Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
София, 09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 579/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на Й. С. П. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 29.VІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 2181/2005 г. Останалите първоначални жалбоподатели в съдебно заседание на 12.ІІ.2009 г. са оттеглили касационната жалба и по отношение на тях е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, противоречие със събраните по делото доказателства и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Първоначалните ищци в качеството си на наследници на К. П. Г. , Ц. П. Г. , както и ищецът Й. С. П. в лично качество са предявили иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу ответниците Г. Б. С. и А. Б. С. за признаването им като собственици на реална част от 1506 кв.м. в землището на кв. Драгалевци, местн.”П”, притежавани от наследодателите на първите и от ищеца Й. П. към момента на образуване на ТКЗС, представляващи части от им. пл. № 2* и 2052 г. , нанесени на кадастрални листове № 718 и 735 по кадастралния план от 1950 г., по отношение на които части П. комисия в община В. област София – град им отказала възстановяване в стари реални граници, тъй като посочените имоти са възстановени на ответниците в качеството им на наследници на Б. С. Х. С решението на Софийския районен съд, ГК, 40 състав от 10.V.2004 г. постановено по гр.д. № 8073/2002 г. искът е отхвърлен като неоснователен.
По въззивна жалба на ищците С градски съд, ІІ-а въззивен състав на гр.отделение с решението си от 29.VІ.2007 г. постановено по гр.д. № 2181/2005 г. е оставил в сила първоинстанционен съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че ищците се легитимират като собственици на ливада в местн. Породин с площ 4.6 дка в качеството си на наследници Ц, К. П. Г. , а ищецът Й. С. П. в лично качество, по силата на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 9.VІІІ.1956 г., като Ц. П. Г. е получил по делбата 2/4 ид.части от процесната ливада цялата с площ от 4.6 дка при посочени общи съседи Б. А. , Б. Х. и н-ци на С. П. , а само на тези 2 дка, които взема в свой дял при съседи Б. Ап. Х. , н-ци на С. П. Х. и от изток К. П. Х.
Калинчо П. Г. е получил в свой дял 1/3 ид.част от ливада в местн.”П” цялата с площ от 4.6 дка при съседи: Борис Ст. Х. , Б. Ап. Х. , н-ци на С. П. и река, а при съседи само на тези 1.3 дка : река, Й. Ап. Х. , от север Й. Ст. П. и от запад Ц. П.
Й. С. П. е получил в свой дял 1/3 от същата ливада с площ от 4.6 дка при съседи н-ци на А. Х. , Б. Ст. Х. и река, а само на тези 1.3 дка в негов дял: Борис Ст. Х. , от запад Ц. П. Х. от юг К. П. Х. и от изток река- все въз основа на същия договор за доброволна делба. От описанието на имотите, получени в дял, се констатира, че е допуснато смесване между идеална част от целия имот посочена за всеки от тях в дробна част, които сборувани дават повече от 1 цяло, което е математически неправилно, а от друга страна се описват конкретни по площ и с посочени граници части от тази ливада – т.е. реална част от нея.
Ответниците Г. и А. Б. С. са наследници на починалия през 1982 г. Борис С. Х. , който е записан и под името Б. С. Г. , според служебна бележка на район В. на С. община, който е получил в дял видно от протокол от 18.ІІ.1947 г. на Софийския околийски съд по ч.гр.д. № 475/1946 г. под т.9 на дял VІ ливада в местн.”П” от 4.2 дка при съседи: Мито К. , П. Г. , река и н-ци на А. П. За този имот въз основа на решение на П. комисия № 971 от 2. ХІ.1994 г. ответниците като наследници на Б. С. Х. са признати за собственици с нот.акт № 111 том V дело № 987/1995 г. на Софийската нотариална служба при СРС на неурегулирано дворно място (бивша ливада) с площ от 4692 кв.м. представляващо имот с пл. № 1* нанесен в кадастрален лист № 718 и 735 заснет през 1995 г. идентичен с имоти пл. № 2* и 2052 ( съгласно нот.акт за поправка № 42 том ІІ дело № 230/2003 г.)от кадастрални листа № 718 и 735 по плана от 1950 г. находящо се в гр. С., кв. Драгалевци местн.”П” при съседи: Петър Г. , река, н-ци на М. К. и н-ци на А. П.
Според заключенията на техническите експертизи, изслушани пред двете инстанции, касае се до съседни недвижими имоти, граничещи с река. Тезата на ищците при обосноваване на претенцията срещу ответниците се базира на различието в площите на притежаваните преди създаване на ТКЗС ливади в същата местност в сравнение с признатите им за възстановяване след решения на П. комисия площи, които за ищците са в по-малко 1.506 дка, а на ответниците – в повече с 0.470 дка. Претендираната квадратура от ищците обаче не е конкретизирана с точни граници, за да може да се направи извод, че им е възстановено в по-малко за сметка на възстановеното в по-голяма площ на ответниците. И при изслушване на експертизите не е конкретизирана такава част от имота, за която ищците претендират срещу ответниците. С оглед на това, законосъобразно въззивният съд е приел, че при липса на индивидуализиране на спорната част и по граници от страните, както и при отсъствие на събрани гласни доказателства за местонахождението на границата между съседните имоти, претенцията се явява недоказана. Върховният касационен съд споделя изложените съображения за недоказаност на претенцията на ищците, поради което и подадената касационна жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да се остави в сила.
Доводите в касационната жалба отново се градят върху различието в площите на съседните имоти, но това не е достатъчно, за да се обосноват противни изводи за основателност на предявената от жалбоподателите претенция. Понастоящем тази претенция се поддържа само Й. С. П. чрез адв. К.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, гр.отделение ІІ-а въззивен състав от 29.VІ.2007 г. постановено по гр.д. № 2181/2005 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: