Определение №502 от по гр. дело №1885/1885 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
 
№ 502
 
 
София  05.05.2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на осемнадесети март, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
 
                                            Председател:  КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                       
                                                        Членове:   МАРИО ПЪРВАНОВ 
 
                                                                         БОРИС ИЛИЕВ 
 
 
 
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1885/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е”О. , град С., подадена от пълномощника му адвокат В, срещу решение от 03.08.2009 г. по гр. дело №2159/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 19.03.2008 г. по гр. д. №7971/2004 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д. В. М., град С., иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 3 350 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 09.07.2004 г. – 14.09.2004. Въззивният съд е приел, че ответницата не дължи на ищеца обезщетение за неоснователно ползване на собствения му имот за исковия период, тъй като не е доказано ползването.
Ответницата по касационната жалба Д. В. М., град С., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това в тежест на ищеца ли е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД да установи извършването на деликт, представляващ неправомерно състояние, както и дали следва съдът да кредитира показанията на свидетел, който е напълно възможно като бивш служител на ответника да е заинтересован от изхода на делото. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 03.08.2009 г. по гр. дело №2159/2008 г. на Софийския градски съд Повдигнатият от касатора първи въпрос не обуславя крайното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първият повдигнат от касатора въпрос е неотносим, тъй като е извън предмета на делото. Възизвният съд въобще не е обсъждал въпроси, свързани с доказването на деликт, тъй като е бил сезиран с иск по чл.59, ал.1 ЗЗД – за неоснователно обогатяване. Вторият повдигнат въпрос обуславя крайното решение, но той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея и съобразно разпоредбата на чл.136 ГПК/отм./ /сега чл.173 ГПК/ свидетелските показания на тези, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на Ц. Н. , която е работила при ответницата.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски – такива не са поискани, а и няма доказателства за направени – към становището от 23.11.2009 г. не е приложено „адвокатско пълномощно за разноски”, независимо, че е описано като приложение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.08.2009 г. по гр. дело №2159/2008 г. на Софийския градски съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
 
2.
 

Scroll to Top