О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 24.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №329/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. К., град П., подадена от пълномощника му адвокат А, срещу определение от 09.04.2010 г. по ч. гр.дело №296/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №5 от 04.01.2010 г. по гр. д. №593/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на Н. В. К. за възстановяване срока за изпълнение на указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно продължаването му. Освен това сочените причини за пропускането на срока не са особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали една внезапна пречка, довела до пропускането на срока за продължаване или възстановяване на същия е преодолима или непреодолима. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос не е обусловил изхода на делото. То е обусловено от прилагането на разпоредбата на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК, според която не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно продължаването му. Въз основа на това е направен решаващият извод за неоснователност на частната жалба. Изводите относно наличието или не на особено непредвидено обстоятелство, което е преодолимо или не, са фактически и нямат самостоятелно значение за изхода на делото. Ето защо и повдигнатите в тази връзка въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване на обжалваното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния акт.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.04.2010 г. по ч. гр.дело №296/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.