О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4066/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С. от с. Г., Община П., подадена от пълномощника му адв. М, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 36 от 30.04.2008г. по в.гр.д. № 1034/2006г. в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 11.10.2000г. по гр.д. № 171/2006г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която С. С. е осъден на основание чл. 50 ЗЗД да заплати на В. А. В. и Е. Р. В. сумата 3154 лв. обезщетение за причинени на ищците вреди от унищожаване на ягодов масив и повреждане на маркучите за капково напояване, както и сумата 6 000 лв. обезщетение за пропуснати доходи от отглеждането на ягоди през стопанската 2006г.
Ответниците В. А. В. и Е. Р. В. , двамата от с. Г., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. М писмен отговор молят решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че на 14.11.2005г. стадото на С. С. от около 15 – 20 овци е било на паша в ягодовия масив на ищците, под надзора на стопанина си. В резултат на това са увредени около 50 % от насажденията, както и системата за капково напояване. Относно местонахождението на ягодовия масив съдът е приел, че участъкът граничи с река и воден канал, мястото не е било оградено и е било незащитимо. Практически и други животни са могли да навлязат в масива, но е констатирано само едно навлизане, а именно това на стадото на ответника. Стойността на нанесените вреди и пропуснати ползи съдът е определил въз основа на заключенията на изслушани по делото експертизи и на представени по делото писмени доказателства за реализираната печалба през предходната стопанска година. Относно пропуснатия доход за 2006г. съдът е отчел също така четиригодишния цикъл на вегетация и плододаването през различните години от този период.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че във въззивното решение е изразено становище за съпричиняване на вредите от ищците, но не е намален размерът на обезщетението. Освен това установено е, че в масива са навлизал и други животни, а е присъден пълният размер на обезщетението. По тези два въпроса жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика и с ППВС № 17/1963г., приемащи непротиворечиво, че обезщетение се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и при съпричиняване размерът на обезщетението се намалява. Прилага копия от решения № 81/2006г. по гр.д. № 23/2005г. на ВКС, ІV г.о., № 1712/2002г. по гр.д. № 2064/2001г. на ВКС, ІІІ г.о., № 129/2005г. по гр.д. № 2439/2003г. на ВКС, ІV г.о., №2357/2004г. по гр.д. № 1342/2002г. на ВКС, ІV г.о., № 1461/1993г. по гр.д. № 114/93г. на НС, ІV г.о., № 1132/92г. по р.д. № 1336/91г. на ВС, ІV г.о. № 941/2002г. по гр.д. № 1144/2001г. на ВКС, ІV г.о., № 3204/74г. по гр.д. № 222/74г. на ВС, І г.о. и № 1307/2003г. по гр.д. № 2136/2002г. на ВКС, V г.о.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като не е налице противоречие на изводите на съда по посочените от жалбоподателя въпроси със съдебната практика. В съответствие с приетото в ППВС 17/63г. ответникът е осъден да обезщети ищците за нанесените вреди и пропуснатите ползи на основание чл. 50 ЗЗД. Въззивният съд не е приел за доказано навлизане и на други животни в ягодовия масив, но дори и при тази хипотеза, съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В този смисъл е и т. 5 на посоченото по-горе Постановление на пленума на ВС.
Въззивният съд не е приел наличие на съпричиняване на вредите от ищците и поради това не е намалил обезщетението. Приел е от фактическа страна, че мястото не е оградено, но не е приел това обстоятелство като съпричиняване, тъй като се касае за масив от няколко дка. Този извод на съда не е в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика която приема, че и без възражение от ответника съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на закона по двата въпроса е налице непротиворечива съдебна практика и поради това поставените въпроси не са от значение за точното приложение на закона с оглед юриспруденциалното развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 36 от 30.04.2008г. по в.гр.д. № 1034/2006г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: