Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
София, 27.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 699/2008 година по описа на V гр.отделение на ВКС
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 24. Х.2007 г. постановено по в.гр.д. № 3711/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, както и за нарушение на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Ищцата М. С. С. е предявила иск срещу А. Х. Н. за отмяна на дарението, извършено с нот.акт № 74 нот.дело № 23343/1996 г. на І нотариус при СРС на апартамент № 128 в бл. 18 вх. Е, на 3 етаж в ж.к. Христо С. в гр. С., поради недаване от страна на ответника на издръжка, от която дарителката се нуждае – претенция с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД. С решението на Софийския районен съд, ГК, 27 състав от 3.ІV.2006 г. по гр.д. № 8319/2005 г. искът е отхвърлен като неоснователен.
По въззивна жалба на ищцата С градски съд, ГК, ІV-г състав с решението си от 24. Х.2007 г. по гр.д. № 3711/2006 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено в процеса, че с нот. акт № 74 нот.дело № 23343/1996 г.на І нотариус при Нотариалната служба на Софийския районен съд ищцата М е дарила на племенника си А. Х. Н. процесния апартамент в ж.к. Христо С. с площ от 41.78 кв.м. при запазено пожизнено право на безвъзмездно ползване на жилището за дарителката. С решение на ТЕЛК № 1* от 27. ХІ.1986 г. на ищцата е призната първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено поради дефинитивна слепота на двете очи като телесен недъг. Към завеждане на делото размера на пенсията й, включително и добавката за чужда помощ е в размер на 149.53 лв., увеличена през 2006 г. на 157 лв. От удостоверение изх. № 108/24.І.2006 г. на Б. ДСК ЕАД – РЦ “С“Слатина” се установява, че на 5.ІІ.2004 г. ответникът А. Н. е внесъл по сметка с титуляр ищцата М сумата 1831.05 евро, 400 евро и на 19.І.2005 сумата 1431.05 евро. Искът за отмяна на дарението е предявен на 15.VІ.2005 г., т.е. в периода от една година преди завеждане на делото надарения е превел по банкова сметка на дарителката общо сумата 3662.10 евро. Преди завеждане на делото не е отправена покана за заплащане на издръжка от страна на дарителката спрямо надарения. Представени са пред СГС писмени доказателства, че внесените по сметката на ищцата суми са изтеглени изцяло на 8.І.2004 г. и на 6.ІV.2005 г. Освен това са представени писмени доказателства – разписки за пощенски записи в периода 2006-2007 г. 4 броя по 30 лв, чието получаване ищцата е отказала.
Искането си за отмяна на извършеното през 1996 г. дарение ищцата мотивира с твърденията си, че ответникът след развода с първата си съпруга е с неизвестен за нея адрес, търсен и неоткриван на предоставен телефонен номер в гр. С.. Извършването на дарението от нея било мотивирано от устните обещания на ответника – неин племенник, че ще полага лични грижи за нея и ще добавя средства, недостигащи за издръжката й. В заседанието на 10. ХІ.2007 г. пред СРС пълномощникът на надарения е предоставил данни за актуалния му адрес в гр. С. и от негово име е заявил готовност да подпомага ищцата, което е правил и преди това. Пълномощникът на ищцата е заявил обаче, че е невъзможно отношенията да бъдат уредени доброволно.
От събраните по делото гласни доказателства (свид. Христинка И. ) се установява, че ищцата е пребивавала в гр. С. при ответника за 2-3 дни, така че адреса му й е известен. Освен това той я е посещавал в София по за 2-3 часа и все бързал, като се е случвало и да преспива при нея. Необходимата й помощ в бита ищцата получавала от съседката си свид. Христинка И. и бившата съпруга на ответника свид. Анна А. , както и сина им. Свидетелката Т. установява контакти между страните по делото и по време на пребиваването на ответника в Стара Загора.
С оглед вида на сделката – дарение, независимо от безспорните нужди на ищцата от помощ в бита поради установената слепота, надареният не дължи гледане, а само издръжка, от която дарителя се нуждае.становените значителни преведени суми от надарения по сметка в ДСК на дарителката в едногодишен период преди завеждане на делото обезпечават нуждите й независимо от по-ниския размер на пенсията й, както и с оглед обстоятелството, че в нея се включва и сумата за чужда помощ, предвидена от осигурителния институт. Придобиването и притежаване на сума от над 3660 евро за периода преди завеждане на делото опровергава наличието на предвидената в чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД предпоставка за уважаване на претенцията – дарителят да се намира в нужда. Без значение е обстоятелството, че сумата е изтеглена от титулярката на банковата сметка скоро след превеждането й от ответника.
Липсват конкретни доказателства в подкрепа на тезата, че преведените суми по банковата сметка на ищцата представляват погасяване на получен заем от ответника, за което говори в показанията си свид. Христинка И. без да установява нито момент на получаването, нито размер на предоставената в заем сума, нито момент на връщането й, а и относно това твърдение тя няма преки впечатления, а възпроизвежда казаното й от ищцата. Но дори и сумите да са били дадени от ищцата на ответника, а впоследствие възстановени от него, то явно наличността им малко преди предявяване на иска за отмяна на дарението показва, че тя не се намира в нужда от средства за собствената си издръжка.
При така установените факти по делото, законосъобразен се явява изводът на въззивния съд, че ищцата не е доказала да се намира в трайна нужда от издръжка, поради което претенцията за отмяна на дарението е неоснователна и недоказана. При разглеждане на спора и постановяване на решението си Софийският градски съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба не почиват на събрани по делото доказателства, а са изградени въз основа на хипотетични разсъждения, които не държат сметка за вида на сключения договор между страните.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ГК, ІV-г състав от 24. Х.2007 г. постановено по гр.д. № 3711/2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: