О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София.24.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 2864/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът М. К. А. от с. Б., обл. Монтана, чрез пълномощника си адв. Ал. К. , обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 8 от 11.03.2008г. по в.гр.д. № 850/2007г. в частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу „К” ЕООД гр. Б. за неизплатено възнаграждение за периода от 20.04.2001г. до 20.04.2003г. в размер на 7 352,26 лв.
Ответникът „К” ЕООД гр. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени претенциите на М. А. за неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управление на дружеството за периода от 20.04.2003г. до 23.08.2005г. за сумата 10 143,75 лв. и лихва върху тази сума за периода от 20.05.2003г. до 20.04.2006г.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи частично искът за присъждане на неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството въззивният съд е приел, че въз основа на този договор на ищеца в качеството му на управител е било определено месечно възнаграждение в размер на 8 минимални работни заплати за страната. На ищеца не е било изплащано месечно възнаграждение за периода от 01.01.2001г. до 23.08.2005г., което е в размер на 18789,51 лв. Предвид направено от ответника възражение за погасяване на иска по давност съдът е приел, че за периода от 01.01.2001г. до 20.04.2003г. за сумата 5 400,81 лв., поради изтичане на предвидената в чл. 111, б. „а” ЗЗД тригодишна давност за възнаграждение за труд, претенцията е погасена по давност. В останалата част искът е уважен на основание уговореното в посочения по-горе договор за управление на дружеството размер на месечно възнаграждение. Съдът не е възприел доводите на ответника, че след 28.01.2004г., предвид промяната на собствеността на капитала на дружеството, договорът за възлагане на управлението му е бил прекратен. Приел е, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /приет с ПМС № 112/23.05.2003г., ДВ бр. 51/2003г./ в случая е неприложима, тъй като управителят е сключил договор за възлагане на управлението на 26.10.1999г. с дружество, което е търговско дружество с ограничена отговорност с двама съдружници – „Товарен и автобусен транспорт Б. 99” АД, собственик на 80% от капитала, и държавата като собственик на 20 % от капитала на дружеството.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът ищец М. А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че решението в обжалваната от него част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и правилното му решаване е от значение за точното прилагане на закона. Излага доводи, че тригодишната погасителна давност, предвидена за вземания за възнаграждение за труд, за обезщетения за неустойка, за вземания от наем, лихви и други периодични плащания, не обхваща вземанията по договор за поръчка, какъвто е договорът за възлагане на управлението на дружество. Прилага решения на ВКС, които според него са в подкрепа на изложеното становище.
Касаторът ответник „К” ЕООД е въвел като основание за допускане на касация чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърди, че правилното решаване на настоящия спор е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото липсва задължителна съдебна практика по подобни случаи. Изложени са съображения за несправедливост на решението предвид лошото управление на дружеството от ищеца, че след 28.01.2004г. възнаграждението не е било 8 минимални работни заплати, че когато е сключен договорът собствеността на държавата е била едва 20 % от капитала на дружеството и министърът не е могъл еднолично да определи такова възнаграждение, че върху договора липсва подпис на министъра на транспорта и съобщенията.
1. По допускането на касационно разглеждане на жалбата на ищеца:
Върховният касационен съд намира, че не са налице сочените от М. А. основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
В нито едно от приложените решения на ВКС не е разрешен въпросът за погасителната давност на вземане от възнаграждение, произтичащо от договор за възлагане управлението на търговско дружество. В решение № 1527/2002г. V г.о. на ВКС е дадена характеристика на договора за възлагане на управление на ЕООД, а именно, че той е двустранен, възмезден и консенсуален и произтича от договора за поръчка /мандат/. Решението по т. д. № 510/2004г. на І т.о. на ВКС има за предмет иск за обезщетяване на нанесени на дружеството вреди от управителя. Решение № 31/93г. V г.о. на ВКС прави разграничение между договора за изработка и договора за поръчка, а решение № 183/2004г. на ІІ т.о. на ВКС има за предмет договор за изработка, по отношение на който е прието, че е приложима петгодишната давност, а не тригодишната по чл. 111, ал. 1, б. „а”, „б” и „в” ГПК. По изложените съображения не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селекция на касационните жалби.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правната норма на чл. 111 ЗЗД е ясна и не създава затруднения при прилагането й. Въпросът за погасителната давност на вземания за възнаграждение за труд /б.”а”/ и на вземания за други периодични плащания /б.”в”/ е решен в съответствие със съдебната практика. Така например в решение № 182/2008г. на І т.о. на ВКС съдът е определил като периодични плащания повтарящите се еднородни задължения през определен период от време, каквото е и помесечното възнаграждение по договор за охрана на обект.говореното между страните по настоящото дело месечно възнаграждение на управителя на дружеството е периодично плащане, за което е приложима тригодишната погасителна давност, както е приел въззивния съд, макар и да го е определил като възнаграждение за труд.
2. По допускането на касационно разглеждане на жалбата на „К” ЕООД.
В изложението не е посочено кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл съдът и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените обстоятелства касаят правилността на решението, но са неотносими към въпроса за селекция на касационните жалби.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ІІ г. с-в, № 8 от 11.03.2008г. по в.гр.д. № 850/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: