О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
София 18.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4387/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. И. от гр. М., подадена от пълномощника й адв. Ж, срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 23.07.2008г. по в.гр.д. № 140/2008г. с което е оставено в сила решението от 26.02.2008г. по гр.д. № 654/2008г. на Монтанския районен съд, с което на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е отменено извършеното в нейна полза от Т. К. Ц. дарение на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 89 по плана на гр. М., ведно с построената в него стара масивна къща и стопански постройки.
Ответниците по касация З. И. К. и Л. И. К. , двете от гр. С., конституирани на мястото на починалата в хода на производството Т. К. Ц., не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че ищцата Т трайно е изпаднала в нужда, а ответницата Д не й е давала издръжка, въпреки, че е имала възможност за това. С нот. акт № 136/2005г. ищцата е дарила на ответницата дворното място с къщата, в която е живяла, придобити от нея и съпругът й от първия брак, като си е запазила правото на ползване за себе си и втория си съпруг Л докато са живи. Ответницата е внучка на съпруга на ищцата от втория й брак, който е прекратен с влязло в сила решение през 2008г. Приел е, че ищцата е получавала пенсия в размер на 72 лв., месечните разходи за необходимите й лекарства са в размер на 50 лв. видно от медицинската експертиза, а потребителските разходи за едно лице през м. 12.2006г. са били 170 лв. и през м. 09.2007г. са в размер на 186 лв. по данни на НСИ, видно от заключението на вещо лице. Ответницата, която е живеела със семейството си в дарената къща заедно с ищцата, не й е давала необходимата издръжка за допълване на нуждите й. Предвид здравословното състояние и възрастта си ищцата не е била в състояние да си осигури издръжка по друг начин, освен от пенсията, която е била крайно недостатъчна за задоволяване на най-елементарните й битови нужди. Относно момента на поискване на издръжка съдът е приел, че не е установен конкретният момент, но ответницата не е давала издръжка и след получаването на препис от исковата молба.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Д. И. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е посочила кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но излага съображения, че въззивният съд в противоречие с решение № 1* от 05.01.1996г. по гр.д. № 1088/95г. на ВС, ІІ г.о. е отменил дарението, макар и да е приел, че не е установен конкретен момент, в който ищцата да е поискала помощ. С приложеното решение на ВКС е прието, че не е достатъчно дарителят да е изпаднал в нужда, необходимо е да е поискал издръжка от надарения и той да му е отказал. На следващо място излага доводи, че изводът на съда за непризнателност на надарената също е в противоречие със съдебната практика. С решение № 375 от 09.05.2003г. по гр.д. № 937/2002г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че размерът на необходимата сума за издръжка не се преценява абстрактно, а с оглед начина на живот, който дарителят обикновено води, както и че отмяната на дарението е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстични форми. В случая в списъка на необходимите потребителски стоки са включени и разходи, каквито ищцата не е правила обичайно.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика, по поставените от жалбоподателката въпроси.
Относно поискването на издръжка съдът е приел, че не е установен конкретен момент на поискване на издръжка, но дори и след получаването на исковата молба надарената не е давала издръжка на дарителката си. Този извод не е в противоречие с приетото в решение № 1310/96г. на ВС, че е необходимо издръжката да е поискана, тъй като исковата молба има значение на покана.
Относно преценката на съда за конкретната проява на непризнателност, съдът след като е изложил подробни мотиви за размера на доходите на ищцата – лв. месечно, нуждите й само от лекарства за 50 лв. месечно, както и размера на потребителски разходи за едно лице през периода 2006-2007г., е приел, че доходите на ищцата са били крайно недостатъчни за задоволяване и на най-елементарните битови нужди. Изводите на съда не са в противоречие с посочената от жалбоподателка съдебна практика, тъй като разликата между дохода и разходите /дори и след приспадане на посочените от касатора разходи от статистически приетите разходи за нуждите на едно лице/ е много-голяма и в съответствие с посочената практика недаването на издръжка е преценено като проява на непризнателност.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 23.07.2008г. по в.гр.д. № 140/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: