О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София 08.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4868/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. Д, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 533 от 23.05.2008г. по в.гр.д. № 9/2008г., с което е оставено в сила решение № 3* от 16.11.2007г. по гр.д. № 3851/2007г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на Т. Т. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за приемане за установено по отношение на ОСЗГ Долни Чифлик и Община Б., че наследниците на Г. Н. Ч. имат право да възстановят собствеността върху лозе от 3 дка в м. „Халя Чаир” гр. Б.
Ответникът Общинска служба по з. и гори – Долни чифлик в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че ищецът не е доказал наследодателят му Г. Ч. да е бил собственик на лозе от 3 дка в землището на гр. Б., м. „Халя Чаир”. За установяване на правото на собственост е представено заверено копие от книга на кооператорите. Този документ доказва единствено факта на внасяне на 4 дка лозе в ТКЗС „Димят” с. Б. през 1957г. от наследодателя на ищеца, но не и придобиване на процесния имот по давност от 1935г. до кооперирането му през 1957г., в каквато насока са твърденията на ищеца. Дори и да притежава характеристиката на счетоводен документ, вписването в книгата на кооператорите по силата на чл. 146 ГПК /отм./ може да послужи като доказателство само за организацията, която е водила този документ, но не представлява документ за правото на собственост на Г. Ч. върху спорния имот към 1957г. По делото не са представени други доказателства за придобиване на правото на собственост от наследодателя на ищеца, липсват и писмени доказателства за установяване началния момент на упражняване на фактическа власт върху имота. Представеното копие от книга на кооператорите не е съставено преди включване на имота в ТКЗС, поради което не притежава характеристика и на писмен документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Т. К. Т. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че същественият процесуалноправен въпрос за доказателствата, с които се установява правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е решаван противоречиво от съдилищата. Прилага копия от съдебни решения№ 849/2008г. по гр.д. № 2423/2007г. на Варненския окръжен съд, 756/2008г. по гр.д. № 2585/2007г. на Варненския окръжен съд, № 600/2008г. по гр.д. № 312/08г. на Варненския окръжен съд, № 697/08г. по гр.д. № 502/08г. на Варненския окръжен съд, решение от 05.12.2007г. по гр.д. № 545/07г. на Шуменския окръжен съд, решение от 04.12.2007г. по гр.д. № 572/2007г. на Шуменския окръжен съд, решение № 671/97г. по гр.д. № 1991/96г. на ВС, ІV г.о., решение от 01.11.2007г. по гр.д. № 100/2007г. на Шуменския окръжен съд, решение от 02.11.2007г. по гр.д. № 501/2007г. на Софийски окръжен съд, решение от 06.12.2007г. по гр.д. № 756/2007г. на Шуменския окръжен съд и решение от 12.11.2007г. по гр.д. № 715/2007г. на Шуменския окръжен съд.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по въпроса за доказателствата, установяващи правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В приложените решения съдилищата приемат, че в производството по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът следва да установи правото на собственост на наследодателя си отпреди обобществяването на имота. Така с решение № 600/2008г. Варненският окръжен съд е приел, че не е доказано придобивното основание, началният момент и периода на владение на имота от наследодателя на ищеца върху процесните земи. В настоящия случай въззивният съд е приел, че правото на собственост е следвало да се установи в съответствие с твърдения придобивен способ – придобивна давност. Искът е отхвърлен поради липса на доказателства за правото на собственост, тъй като освен представената книга на кооператорите, в която не е посочено местонахождението на имота, а само площта на внесено в ТКЗС лозе, ищецът не е представил други доказателства, нито е правил доказателствени искания. Въззивното решение не противоречи на представените към изложението решения по поставения процесуалноправен въпрос.
Не е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като този въпрос е решаван непротиворечиво от съдилищата и не се нуждае от тълкуване с оглед точното приложение на закона и юриспруденциалното развитие на правото. Искът е отхвърлен не поради недопустимост на определени доказателства, а поради липса на доказателства за правото на собственост на Г. Ч. върху лозе от 3 дка в м. „Халя Чаир” при граници Р. И. В. , П. М. С. и от две страни път.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 533 от 23.05.2008г. по в.гр.д. № 9/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: