О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София 17.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 29/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”А. , град П., подадена от пълномощника му адвокат Х, срещу въззивно решение №239 от 30.09.2009 г. по гр. дело №512/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №225 от 22.04.2009 г. по гр. д. №5/2009 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото в заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е възпроизведен само законовият текст и не са посочени какви конкретни качества възпрепятстват изпълнението на трудовите функции.
Ответникът по касационната жалба Е. Б. П., град П., не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно законното прекратяване на трудов договор по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №239 от 30.09.2009 г. по гр. дело №512/2009 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора материалноправни въпроси обуславят крайното решение. Не са представени съдебни решения обаче, които да сочат наличието на противоречива съдебна практика. Те не са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ на работодателя е предоставена възможност да преценява всеки отделен случай, при който на работника или служителя липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа. След тази преценка работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на това основание изисква посочване на необходимите качества за съответната работа, които работникът не притежава. Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Заповедта за уволнение в случая задължително трябва да бъде мотивирана. Не съществува възможност празнотите в заповедта за уволнение да бъдат попълвани в хода на съдебното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №239 от 30.09.2009 г. по гр. дело №512/2009 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.