О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София 21.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 122/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Додис И. – В. К. ”, град С., подадена от пълномощника му адвокат С, срещу решение от 03.11.2009 г. по гр. дело №1615/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 04.07.2008 г. в обжалваната част относно уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на част от дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказание, а другите не са индивидуализирани, поради което заповедта за дисциплинарно уволнение по отношение на тях не отговаря на изискванията по чл.195, ал.1 КТ. Възражението за прихващане не може да се обсъжда във въззивното производство, тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано в частта относно исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Ответницата по касационната жалба Г. В. И. , град С., оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че по принцип въпросите за разглеждането на направеното възражение за прихващане и за изискванията по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране заповедта за дисциплинарно уволнение са съществени. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 03.11.2009 г. по гр. дело №1615/2009 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.11.2009 г. по гр. дело №1615/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.