Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
София, 27.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 679/2008 година по описа на V гражданско отделение на ВКС
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. И. Т. от с. С. махала, община Лом, област Монтана срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 13. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 264/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК във връзка с чл. 34 ал.2 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С решение на Ломския районен съд от 17.VІ.2002 г. по гр.д. № 1521/1994 г. във фазата по извършване на делбата е обявен за окончателен разделителен протокол за делба на наследствените недвижими имоти в три варианта, които по съдържание взаимно се изключват – имотите за разпределени в образуваните два дяла по различен начин. Това решение е влязло в сила като необжалвано. Не е теглен жребий, а и самото решение от 17.VІ.2002 г. не съдържа конкретизирани права и задължения на участващите в делбата съделители – т.е. не представлява годен източник на права и задължения.
Впоследствие с решение от 12.І.2004 г. по същото дело Ломският районен съд е постановил възлагане в общ дял на съделителите Ц. А. К. и А. Ц. А. на два от обособените в УПИ недвижими имоти с обща стойност 2037 лв, а в дял на А. И. Т. са поставени другите два УПИ, единия от които застроен с жилищна сграда, чиято обща стойност е 8277 лв За уравнение на дяловете А. Т. е осъден да заплати на Ц. А. К. и А. Ц. А. сумата 4925.34 лв в 6 месечен срок от влизане на решението в сила. И това решение е влязло в сила като необжалвано през месец февруари 2004 г.
След изтичане на срока за заплащане на сумата за уравнение на дяловете А. Ц. А. е поискал на основание чл. 288 ал.7 от ГПК обезсилване на решението и изнасяне на имотите на публична продан. С решение от 4.ІV.2005 г. на Ломския районен съд по същото дело в производството по чл. 288 ал.7 от ГПК(отм.) е обезсилено решението от 12.І.2004 г. относно възлагане на дворните места, представляващи УПИ V-26 в кв.5 по плана на с. С. махла с построената в него жилищна сграда и УПИ VІ-26 в кв. 5 на същото село п. неплащане в срока по чл. 288 ал.6 от ГПК(отм.) на сумата за уравнение на дяловете в размер на 4925.34 лв. Двата имота са изнесени на публична продан със същото решение, което е влязло в сила като необжалвано през 2005 г.
На 16.ІІІ.2007 г. А. И. Т. е поискал тълкуване на постановеното решение от 17.VІ.2002 г. на Ломския районен съд относно съставяне на окончателния разделителен протокол, на основание чл. 194 ал.1 от ГПК(отм.). Поддържа се, че то съдържа неясноти, конкретизирани в 4 пункта от молбата. С решение от 7.V.2007 г. Ломският районен съд по същото дело е оставил без уважение молбата на А. И. Т. за тълкуване като неоснователна, тъй като от този съдебен акт не възникват права за страните и с него не приключва делбения процес.
Обжалваното с настоящата касационна жалба решение на Монтанския окръжен съд от 13. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 264/2007 г. споделя изводите за неоснователност на исканото тълкуване на решението на Ломския районен съд, тъй като съдебният акт не съдържа неясноти, а от друга страна в резултат на тълкуването не може да създават нови права за страните и да се присъжда нещо, различно от тълкуваното решение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице основание за тълкуване на решението на Ломския районен съд от 17.VІ.2002 г. Този съдебен акт не е заключителен по извършване на делбата в конкретния случай. След него е постановено възлагане на имотите, а след това са изнесени на публична продан получените от молителя два имота поради неплащане на сумата за уравнение на дяловете в определения от закона срок. В производството по тълкуване по чл. 194 ал.1 от ГПК(отм.) не следва да се обсъжда правилността на процесуалните действия на съда, нито на постановените съдебни актове, а само да се отстранят неяснотите в решението, ако такива съществуват. Доводите в касационната жалба касаят правилността на действията на съда по извършване на делбата, поради което не са относими към производството по чл. 194 ал.1 от ГПК(отм.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Монтанския окръжен съд от 13. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 264/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: