О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№451
София.11.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 9 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1957/2008 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. К. от гр. В., подадена от пълномощника й адв. И, срещу определение № 349 от 17.09.2008г. по гр.д. № 336/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определението от 23.05.2008г. по гр.д. № 2444/2007г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по исковете по т. 2 и т. 3 от исковата й молба.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу принципно подлежащо на касационно обжалване определение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване съдът взе предвид следното:
С посоченото по-горе определение на Варненския апелативен съд е прието, че претенциите по п. 2 и 3 от исковата молба на Е. Б. К. съдържат искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които ще настъпят в бъдещи периоди. Претендират се разходи, които не са извършени и следователно не са изискуеми. Действително чл. 97, ал. 2 ГПК /отм./ дава възможност да бъде предявен осъдителен иск и за неизискуеми още задължения, но разпоредбата урежда такъв вид плащания, които са зависими само от изтичането на предвидения срок. Конкретният случай не е такъв, защото за да стане изискуемо вземането, разходите трябва да са реално претърпени, т.е да са вече извършени. Тази предпоставка е залегнала в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, каквото е правното основание на предявените искове, а именно, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изрично в т. 7 на ППВС № 4/68г. се сочи, че когато се търси обезщетение за разходи за лечение следва да се съберат доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване. По тези съображения съдът е оставил в сила първоинстанционното определение с което е прекратено производството относно исковете „за бъдещи ежемесечни разходи, които ще бъдат понесени от ищцата за периода от датата на завеждане на исковата молба до датата на пълното оздравяване или датата на смъртта на ищцата в размер на 3 596,22 лв. ежемесечно” и „за бъдещи разходи на ищцата по опит за подобряване на здравословното й състояние в болница в Тел Авив – Израел, в размер на 48 697,73 лв.”.
На основание чл. 274, ал. 3 ГПК въззивното определение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Частната жалбоподателка се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на иск за обезщетяване на бъдещи вреди е решаван противоречиво от съдилищата и освен това той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага копия от решение № 1503/27.11.1984г. по гр.д. № 972/84г. на ВС, ІV г.о. и от решение № 1866/09.11.2000г. по гр.д. № 488/2000г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като по приложените решения претенциите са за бъдещи вреди, основани на сключен между страните трудов договор.
Налице са обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният в частната жалба процесуалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения:
Допустими съгласно чл. 97, ал. 2 ГПК /отм./ са искове за повтарящи се задължения, изискуеми след постановяване на решението, каквато е претенцията за периодично дължимо обезщетение от непозволено увреждане. Неправилно въззивният съд е приел, че искове по т. 2 и 3 от исковата молба са недопустими. Изложените от съда мотиви, основани на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, т. 7, касаят основателността, а не допустимостта на исковете. С посоченото Постановлението е прието, че когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и др., следва са се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване.
Изложеното налага отмяна на определението на Варненския апелативен съд и връщане на делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд, № 349 от 17.09.2008г. по в.гр.д. № 336/2008г.
ОТМЕНЯ въззивното определение на Варненския апелативен съд, № 349 от 17.09.2008г. по в.гр.д. № 336/2008г. и оставеното с него в сила определението от 23.05.2008г. по гр.д. № 2444/2007г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по исковете по т. 2 и т. 3 от исковата молба.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: