Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
София, 04.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 410/2008 година по описа на V гражданско отделение на ВКС
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на “З” Е. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-а отделение на въззивна колегия от 29.VІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 2694/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
“З” ООД представлявано от управителя И. И. З. е предявил искове срещу Д. Д. Б. за обявяване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нот.акт № 64 нот.дело№ 15760/1997 г. за нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 185 б.”а” от ЗЗД, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на апартамент № 16 в сградата на ул. Я. № 1* сега бул. М. № 52 в гр. С. на шестия етаж със застроена площ 134.57 кв.м., с правно основание чл. 108 от ЗС. С определение от 12.ІІ.2001 г. е разделено производството по исковата молба с вх. № 21752/2000 г., като е оставен за разглеждане иска за предаване на владението по образуваното гр.д. № 3207/2001 г., а в частта, с която се иска обявяване нищожността на договора за продажба исковата молба е изпратена по подсъдност на СГС с оглед цената на иска, обуславяща родова подсъдност пред окръжен съд като първа инстанция с оглед чл. 80 ал.1 б.”б” от ГПК(отм.). С решението на Софийския районен съд, ГК, 48 състав от 19.VІ.2001 г. по гр.д. № 3207/2001 г. искът с правно основание чл. 108 от ЗС е уважен.
По въззивна жалба на ответника Б градски съд, въззивна колегия, ІІб състав с решение от 30.V.2002 г. по гр.д. № 4371/2001 г. е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като искът е уважен на различно от предявеното основание.
При новото разглеждане на спора Софийският районен съд, І гражданска колегия с решение от 11.ІV.2005 г. постановено по гр.д. № 6432/2003 г. е отхвърлил иска като неоснователен. С обжалваното с настоящата жалба решение от 29.VІ.2007 г. на СГС, ІІа отделение по гр.д. № 2694/2006 г. е оставено в сила решението на районния съд. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е изяснено по делото, че с нот.акт № 64 нот.дело № 15760/30.VІ.1997 г. на І нотариус при СРС е сключен договор за продажба на процесния апартамент в гр. С., на бул. М. № 52 с предишен административен адрес бул. Я. № 140 под № 16 на шестия етаж със застроена площ 134.57 кв.м. между “Б” Е. , представлявано от Д. Д. Б. , чрез търговския му пълномощник Б. М. като продавач и от друга страна като купувач физическото лице Д. Б. , чрез пълномощника му С. Ф. С други думи по силата на тази сделка апартаментът като част от притежаваното от търговското дружество с ограничена отговорност “Б” Е. е преминал в собственост на физическото лице Д. Б. Без значение е, че сделката е извършена чрез представители и за двете страни – търговския пълномощник на Е. и представителят по пълномощие на купувача Б. Този апартамент е получен от С. дружество “М” чрез управителя Д. Б. по силата на нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 181 нот.дело № 15886/1993 г. от 24.VІІ.1993 г. на І нотариус при Софийската нотариална служба към ІІ районен съд.
На 2.VІ.1997 г. е сключен предварителен договор за продажба на дялове между Д. Д. Б., едноличен собственик и управител на ТД “Б” Е. като продавач и И. И. З. като купувач, като продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността на 90% от еднолично притежаваните от него всички дялове от капитала на “Б” Е. към момента на сключване на окончателния договор с имуществото на дружеството към 1.І.1997 г. Срещу прехвърлянето на 90% от дяловете от капитала на “Б” Е. , които продавачът притежава в момента на изповядване на сделката пред нотариуса, купувачът е заплатил чрез прихващане на предоставени на продавача като търговец и като физическо лице заеми, съгласно приложение № 1, съставляващо неразделна част от този договор, с което цената на прехвърляемите дялове съгласно договора се счита напълно погасена и изцяло заплатена авансово. В този договор липсват уговорки относно недвижимите имоти, притежание на Е. “Б”. Окончателния договор за прехвърляне на дружествените дялове е сключен между И. З. и ТД “Б” Е. на 22.VІІ.1997 г. И в него не се визира притежавания от Е. “Б” апартамент № 16, предмет на извършената продажба на 30.VІ.1997 г.,т.е. в периода след сключване на предварителния и преди подписване на окончателния договор за продажба на дружествени дялове. Доколкото този апартамент представлява един от активите в капитала на “Б” Е. , то сделката от 30.VІ.1997 г., изваждаща процесния апартамент от тези активи и прехвърляща го в собственост на физическото лице Б. , може да се окаже накърняваща поетото задължение от продавача на дялове по чл. 1 ал.1 на предварителния договор за прехвърляне собствеността на 90% от еднолично притежаваните от него всички дялове от капитала на “Б” Е. към момента на сключване на окончателния договор с имуществото на дружеството към 1.І.1997 г. Този въпрос обаче излиза извън предмета на спора, с който е сезиран съда по настоящото дело. Друга връзка между продажбата от 30.VІ.1997 г. и прехвърлянето на дялове от търговското дружество не може да се установи.
Установено по делото е, че липсва произнасяне на СГС по спора за нищожност на договора за продажба по п.1 от петитума на исковата молба, който според определението на СРС от 12.ІІ.2001 г. е родово подсъден на СГС като първа инстанция с оглед цената на претенцията. Поради това въззивната инстанция е разгледала искането за обявяване нищожността на договора като преюдициален въпрос по ревандикационната претенция, конкретизирана в п. 2 на исковата молба. При обосноваването на твърденията за нищожност на сделката от 30.VІ.1997 г. ищецът “З” ООД, преобразуван в ТД “З” Е. поддържа, че договорът е сключен в нарушение на забраната на чл. 185 б.”а” от ЗЗД, тъй като ответникът Д. Б. в качеството си на управител на “Б” Е. по време на продажбата е бил длъжностно лице в това дружество и на него му е било възложено по служба да продава процесния апартамент и с оглед разпоредбата на чл. 185 б.”а” от ЗЗД му е забранено да бъде купувач на продаваните вещи, собственост на дружеството. С оглед качеството му на едноличен собственик на търговското дружество с ограничена отговорност отв. Б. не е длъжностно лице, като не е и субект на служебното задължение по смисъла на посочения текст на ЗЗД. Поради това законосъобразно Софийският градски съд е приел, че атакуваната продажба не е нищожна на посоченото от ищеца основание. Щом това е така, то въз основа на сделката от 30.VІ.1997 г. е извършено транслиране на правото на собственост и процесният апартамент е излязъл от патримониума на Е. “Б” преди придобиване на 90% от капитала на това дружество въз основа на сключения договор от 22.VІІ.1997 г. от И. И. З. Законосъобразно претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС на “З” Е. е отхвърлена като неоснователна.
Изложените доводи в касационната жалба се основават на погрешното схващане на управителя на Е. като длъжностно лице, управляващо чуждо имущество. За пръв път в допълнението към касационната жалба се сочи основание за недействителност на сделката извършването й в нарушение на чл. 38 ал.1 от ЗЗД, което е процесуално недопустимо в касационната инстанция.
При разглеждане на спора и постановяване на обжалваното решение Софийският градски съд не допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което решението следва да се остави в сила. Макар и в писмения отговор на касационната жалба на ответника по делото да е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради липсата на представени писмени доказателства за извършването им за настоящата инстанция такива не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ІІ-а отделение на въззивна колегия от 29.VІ.2007 г. постановено по гр.д. № 2694/2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: