О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 28.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 49/2009 година по описа на ІІ гражданско отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” ООД – гр. С., чрез пълномощника му адв. И от АК – гр. С. срещу решение № 162/09.12.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 172/2008 г., с което са уважени изцяло предявените от Е. И. М. от гр. С. искове за признаване на незаконност на уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа. Позовава се на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК – произнасяне на въззивният съд по процесуалноправен въпрос, в противоречие с трайната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно дали въззивният съд е ограничен от наведените във въззивната жалба основания за обжалване.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. И. З., в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Исковата молба на Е. И. З. е предявена на 29.02.2008 г. пред Силистренския районен съд. Съобразно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на новият ГПК (01.03.2008 г.) се разглеждат по правилата на отменения ГПК от първата и въззивната инстанция. Следователно производството по спора в първите две инстанции е било по реда на отменения ГПК. Във въззивното производство по него съдът не е бил ограничен от наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, а е разполагал с правомощията да провери изцяло фактическите и правни изводи като втора по ред първа инстанция.
Поставеният процесуалноправен въпрос относно това дали въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба основание съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК не е от решен в противоречие в практиката на ВКС, нито е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В конкретния спор чл. 269 от ГПК не е бил приложима процесуална норма, за да бъдат навеждани доводи за противоречие на обжалваното решение на Силистренския окръжен съд с нея.
Представената към касационната жалба и изложението практика на ВКС и съдилищата (решение № 825/VІІ.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 994/1998 г.; решение от 09.02.2005 г. на СГС, ІІ-Г в.с., по гр.д. 1032/2004 г.) относно кръгът на лицата, ползващи се със закрила от страна на синдикалната организация по чл. 333, ал. 3 вр. §1, т. 6 от КТ не е приложима към настоящия спор, тъй като в представения като доказателство по делото (л. 30-48 от въззивното производство) К. трудов договор (КТД) – чл. 73 от него е предвидена специална закрила на синдикалните членове, какъвто е ответника по касационната жалба в настоящото производство Е. И. З..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 162/09.12.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 172/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: