О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София 17.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1982/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Ш., град С., приподписана от пълномощника и адвокат И, срещу решение №294 от 16.09.2009 г. по гр. дело №585/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение №18/23.02.2009 г. по гр. д. №2929/2008 г. на Русенския районен съд, отхвърлен е предявеният иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на апартамент, находящ се в град Р. и договорът е развален поради неизпълнение. Въззивният съд е приел, че алеаторният договор не е нищожен и евентуално предявеният иск за развалянето му поради неизпълнение е основателен.
Ответниците по касационната жалба Д. И. Ш., град Ш., и Г. И. Ш., град Р., не са заявили становище.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че по принцип въпросът за развалянето на алеаторен договор поради неизпълнение е съществен, тъй като води до съществено разместване в правните сфери на страните. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №294 от 16.09.2009 г. по гр. дело №585/2009 г. на Русенския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №294 от 16.09.2009 г. по гр. дело №585/2009 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.