О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
София, 29.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3759/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. и К. М. С. , двамата от гр. В., подадена от пълномощника им адв. Б, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 478 от 13.05.2008г. по в.гр.д. № 362/2008г. с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХХV с-в, от 08.01.2008г. по гр.д. № 7150/2007г., с което е отхвърлен искът им по чл. 76 ЗС срещу Т. Б. Д. за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху апартамент № 1, находящ се в гр. В., бул. „. полк”, № 75.
Ответникът Т. Б. Д. от гр. В. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника му адв. В писмено становище моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 76 ЗС въззивният съд е приел, че ищецът С е упражнявал фактическа власт върху апартамента до м. септември 2005г., когато по повод скандал между него и роднини на починалия Е. Ф. са повикани полицаи, които запечатали вратата. След като била запечатана входната врата никой не е ползвал апартамента до м. май 2007г. Фактическото състояние, предмет на защита с предявения иск, е било променено още през 2005г., когато установената от ищеца фактическа власт върху имота му е била отнета от органите на полицията. Предвид изложеното искът е неоснователен поради липса на първата предпоставка на чл. 76 ЗС. На следващо място съдът е изложил мотиви, че не е установено промяната да е извършена именно от ответника, тъй като праводателката му Р. е упражнявала фактическа власт върху имота чрез сключения договор за наем на магазинното помещение, представляващо преустроените хол и килер на апартамента, което е част жилището. Ответникът е получил ключовете от продавача на апартамента Р.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос като е оставил без уважение искането им за допускане на писмени доказателства в противоречие с ППВС № 6/1968г. По същественият материалноправен въпрос дали поставянето на лепенки от органите на полицията представлява отнемане на владението, съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Освен това този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че е налице посочено от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочения материалноправен въпрос „запечатването на входната врата на апартамента до разрешаване на спора по съдебен ред прекратява ли владението върху вещта”, който въпрос е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор по делото, като същевременно е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По въпроса липсва съдебна практика. Приложените от жалбоподателите решения не съдържат разрешение на този материалноправен въпрос, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата на поставения въпрос.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос касае обосноваността на съдебния акт, която подлежи на проверка при касационното разглеждане на делото.
На жалбоподателите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 695,78 лв., изчислена съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ бр. 22/2008г./
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Варненския окръжен съд, № 478 от 13.05.2008г. по в.гр.д. № 362/2008г.
Указва на жалбоподателите С. И. С. и К. М. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 695,78 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: