О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София 28.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3492/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. З. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Д с-в, от 14.04.2008г. по в.гр.д. № 1082/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ГК, 29 с-в, от 17.11.2006г. по гр.д. № 6797/2005г., с което са уважени предявените от М. М. М. срещу Д. С. М. и М. А. З. установителен иск за собственост на УПИ * и УПИ Х-274 в кв. 29 по плана на гр. С., м. Киноцентър, иск за ревандикация на същите имоти срещу М. А. и искането за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ на нот. акт № 175//2004г. и нот. акт № 123/2004г.
Ответниците по касация М. М. М. от гр. С. и Д. С. М. от същия град не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи ревандикационния иск въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата – е закупил през 1940г. две ливади с площ от 2 428 кв. м в гр. С., кв. Драгалевци, м. „Р”, които към настоящия момент представляват процесните УПИ VІІ-274 и УПИ Х-274 по действащи регулационен план от 1990г. С нот. акт № 188/1965г. Марин Б. е дарил на дъщеря си М. М. М. 1/2 ид. част от имотите, които тогава според техническата експертиза са представлявали парцел **** в кв. 29 по плана от 1958г. От приложените към нот. акт удостоверения от БлРНС и от ТКЗС В. С. се установява, че М. Б. не е бил член на ТКЗС и имотите не са били включвани в блок ТКЗС. Следователно имотите не попадат в обхвата на чл. 10, ал. 1-7 ЗСПЗЗ и не е било необходимо собствеността върху тях да се възстановява по реда на същия закон. След смъртта на М. Б. и съпругата му В. Б. , ищцата като единствен техен наследник е станала собственица на целия имот. На следващо място съдът е обсъдил наличието на права на ответника М на праводателя му Д. М. върху процесните имоти и е приел, че констатираното по реда на чл. 483 ГПК /отм./ от нотариуса право на собственост на Д. М. не е установено. Не са представени посочените в нот. акт № 175/2004г. приложения, нито удостоверение за наследници, въз основа на които е издаден констативният нот. акт.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. З. не сочи конкретна хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, но се позовава на Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да се приеме, че е заявено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Цитира част от посоченото Тълкувателно решение, а именно, че решенията на поземлените комисии имат конститутивно, а не декларативно действие. Излага съображения, че ищцата не е представила доказателства за предприемане на процедура за възстановяване на правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, което съгласно практиката на ВКС не се възстановява „ex lege”.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора съществен материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/97г. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата не е бил член на ТКЗС и процесните имоти не са били включвани в блок на ТКЗС. Въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза е приел, че имотите са включени в регулация през 1958г. като парцел ****, впоследствие разделен на два парцела по плана от 1990г. – т.е. те не са загубвали селищния си характер и поради това не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тълкувателно решение № 1/97г. в т. 3 посочва върху кои земи правото на собственост на гражданите се възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и в този обхват не се включват земи с посочената по-горе характеристика. Предвид изложеното посочената от касатора практика на ВКС е неприложима към спора по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ–Д с-в, от 14.04.2008г. по в.гр.д. № 1082/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: