.
Процесуалноправният въпрос за възможността, след изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска, ищецът да се позовава на нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба се разрешава противоречиво от съдилищата – в обжалваното решение е прието, че посочването на отделни нарушения съставлява отстраняване на нередовност на исковата молба, а в представеното решение на Софийския градски съд по гр.д. № 5362/1996 е прието, че това са нови искове, предявени след изтичането на преклузивния срок по чл. 7 ЗВСОНИ. Противоречиво се разрешават от съдилищата и материалноправните въпроси за възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг – в обжалваното решение е прието, че решението за извършване на продажбата и за утвърждаването му не може да бъдат взети от друг орган по заместване или възлагане или без доказателства за необходимостта от заместване или за надлежно възлагане, прието е също, че представителната власт при сключването на договора, когато това е позволено, също трябва да бъде доказана, а в представеното решение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 2858/1996 е прието, че събранието на депутатите на трудещите се, като висшестоящ орган на Председателя на ИК може да овласти другиго да отговаря за всички дейности във връзка с държавните имоти.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 05.08.2008 г. по гр.д. № 1195/2006.
Указва на касаторите и им предоставя възможност в едноседмичен срок да представят доказателства за данъчната оценка на ревандикирания имот.
При необходимост да им се издаде удостоверение, което да им послужи пред Данъчната служба.
Таксата за разглеждане на касационната жалба по ревондикационния иск ще бъде определена след представяне на удостоверението.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след представяне на удостоверението и определянето на таксата за разглеждане на касационната жалба по раевандикациония иск, съответно след изтичането на сроковете за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.